Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - vass

Страници: [1] 2 3 4 5
1
България / Какво иска народът?
« -: 05.03.2013 12:24:35 »
Според мен:
Народът иска 3 неща:
 1. Озъптяване на монополите.
 2. Възможност за истински избор, прозрачност-контрол и санкции над властимащите:
 а) Мажоритарни избори;
 б) Отзоваване на депутати
 в) Носене на отговорност от депутатите за делата и гласуванията им и последиците настъпили от тях. (Нека да имат право да говорят каквото искат - т.е - да не носят отговорност само за изказванията си)
 3. Пряка демокрация в по-голяма степен от представителната:
 а) Механизми за прозрачност и контрол над властимащите - прозрачност-достъп до информация за гражданските сдружения.
 б) участие на граждански консултанти в обществени съвети към държавните и общински структури и ведомства.
 в) Нови форми на пряка и представителна демокрация, например "Народни трибуни, избрани от народа - виж: http://neverojatno.wordpress.com/2013/02/25/tribune-2/

2
STV или Единичен прехвърляем вот
Предложение за промяна на Избирателния кодекс от действащото Народно събрание
 
от Траян Атанасов Понеделник, 04 Март



На редакционната поща на Биволъ се получи следното отворено писмо до Президента в полза на преференциалното гласуване със системата STV. Хареса ни рационалното, подредено и аргументирано предложение, което рязко контрастира с какофонията на идеите, излъчвани от различни участници в протестите.

В науката има един прост принцип, наречен "Бръснач на Окам": не усложнявай нещата без необходимост. При въвеждане на STV усложнение има, но то е минимално и необходимо, за да се постигне желаният ефект на граждански контрол. Важно е също, че промяната е постижима в рамките на редовния, действащ в момента парламент. В рубриката "Какво да се прави" Биволъ ще предостави трибуна и на други издържани и аргументирани експертни мнения и предложения.
 
Уважаеми господин Президент,
 
Ето го моето конкретно предложение и искане, което ще помогне за излизане от така наречената политическа и социална криза:
Замяна на сегашната избирателна система за избор на парламент със системата STV - Единичен прехвърляем вот.
Защо избирателната система, за избор на парламент трябва да се смени?
 
При парламентарните избори в България се гласува за партии. Избирателите не могат да определят какви хора попадат в партийните листи и в последствие стават „народни" представители. Реално ние гласуваме за 1-2 популярни човека от дадена партия, а те избират какви слуги да заберат със себе си в парламента.
По този начин там влизат хора, които не представляват народа, а просто изпълняват нарежданията на лидерите си.
При последните три избора на Народно събрание ясно се вижда, че чрез 1-2 души, обичани от народа, една партия спечелва много места в парламента.
Ние гласуваме само за 10-ина човека, вместо за 240.
 
Много по-трудно се подкупват 240 депутата отколкото 10. Сега е достатъчно да бъдат подкупени лидерите на парламентарно представените партии.
Това е причината за нарушението на разделението на властите.

Когато една партия спечели мнозинство в Народното събрание тя сформира правителство и управлява страната. Така тази партия се сдобива с изпълнителната власт. От друга страна същата партия може да променя законите, тъй като има мнозинство в Народното събрание.
Оказва се, че изпълнителната и законодателната власт са съсредоточени в ръцете на едноцифрен брой хора - лидерите на партията спечелила мнозинство.
 
Българският избирател чувства, че от него не зависи нищо, което е причината за ниския процент гласуващи.
Ако една партия не събере достатъчно гласове, за да влезе в парламента, гласовете на хората, които са я подкрепили се губят.
Затова гласоподавателите са принудени да избират по-малкото зло. Те гласуват за дадена партия само, за да може друга партия да спечели по-малко места в парламента.
 
Коя избирателна система е подходяща?
STV - Single transferable vote (Единичен прехвърляем вот)
При STV се гласува за личности, които се подреждат по ред на предпочитание.
Гласоподавателят директно избира хората, които да го представляват в парламента.
За разлика от мажоритарната система обаче, тук няма загуба на гласове!
Ако първият по предпочитание кандидат не бъде избран, гласът на избирателя не се губи, а се прехвърля към втория по ред на предпочитание кандидат.
 
Предимства:
 1.Справедливо, пропорционално представяне на всички политически възгледи в обществото;
 2.Не се губят гласове;
 
Недостатък: Усложнява се броенето на гласовете.
 
Това не усложнява гласуването.
 
Всеки човек завършил 4-ти клас може да подреди кандидатите по ред на предпочитание.
 
STV се използва в:
 •Австралия;
 •Ирландия;
 •Малта;
 •Шотландия;
 •Северна Ирландия;
 •Индия;
 •Исландия
 •Нова Зеландия;
 •Пакистан;
 •Някои градове в САЩ.
 
За да се смени избирателната система не е нужно да бъде свиквано Велико Народно събрание. Обикновеното Народно събрание може да промени изборния закон.
 
С уважение,
 
Траян Атанасов

Източник: https://bivol.bg/stv1.html

3
“Ta panta rei panta kineitai, kai ouden menei”
 “Всичко тече, всичко се променя и нищо не остава същото.”
 
Това са думи на древногръцкия философ Хераклит. През последните 23 години нашите политици и свързаната с тях олигархична мафия правят всичко възможно да ги опровергаят. Свидетели сме не само на тяхната борба със зъби и нокти да останат в политиката и властта, но и на стремежа им  да си гарантират, че и занапред ролята им в събитията, определящи посоката на развитие на България, ще бъде водеща. Те и свързаните с тях експерти, пробутвани ни чрез медиите, се опитват и днес, когато народът ясно заявява волята си за промяна, да ни убедят, че е невъзможно тя да се случи извън модела на управление, наложен от тях. Това обаче не е вярно. Както всичко друго, и моделът на управление може да бъде променен под натиска на обстоятелствата. Самата демокрация може да търпи промяна в същността на своя инструментариум.
 
В едно обаче те са прави: че освен самата воля за промяна, е нужно още тази воля да се въплъти в ясни предложения и идеи. В оформящото се гражданско общество на протеста тук-там се чуват откъслечни идеи, но те все още не са ясно оформени и структурирани. Несъмнено и това ще стане, но дотогава политиците и олигархичната мафия няма да престанат да ни убеждават, че не сме способни да отправим ясни искания, че сме объркана тълпа, искаща промяна, но не знаеща как да я постигне. Затова е особено важно освен с искания да излезем и с конкретни предложения, и колкото повече са те, толкова по-добре, за да имаме възможност да дебатираме и избираме. Трябва ясно да си дадем сметка, че политиците могат и правят всичко възможно бързо да преодолеят объркването в партийните редици. Те имат опит и се организират и прегрупират бързо, за да не допуснат гражданите, излезли на протест, да объркат сметките им, като излязат със свой собствен проект. В този ред на мисли се осмелявам да предложа на вниманието ви едно конкретно предложение.
 
Всички ние искаме да се засили ролята на гражданите в процесите на управление и взимане на решения в държавата. Искаме гражданско участие, но как точно бихме могли да го осъществим? Това е въпросът. Демокрацията се основава на реалното разделение на властите – Законодателна, Изпълнителна и Съдебна. У нас обаче те са компрометирани и преплетени в конфликти на интереси и корупция. Нужен ни е един нов орган, олицетворяващ гражданското общество, нужна ни е Гражданска власт, независима и пряко излъчена от народа, без посредничеството на политическите партии – нещо, което те искат да ни убедят, че е невъзможно. Но аз смятам, че е възможно, смятам, че гражданите могат да обогатят демократичния модел, като изградят една нова власт, която аз наричам Гражданска власт. Така властите ще станат четири, като едната ще бъде наистина директно излъчена от народа.  Трябва да отбележа, че това не съм го измислил, а съм го взел от историята. Не сме първите, които търсят възможност за упражняване на граждански контрол над самозабравилата се политическа олигархия.
 
Какво имам  предвид? Моето предложение е да възкресим от пепелта “Народните трибуни”.  Разбира се, трябва да го направим съобразно съвременните условия, но не виждам пречка за това.
 
Броят на народните трибуни подлежи на обсъждане, но според мен трябва да е нечетен и не по-голям от двадесет и един. Те всички заедно ще образуват независимия орган на Гражданската власт.
 
Техният мандат ще е едногодишен, без право да бъдат трибуни отново през следващите две години след като им е изтекъл мандатът, с цел да се ограничи възможността този орган да попадне в зависимост от чужди интереси. За народен трибун ще може да бъде излъчен всеки гражданин на републиката, като е възможно да се сложи образователен и възрастов ценз, както с долна, така и с горна възрастова граница. Решенията в този орган ще се вземат с обикновено мнозинство, чрез гласуване, като се отнема възможността да се гласува “въздържал се” – винаги трябва да се вземе страна.
 
Основното право на този орган на гражданската власт ще бъде да налага абсолютно или отлагателно вето върху административни и законодателни решения. Народните трибуни ще се ползват с имунитет за времето на своя мандат.
 
Един от най-важните моменти е начинът, по който ще се излъчват тези представители на гражданите. Нарочно казвам излъчват, а не избират, защото смятам, че изборът им трябва да става чрез жребий, такава процедура е съществувала в древна Атина. Така вземаме по нещо от двете най-стари форми на демокрация, Атинската и Римската, и създаваме нещо ново.
 
Смятам, че това, което описах по-горе, е възможно да се осъществи при достатъчно воля, и ви го предлагам за обсъждане.

Източник: http://neverojatno.wordpress.com/2013/02/22/tribune/

-------
Народен трибун:

Трибун е длъжност в Древен Рим.
 
Военен трибун (на латински: tribunus militum) е командна длъжност в римския легион. В епохата на Републиката военният трибун командвал легион. В епохата на Империята във всеки легион имало по един военен трибун от сенаторите (втори по старшинство в легиона след легатите) и пет — от съсловието на конниците.
 
Народните трибуни (на латински: tribunus plebis, букв. плебейски трибун) били длъжностни лица, (от 490 г. пр. н. е.) ежегодно избирани от плебеите на събранията по триби. Длъжността народен трибун била въведена за да се защитят правата на плебеите от произвола на магистратите, избирани сред патрициите.
 
Трибуните има право да налагат вето върху разпорежданията или постановленията на всички магистрати (освен диктатора и цензора) и сената, да арестуват и наказват с глоба магистрати (освен диктатора) и обикновените граждани, да свикват събрания на плебеите, заседания на трибутните комиции и сената и да ги председателстват, да издават едикти и да предлагат законопроекти.
 
Личността на народния трибун била считана за неприкосновена. Народните трибуни били задължени постоянно да държат вратите на домовете си отворени за гражданите, нуждаещи се от защита и нямали право да напускат Рим за повече от денонощие. Властта им била ограничена в чертите на града /померий/.
 
Най-висок подем римската демокрация имала при дейността на народните трибуни Тиберий и Гай Гракх. С установяването на Империята, институцията на народните трибуни загубила самостоятелното си значение, но продължила да съществува под формата на «трибунската власт» на императора.
 
Народният трибунат просъществувал до 3 век.


Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%B1%D1%83%D0%BD

4



Същност и цел - Съветът на Народните Трибуни се изгражда с цел да представлява независима Гражданска власт и да следи, и предотвратява злоупотреби с властта от страна на останалите три власти.
 1. Длъжност – Длъжност на народният трибун е да защитава правата на всички български граждани от произвола на останалите легитимни власти в Република България.
 
2. Орган – Народните трибуни са 13 на брой, като образуват съвет на трибуните.Председателството на съвета на трибуните се осъществява на ротационен принцип. Всяко заседание се ръководи от различен народен трибун, до изреждане на всичките, след което започват да се повтарят.
 
3. Избор за народни трибуни
 1. Народните трибуни се избират чрез жребий
 2. Народен трибун може да бъде човек който:
 - е навършил 25 години (изисква се да има минимален житейски опит)
 - не е бил член на партийна структура участвала във властта през последните 23 години
 - не е участвал самостоятелно във властта през последните 23 години под каквато и да е форма.
 - не е бил член на ДС
 - не е осъждан за криминални и финансови престъпления
 - не е освидетелстван психопат, наркоман, алкохолик.
 - има средно образование
 - има писмена подкрепа на поне 200 човека
 3. Изборът на народните трибуни се осъществява по региони въз основа на съществуващото в момента административно деление на страната. Гражданите от всяка област определят по жребий по един свой представител, като след това жребият отива на второ ниво, като измежду излъчените кандидати отново по жребий се изтегля окончателния състав на Съвета на Народните Трибуни, както следва:
 1.Варна-Добрич – един трибун
 2.Шумен-Силистра – един трибун
 3.Русе, Разград, Търговище – един трибун
 4.Велико Търново – Габрово – един трибун
 5.Плевен-Ловеч – един трибун
 6 Враца, Монтана, Видин – един трибун
 7.София – София град – един трибун
 8.Перник – Кюстендил – един трибун
 9.Благоевград – Пазарджик – един трибун
 10.Кърджали – Хасково – един трибун
 11.Стара Загора – Сливен – един трибун
 12.Пловдив – Смолян – един трибун
 13.Ямбол- Бургас – един трибун
 Общо – 13 трибуна
 
4.Права и задължения на Народните Трибуни

1.Имат право на свободен достъп и присъствие на всякакви парламентарни, министерски, общински, регулаторни и т.н. публични органи.
 2.Имат право на достъп до информация, включително класифицирана.
 3.Имат право на законодателна инициатива – да придвижват закони внесени от граждански и други неправителствени организации.
 4.Имат право да налагат вето върху закони и административни актове при постъпила петиция от страна на поне 5000 граждани
 - първоначално ветото може да бъде само отлагателно, а при последваща неудовлетвореност от внесените от законодателния орган промени и абсолютно.
 5.Имат право да предизвикват референдум – при внесена петиция от поне 20 000 човека
 6.Имат право да сезират прокуратурата и конституционният съд.
 7.Мандата на Народният Трибун е 1 година
 8.Народният трибун се ползва с абсолютен имунитет от момента на встъпването му в длъжност
 9.След изтичане на мандата, народният трибун няма право да кандидатства отново за тази длъжност за период от 5 години.
 10.Решенията по точки 3, 4 и 5 се вземат на заседание на Съвета на Народните Трибуни с обикновено мнозинство.
 11. Народният Трибун няма право да гласува “въздържал се”
 
12. Народните трибуни са длъжни да се отчитат пред народа постоянно в специално създаден за целта сайт.
 13. Народните трибуни задължително се срещат със своите избиратели поне веднъж месечно. На тази среща те отчитат дейността си за последния период, обявяват какво им предстои да направят и изслушват въпросите на своите избиратели, като поемат ангажимент да им отговорят в срок, за който се споразумяват.
 14. Народните трибуни са длъжни да огласяват информация, ако сметнат, че тя е съществена за живота на хората или за състоянието на страната.
 15. Народните трибуни са длъжни да декларират имотното и финансовото си състояние, преди и след встъпване в длъжност.
 16. Ако някой от Народните Трибуни се откаже доброволно от поста, повече няма право да се кандидатира за тази длъжност. В този случай го замества следващият който се е явявал на жребий с него на второ ниво. Виж т.3 подточка 3
 
16.Длъжността Народен Трибун е платена.
 17.След изтичане на мандата, ако преди това Народният трибун е работил на трудов договор, работодателят е длъжен да го възстанови на работа.
 
Забележка: Представеният по-горе проект, не е писан от юристи затова е възможно да съдържа юридически недостатъци, в този смисъл той търпи промени. Целта на този проект е да се пусне на обсъждане в обществото, неговото придвижване и осъществяване зависи само и единствено от волята на българските граждани.

Източник: http://neverojatno.wordpress.com/2013/02/25/tribune-2/

5
Защо все-повече хора не гледат телевизия, не слушат радио и не четат вестници и електронните им издания, а предпочитат да се информират от интернет и социалните мрежи? Защо бойкотират официалните медии? Разбират ли феномена самите медии?

Да поразгледаме сливенските медии. Всяка медия си е избрала да хвали някого, като в свят на криви огледала. Изборът съвсем не е случаен… Хвали се този, който плаща. Някои се осмеляват да критикуват. Но пак критикуват само едната страна – Борисов или Милев, ГЕРБ или БСП. Преписват се папагалски официалните съобщения на институциите, преписва се масово от други медии, жълти хроники, вицове, смешки, и я има я няма един авторски материал на ден. Внимателно се избягват всички неудобни теми. В някои от местните медии протестите свършват с падането на правителството на Бойко Борисов. После – после все едно, че не е имало никакви протести повече! Други високомерно съдиха и обиждаха протестиращите, виждаха в цялата ситуация само опасностите и заплахите, а не видяха възможностите за промяна…
Накратко: Новините са такива, каквито трябва да бъдат.
Тъжно…

Уважаеми Господа (или Другари) от медиите в Сливен и региона, не участвайте в разделението на българския народ! Разберете, че е и във Ваш интерес да сте обективни и да изразите Вашето гражданско отношение по наистина важните за хората проблеми.

Иначе ще отидете на бунището на историята, защото и без Вас, или по-точно въпреки Вас хората ще се информират. Затова се появиха блоговете, Уикилийкс, сдруженията по интереси във Фейсбук и всички тези форми бурно се развиват и обогатяват.

7
КАК ДА ГИ СВАЛЯМЕ ОТ ВЛАСТ

Това не е призив за борба, а широко публикувани методи за реакции срещу власт и срещу политици, които са лишени от чувство за отговорност и не изпълняват задълженията си като служители на избирателите си в демократично общество.
 
Положението е крайно необичайно, тъй като страната се управлява от комунисти, зарезали идеологията си и прегърнали буквално идеите на доскорошните си врагове, тоест превърнали са се в предатели на всичко, за което са се клели във вярност до смърт. От самосебе си се разбира, че такива хора не могат да претендират за морален пиедестал в каквото и да е общество. Освен това стремежите им към безскрупулно забогатяване нямат нищо общо със социалната еволюция на развитите капиталистически страни – те не само не познават тая еволюция, но и не знаят как да я интерпретират, да не говорим за традиционния комунистически елитизъм, с който са надъхани и който ги прави напълно негодни политици във всяко отношение.
 
Българите тепърва трябва да учат каква трябва да е тяхната обществена защита срещу такава атака на антиобществена комунистическа лакомия.  Лакомията, и по-специално комунистическата лакомия, трябва да бъде третирана като агресия срещу обществото. Обществената защита е базирана на принципа, че няма режим, независимо дали той е демократичен или диктаторски, който да просъществува без пасивността  или неучастието на голяма част от населението.

Методите за мирна обществена защита съвсем не означават автоматичен успех и може да са дълговременна борба, с която даден политик или правителство трябва да бъдат държани отговорни за действията си или отстранени от дадената им власт.

Новооткритият индивидуализъм за българина не означава изолация от обществените събития – напротив, такава изолация  гарантира безпрепятствена власт на управляващите комунистически мутанти. Обществената обвързаност и организираност са задължителни, ако обществото изобщо иска да върви към подобрение на живота и към прогрес. Те са задължителни и за успешен отпор срещу незаконните действия на властта и нейните органи, както и срещу опитите й за съдебно преследване.
 
С други думи, ако българите изобщо искат положителни промени, те трябва да държат изкъсо което и да е правителство на власт. Горните изявления са стандартни за икономически развитите страни и са взети от няколко публично достъпни сайта. Методите за обществена защита в повечето случаи са известни и в България, но политическата аморфност на българите е много по-подходяща за политическа манипулация, особено от циничната безскрупулност на комунистическите наследници.

Появилите се напоследък елементарни сравнения на въведените от Цар Путин Първи финансови глоби за неразрешени демонстрации с тези в западните демокрации нямат нищо общо със сложните отношение между организираните профсъюзи от една страна и бизнеса и правителството от друга. В тия отношения глобите са най-често неприложими, а съдебни решения се търсят само като крайна мярка. От друга страна никой съдия не би се наел да налага финансови наказания на масова спонтанна демонстрация. При всички положения, включително и анархистични прояви, едно демократично общество се стреми към избягването на насилие и подтискане на разрушителни прояви на тълпата, преди да приеме каквито и да са наказания. На българска почва зависимите от комунистическите манипулатори профсъюзни отношения са само жалко присъствие в живота на страната. Работниците и служителите в България са разединени или аполитични и в повечето случаи са незащитени от възможни  своеволия на държавата.

Методите за обществена защита общо взето  се разделят на три типа: символични акции, несъгласие, намеса и алтернативни институции.
 
Символични акции:

-официални изявления (речи, писма, петиции)
 
-лозунги, брошури, знамена
 
-демонстрации, протестни митинги, бдения, стачни постове
 
-носене на опозиционни символи
 
-събрания, обмен на политическа информация
 
-одюдюкване и хвърляне на яйца и гнили домати по корумпирани политици и комунисти и фашисти
 
-сатиризиране на политици в обществени представления, събрания и форуми
 
 
Несъгласие:
 
-обществен бойкот, неучастие в официални мероприятия
 
-потребителски бойкот, работнически бойкот и търговсвки бойкот, стачки, забрани, работнически или служителски наложен режим на работа, вземане на чести болнични
 
-демонстративно неплащане на данъци и дългове, изтегляне на банкови вложения
 
-бойкот на правителствени институции
 
-неподчинение, неучастие и забавяне
 
-нарочна демонстрация на неумение, забавено темпо на работа, нарочни грешки или объркване
 
 
Активна намеса:

-гладуване
 
-седящи стачки, мирно окупиране или препятстване на служби и документация
 
-създаване на паралелни правителствени институции, преса, транспорт, финансови помощи, здравни помощи и образование  без връзка с официалната власт
 
- саботаж, като например унищожаване на информация и досиета
 
- организационна  правна защита
 
Такива мерки от страна на свободното гражданство за някои хора  може да изглеждат неубедителни. Това е защото българите още не са изпитали ефекта от обедината си воля, защото живеят разединено и не ценят самоличността си, а най-вече защото не са свикнали с организационен живот, който единствено може да контролира политическото своеволие и да изисква нужната отговорност от политиците.

Един особено релефен пример е планираната конференция, посветена на червената принцеса Людмила Живкова – арогантна демонстрация на комунистическо безочие, но и на студентска неорганизираност и политическа апатия. Такава демонстрация, която лесно може да се определи като комунистически реваншизъм, би трябвало да бъде контрирана от политически активно студентство с чувство за демократични ценности. Това обаче засега не е известно в България.
 
Успешните западни общества са изградени преди всичко върху работливост и изпълнителност, но не без  съответната взаимност от овластените и бизнеса. Дългите години на комунистически абсурдизъм са създали огромната липса на съзнателно участие в обществения живот и отвращение от него и тя не може да бъде преодоляна от идейната безпътица на сегашните негови наследници. Ако хората не вземат инициативата в ръцете си, такава държава няма бъдеще.

Николай Флоров

Източник: http://www.svobodata.com/page.php?pid=11050&rid=6

8
Докато задълженията на общините в България са намалели с 38,4 млн. лв., тези на община Сливен се увеличават! Община Сливен е на срамното 4-то място по просрочени задължения:
Първи сред общините с най-голям размер на просрочените задължения към края на януари 2013 г. са Столична община - с 18,4 млн. лв., и Перник - с 13,7 млн. лв. Това показват данните за състоянието на публичните финанси към месец февруари 2013 г., изпратени в прессъобщение от Министерството на финансите (МФ). С голям размер на просрочените задължения са още общините Кърджали - 11,3 млн. лв., Сливен - 7,1 млн. лв., Дупница - 6,4 млн. лв., Видин - 6 млн. лв., Смолян - 4,3 млн. лв., Карлово - 4,2 млн. лева, Силистра - 4,2 млн.лева и Белоградчик - 4 млн.лева. Въпреки че са най-големи като размер към края на януари тази година, спрямо юли 2009 г. просрочените задължения на Столична община намаляват с най-голям темп. Размерът на намалението е над 38,4 млн. лв.

Източник:
http://econ.bg/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_l.a_i.415619_at.1.html

9


Разноликите искания на протестиращите хора и техните симпатизанти могат да се резюмират със следните няколко изречения:

Хората желаят установяване на нови правила за политическия и икономически живот в България. Нещо повече – те искат да участват пряко във формулирането на тези правила и налагането им на политическата класа. Хората желаят увеличаване на дела на пряката демокрация, за сметка на представителната – т.е. пряко участие в управлението, прозрачност и контрол с гражданско участие над всички процеси, институции и личности от политическо и държавно естество. Остават и конкретните искания за спешно решаване на проблема със сметките за електроенергия и парно.

Това е.

Една част от българската интелигенция реагира адекватно и полага усилия да помогне за формулирането на прости, ясни, малко на брой изпълними искания, чието реализиране да бутне първата плочка от доминото на промените, без да предизвика катаклизми. Ще видите тези хора по площадите, в медиите, в социалните мрежи. Те предлагат варианти и решения!

Други представители на интелигенцията се дистанцират от протестите. Те виждат само рисковете и опасностите. Не могат да прозрат простата неизбежна истина? Не искат? Или застават срещу тези толкова естествени и логични искания по някакви причини? Позволяват си да се държат високомерно, да обиждат протестиращите, да търсят конспирации и под вола теле – кой на кого откраднал идеите или кой организирал протестите, дали е достоен… Нещо повече – заплашват ни с идването на фашизъм, с бунтове и безредици, с революция и пагубни последствия за страната.

А политиците – тези които подадоха оставка и тези, които им я поискаха преди това, не искат да седнат и да се разберат как да съдействат за излизане от положението.

Да Господа, има рискове, но кой е виновен за тях, кой ги предизвика? Народът ли? На всички е ясно, че няма да продължим както досега.

Затова искаме да се обърнем към всички политици и към интелигенцията – господа политици, уважаеми интелигенти, надмогнете егоизма и късогледството си и съдействайте за извършване на бързи и решителни промени – такива, каквито иска народът!

Обръщаме заплахите, които Вие отправяте към народа си обратно към Вас: Бъдете адекватни и съдействайте на неизбежно назрелите процеси, защото ако настъпят бунтове и безредици – всички Вие, вкупом ще носите вина за тях!

Нека всички протестираме мирно, да не нарушаваме закона и обществения ред, да разобличаваме и отстраняваме провокаторите. Нека бъдем възпитани, нека изчистим максимално исканията си и твърдо да ги отстояваме до победа!


Нова България

10
Държавата и партиите - най-големите мутри!



Отчаянието и гневът на българите се дължали на икономиите - това твърдение се чува напоследък все по-често. Само дето не е вярно. Виновни са не икономиите, а бухалките. Мутризацията ни доведе дотук, твърди Иван Бедров.
 

Любим рефрен на опозиционни политици, на коментатори, а от скоро и на представители на ГЕРБ, е как строгата финансова дисциплина била причината за народното недоволство. „Дотук ни докара Симеон Дянков“, продължаваме да чуваме. „Не успя да подобри бизнес средата“, каза и премиерът в оставка. Неразбирането за истинския проблем е най-видно в заглавията на световните медии, когато те съобщават за това, което се случва в България. От тях научихме, че политиката на строги финансови ограничения (т.нар. austerity) е свалила българското правителство. Появиха се дори коментари, че „тази политика се провали и в България“. Турските медии пък съобщиха, че „още един съсед пропада по пътя на Гърция“.
 
Пошли зависимости
 
Само че бедността и отчаянието в България не са предизвикани от орязването на бюджетния дефицит, а от смачкването на малкия и средния бизнес, от силовата централизация на всички икономически процеси в ръцете на един човек, от толерирането на някои за сметка на други, от отвращаването на предприемачите и убиването на вярата им, че свободната инициатива може да носи резултати. Мутризацията на бизнеса затвори хиляди фирми и остави без работа стотици хиляди българи. Да, нечовешко е държавата да не увеличи мизерните пенсии в продължение на три години, но дори и това да се беше случило, малко по-високото потребление не би променило картината и бедността и отчаянието нямаше да са по-малки.
 
Постоянното увеличение на изискванията към малкия и средния бизнес буквално изяждат доход. Задължението да се плаща за сертификат за това и онова, да се внасят непрекъснато декларации в разни учреждения, да се харчат луди пари уж в името на добруването на служителите... Всичко това се отразява на работниците само по един начин - парите във фирмата намаляват, намаляват и заплатите, изчезват работни места. Парадоксален беше примерът със забраната на тютюнопушенето - първо управляващите решиха да не я въвеждат и принудиха дребния бизнес да инвестира в нови вентилационни системи. После решиха да въведат забраната, а хората платиха тази безсмислена инвестиция - едни с печалбата си, други с работните си места.
 
За да правиш бизнес в България, трябва да познаваш правилата на Голямата игра

Огромна е зависимостта на фирмите от държавата. Обществените поръчки са единственият източник на свежи пари, а мнозинството от тези поръчки не се извършват по правилата. Констатацията е на Сметната палата. Ако искаш да работиш, трябва да се обадиш на едикого си, да върнеш едикаква си част от парите, да наемеш едикого си като служител или подизпълнител. А ако случайно не си съгласен с тази практика и решиш да говориш за това или да обжалваш резултата от търга, в най-добрия случай просто фалираш. Доста по-често посрещаш проверки - или данъчни от НАП, или за нелегален софуер от МВР, или нещо друго. Управляващите не се посвениха да използват държавната машина срещу всеки, който не играе в техния отбор и който пречи на техните любими монополисти.
 
Новите бухалки
 
В едно нормално общество тези проблеми се обсъждат. Браншови организации протестират, медиите коментират и търсят отговори от властта. А когато има нещо нередно, дори и прокуратурата се намесва. В България това не се случва. След овладяването на медиите, вече даже не се и говори за това. Докато преди 20 години мутризацията на икономиката се извършваше с помощта на бухалките, днес в ролята на бухалките е държавната машина.
 
Точно тази нездрава среда задълбочи кризата в България. Изправени до стената, предприемачите все по-често си задават въпроса: Има ли смисъл? Някои предпочитат да живеят с това, което вече са спечелили, други заминават в чужбина, заминават и служителите им. А в България остават все по-малко и по-малко работещи. Казано накратко: мутризацията увеличи бедността, намали работните места, роди несправедливост. Затова гневът на българите не е пряко свързан с непреводимата думичка „austerity”.
 
Автор: И. Бедров; Редактор: Д. Попова-Витцел

Източник: DW.DE

11
Федерацията на свободните граждани се обединиха около исканията за изменения на Закона за енергетиката. Днес те ще ги внесат в 11,30 часа в ресорната  парламентарна комисия, която ще заседава в зала Изток на Народното събрание.
Федерацията на свободните граждани предлага следните принципи за изменения на Закона за енергетиката:
 

1.Запечатване (пломбиране) на отоплителните тела, което да позволи на собственика да не поставя измервателни уреди върху радиаторите си и да не ги отстранява физически от сградната инсталация. Това ще осигури възможност в бъдеще радиаторите да  бъдат използвани отново след заплащане на определена такса или евентуално да се приспособят за отопление с газ.
 
2.  По преценка на търговеца евентуално изолиране на тръбите от сградната инсталация.
 
3. Премахване от фактурите на сумите за сградна инсталация. Сградната инсталация служи за транспортиране на стоката на продавача, а не за продажба поради липсата на воля на купувач. В случая можем да говорим за максимална неравнопоставеност между търговеца и потребителя.
 
4. Издаване на фактури на правилните контрагенти : на собствениците на имоти за отоплението в апартаментите и на Етажната собственост за отоплението в общите части.
 
5. Отчитане на измервателните уреди на съответните контрагенти преди всяка фактура, т.е. фактури на базата на реално закупената топлоенергия. Задължително отчитане на уредите на потребителите при промяна на цената на топлоенергията.
 
6. Авансови (предварителни, прогнозни) плащания само чрез писмен договор.
 
7. Сключване на писмени договори с всеки контрагент с ясни клаузи за цената за единица количество топлоенергия в зависимост от уреда за измерване, за прекратяване на договора и т.н. (чл.38 от Закона за енергийната ефективност). В единичната цена, както се прави навсякъде, се калкулират разходите и печалбата на продавача. Изискванията към договорите са записани в ЗЗД, ЗЗП, ЗЕЕ и Европейски регламент 2006/2004,  Директива 2006/32/ЕО и др.
 
8. Алтернаривата на т.7  може да бъде унифициране на измервателните уреди и уеднаквяване на практиката на Топлофикация с тази на търговците на електроенергия за крайните потребители. При всички случаи трябва да бъдат спазени двата основни законови принципа : не може да има потребител насила и цената за единица количество съобразно измервателния уред трябва да е пределно ясна и предварително известна на купувача.

12
Тези хора, политиците не разбират ли, че само с появата си пред хората, без дори думичка да изречат предизвикват отвращение?

Колкото повече вадят кирливите си ризи и се обвиняват един друг, толкова по-отвратителни стават.

Всички ние искаме нови правила, изработени от нас и ще наложим тези правила на политическата класа, иска тя или не иска. Искаме и граждански контрол за всяко действие в политическата система и държавното управление.

А за сега предлагам на всички да приложим на политиците на прехода мярка за небитие. Т.е. едно нещо което е бойкотирано, което не гледаш по телевизията, не слушаш по радиото и не четеш по вестниците и интернет е мъртво - не съществува.

Нека се съсредоточим върху новите правила и начините за контрол на политиците - необходимите елементи на пряка демокрация и гражданско общество, които трябва да извоюваме и наложим.

За политиците ще се сетим отново, когато изправим доказано виновните от тях пред съда.

13
България / Какво иска улицата?
« -: 26.02.2013 12:54:28 »
Плюсовете и минусите на “манифеста” на протестиращите

Какви са точно исканията на протестиращите? Бунтовете са в много градове и всеки формулира свои идеи. Освен това исканията почти всекидневно се променят.
Има някои неща, които се чуват от всички краища на страната. Великото народно събрание и новата конституция например вече се обсъждат и на опашки в супермаркетите.
Опитахме се да обобщим различните искания, които изброяват протестиращите. Получиха се 15 искания. Ето ги заедно с анализ, който направихме на плюсовете и минусите на всяко от тях.

Велико народно събрание и нова конституция
- Недоволството от цялостния политически модел и прехода в България се изля в искане за Велико народно събрание и нова конституция. Те трябва да сменят системата.

+ Въпросът за промени в конституцията се поставя от години. Многократно са предлагани промени в броя на депутатите, в правомощията на президента, в съдебната власт и т.н.
Сегашната конституция, приета през 1991 г. от Седмото Велико народно събрание, вече е на почти 22 години. Една интелигентна, добре обмислена промяна може да осигури по-добро функциониране на държавата и да даде механизми за повече народовластие.
+ Ще намали недоволството на общественото мнение, усещането, че за генерална промяна на държавата трябва голяма промяна на правилата, на устройството на контрола и баланса на институциите.
- Процедурата за нова конституция и свикване на Велико народно събрание е много дълга и тежка. Първо трябва обикновено Народно събрание да изготви проект за нова конституция. После две трети от депутатите трябва да гласуват решение за избори за Велико народно събрание.
- Във Великото народно събрание ще има 400 депутати. Как това кореспондира с желанието за намаляване на народните представители?
- При запазване на същата избирателна система във Великото народно събрание ще влезе подобна на обикновените парламенти конфигурация. С други думи - “обичайните заподозрени”. Може ли да се очаква, че те ще произведат голяма промяна?
- Ако във Великото народно събрание има много и малки парламентарни групи, постигането на мнозинство от 2/3 за гласуване на конституцията ще е дълго, тромаво, инфарктно и с цената на много договаряния. А нищо чудно и някой пак да излезе на гладна стачка пред парламента, както стана при приемане на сегашната конституция.
- За много от проблемите в България - от корупцията през монополите до бедността - решенията могат да се търсят и с промени в законите, а не задължително с промяна на основния закон. Проблемът е, че много от законите са калпави или лобистки. Проблем, свързан с качеството на законодателството. Ако искаме по-качествено законодателство, ни трябват по-качествени законодатели. А това може да стане с промяна на избирателната система.

Най-добрата идея: мажоритарни избори

- По този въпрос дадохме думата на Валери Найденов, който е отдавнашен и принципен радетел за мажоритарни избори. Ето неговите аргументи:
Нека уточня първо, че аз предлагам мажоритарна система в 2 тура, което НЕ води до двупартийност, а тъкмо обратното - до многопартийност.
В политологията това е т. нар. “Закон на Дюверже”. Пример - Франция. Там в момента в долната камара има около 14 партии. Много пъти съм го обяснявал на Райчев, интересно защо все забравя. Но дори когато имаме мажоритарни избори в 1 тур и двупартийна система, резултатът е много по-добър от днешния.
1. Основното предимство при мажоритарната система е, че народът има народни представители. При пропорционалната няма - това са представители на партиите, спуснати със списък. Политолозите ще ви излъжат, че при мажоритарните избори се “губят гласове”. Кой ги губи? Партиите не са суверен, та да им се губи нещо! При пропорционалните избори избирателите губят 100% от гласовете си, тъй като това не са техни представители. При мажоритарните всеки район си избира представител и нищо не се губи.

2. При мажоритарната система партиите се обновяват, изчистват се от гнилите ябълки и затова оцеляват дълго. Ако началството води лоша политика, избирателите го махат. Докато при пропорционалната това е невъзможно. Там началството е стъпило на гърбовете на всички останали, и то в по две листи. Партията умира, той е пак в парламента.

3. При мажоритарните избори депутатът има страх от избирателя. При пропорционалните го е страх само от този, който пише листата. Сложат ли го начело на листата, и магарето става депутат. Какво мисли избирателят, за него няма никакво значение.

4. При мажоритарната система купуването на гласове се обезсмисля, защото никой не може да купи 51% от избирателите в даден район. Сега се купуват по 1 - 3%, главно в ромските махали. В един едномандатен район с 20 000 избиратели всичко става пред очите на хората. Ако те видят, че купуваш роми, всички ще се обърнат срещу теб.

5. За да привлечеш 51% от избирателите, трябва да се опиташ да се харесаш на 100%. Затова тази система действа центростремително, тя сплотява и хората, и нацията. При пропорционалните се бориш за 5-10%. Или 20%, все тая. Значи длъжен си да си измисляш влагове, да насъскваш срещу другите, да вдигаш скандали. Затова партийно-листовата система действа центробежно, народът е разединен и скаран. Затова и умира нацията. Истинският патриот е за мажоритарни избори.

6. При мажоритарната система не е възможно да се появи харизматичен лидер, който да помете целия парламент, както стана при царя и при Бойко Борисов. Там всеки район избира своя човек, ефектът на мексиканската вълна не е възможен. Ако през 2001 г. изборите бяха мажоритарни, НДСВ едва ли щеше да има 10-20 депутата. Същото важи и за 2009 г. и ГЕРБ. И обратното - тъкмо при пропорционалните избори “лидерите” и “спасителите” вкарват по 100 напълно непознати депутата с автобуса. Хитлер идва на власт чрез пропорционални избори, а точно преди това губи мажоритарни избори за президент.

7. Кресливите, крайните, особняците, нямат шанс да съберат 51%. Но те лесно събират 5-10%, защото винаги има едно озлобено малцинство. Затова мажоритарният депутат е умерен, възпитан, интелигентен.

8. Ако олигархията имаше изгода от мажоритарни избори, отдавна да ги е въвела.

9. Най-демократичните нации и господарите на света имат мажоритарни системи - САЩ, Великобритания, Франция, Индия. Това не е случайно. Пропорционалните система дават възможност за колонизация на нациите, тъй като те отчуждават елита от народа.

10. Истинската пряка демокрация възниква само при мажоритарни системи. В Швейцария, докато е въведена и утвърдена референдумната система, всички депутати са избирани мажоритарно.

И накрая, всички смесени и компромисни варианти водят до лоши резултати, защото създават ефекта на тълпата, те заразяват мажоритарния избор с ефекта на “мексиканската вълна”.

Чужд опит

Във Великобритания от векове избират мажоритарно своите депутатити. Британските граждани гласуват за 646 членове на Долната камара на парламента. За победител в съотвения район се смята кандидатът, събрал най-много гласове. Балотажи няма. Затова, ако той се провали, се насрочва нов вот за съответния район.

Системата обаче има своите критици, тъй като при наличието на много кандидати, победителят може да влезе в парламента и с около 30% от гласовете. Затова през 2011 г. се проведе референдум за нейната промяна. Предлагаше се по-сложен модел, при който избирателите да подреждат според предпочитанието си кандидатите за депутати и за избран да се смята само този, който е посочен на първо място и е събрал повече 50 на сто от гласовете. 67,9 % от британците обаче отхвърлиха тази идея. Кандидат за депутат в избирателен район се вписва с подписка от 10 регистрирани гласоподаватели от него и след плащане на депозит от 500 паунда, който се възстановява, ако той получи поне 5% подкрепа от избирателите.
Във Франция има 577 избирателни района, колкото са депутатите в Националното събрание (долната камара). Във всеки от тези райони партиите издигат само по 1 мажоритарен кандидат. За избран на първи кръг се смята този, който постигне абсолютно мнозинство от гласувалите, но и не по-малко от 25% от регистрираните гласоподаватели. В противен случай се отива на втори кръг. За него се класират всички кандидати, събрали не по-малко от 12,5% от гласовете на регистрираните избиратели. Така понякога на втори кръг отидат трима, а дори и четирима души. На втори кръг побеждава този от тях, който е получил най-много гласове - т.е., когато кандидатите не са само двама, не е необходимо абсолютно мнозинство.

Френският парламент е двукамарен и изборите за Сенат са доста по-различни. От 2011 г. половината от 348-те му членове се сменят на всеки 3 г. Те се избират от 150 000 "големи избиратели" - хора на изборни длъжности - регионални, генерални и общински съветници и депутати, като системата е смесена - 52% от сенаторите се избират пропорционално, а 48% - мажоритарно.

В САЩ президентът и вицепрезидентът се избират индиректно от хората с помощта на избирателите от всеки щат в Електорална колегия. Бройката на избирателите в колегията от всеки щат е фиксирана според броя на населението. Дори ако разликата между първите двама в щата е само 1 глас в масовия вот, победителят взема всички гласове на щата в колегията. Президент става кандидатът с поне 270 гласа в Електоралната колегия.
Всички членове на Конгреса се избират директно. 435 са членовете на долната Камара на представителите, а 100 са членовете на Сената. Членовете на Камарата на представителите имат 2-годишен мандат, като представляват хората от района си. Избирателните райони в Конгреса са разпределени между щатите според населението им. Всеки от 50-те щати обаче има по 2-ма сенатори независимо от броя на населението. Всеки от тях има 6-годишен мандат. Системата е такава, че на всеки 2 години една трета от състава на Сената трябва да бъде подновен чрез избори.

Миханизъм за отзоваване на народни представители

- Механизъм за отзоваване на онези народни представители, които не защитават интересите на своите избиратели.

(Отзоваване на депутати - този вариант е записан в чл.4 на конституцията от 1947 г., която установи комунистическата диктатура в България.)
+ Ще направи народните представители по-отговорни към проблемите на хората, ще върне комуникацията между депутати и техните избиратели.
- Ако този механизъм се въведе без промяна на избирателната система, ако се запази пропорционалният избор, това ще е инструмент в ръцете на партийните вождове за политическо елиминиране на непослушни народни представители. Досега те се отцепваха от парламентарната група и ставаха независими депутати. Въведе ли се механизъм за отзоваване, партийният лидер ще може да организира структурите по места да съберат подкрепа за отзоваване на непослушния в парламентарната група.

Отнемане на имунитета на депутатите

- Падане на имунитета на депутатите, отваряне на възможност и те да носят наказателна отговорност за своите действия.

 Сега депутатите не носят наказателна отговорност само за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание. Това е изрично записано в конституцията.
Народните представители носят наказателна отговорност за престъпления от общ характер - кражба, катастрофа, убийство например. Обвинение обаче им се повдига само след сваляне на имунитета. Това става с искане от главния прокурор и разрешение от Народното събрание за повдигане на обвинение. Разрешение не се изисква, ако депутатът сам се откаже от имунитета писмено. Обикновено точно това се случва през последните години.
Разрешение от парламента се изисква и за задържане на народен представител. Такова не е нужно при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава - председателят му.

До 2 мандата на депутат

- Един депутат да има право да е максимум 2 мандата в парламента. От 23 г. гледаме едни и същи лица, нека дадат път на младите, коментират протестиращите.

+ Ще се сменят по-бързо и по-често лицата в законодателството.
+ В парламента ще могат по-лесно да влизат представители на бизнеса, науката, университетите, на различни прослойки, които ще имат преки впечатления за проблемите на хората и какво искат гражданите от законодателната власт.
+ Лобистки и олигархични кръгове по-трудно ще могат да вкарват свои хора за депутати в различните партийни листи.
+ Властта на партийните централи и техните лидери да подреждат листите с най-верните си хора ще намалее.
- Има риск в законодателната власт да влизат хора, които поради липса на опит и познание в процедурите по писането на закони, както и заради недобро познаване на законодателството на страната, да работят неефективно в парламента.

Против партиите

- Изтегляне на всички партии от обществения живот, гражданско управление от млади технократи. (Искане на протеста в Благоевград)
- Забрана за участие в политическия живот и управлението на държавата на всички управлявали партии, взели участие в престъпни и неизгодни за България сделки. (Добрич)
Почти всички инициативни комитети бягат като дявол от тамян от приказките за нови политически партии*. Така отрекоха информациите за създаване на партия "Орлов мост". Софийски водачи на бунта доста театрално дори призоваха да ги убият с камъни, ако някога се обвържат с партия.

- През партиите по механизма на представителната демокрация се организира представителство на интересите на обществото във властта. Интересите на различни групи, прослойки, съсловия са различни и често противоречиви. Една партия изразява интересите на една част от обществото, втора - на друга част, и т.н.
Ако партиите ги няма, как ще става излъчването на представители в законодателната власт? Гражданското сдружение по дефиниция е нещо различно от партията, ако то обаче започне да праща хора във властта, влиза в политическия живот и по същество се превръща в партия.
* Лидерът на протестите във Варна Иван Петров каза, че инициативните комитети, които се събират в неделя, нямат никакво намерение да правят политическа партия.
"Тази дума е толкова компрометирана, че макар и сложена в кавички в моите уста ще ми създаде огромни неприятности. - каза Петров по повод вчерашното заглавие на “24 часа”. - Никой от хората, които излизат с мен на площадите, не иска да я чува дори. Не случайно аз бях твърд и непоколибим още в първите дни на протестите, когато не разреших на представители на "Атака" да се опитат да застанат начело на шествията. Обединението на иницитивните комитети ще бъде гражданско сдружение, а не партия".

Гражданите -  във властта

Граждански формирования да могат да участват в изборите наравно с политическите партии. А не както досега да могат да излъчват само по един независим кандидат.

Гражданите да имат право да сезират Конституционния съд. (искат го Зелените)

По-широко младежко гражданско участие в управлението на страната (Националното представителство на студентите)


Поне 50% гражданско участие във всички регулаторни органи от типа на ДКЕВР и СЕМ поискаха софиянци. "Зелените" пък настоя за премахване на политическите квоти при избора на тези институции.

+ По-широко участие на гражданите в политиката, навлизане на нови лица в институциите е добре дошло
- Не са много ясни механизмите, по които ще става това.
- Политиката все пак е професия като всички останали - изисква подготовка, опит и рутина.

Против монополите

Частните монополи са по-опасни и от държавните. Премахнете ги дори с цената на отнемане на лицензи, искат протестиращи.

+ Според специалистите изходът е да се създадат условия за естественото им ограничаване като пълна либерализация на пазара. Защото дори на мястото на една компания да дойде друга - тя пак ще е монопол за района, в който работи.
Начин за ограничаване на монополното поведение е сериозния контрол от държавните институции. Ако те си бяха на мястото, никой нямаше да страда. Нали ДКЕВР контролира цените за услуги на електроразпределителните дружества. Кой там им разреши да рекетират хората в нови сгради, карайки ги сами да си построят трафопост за луди пари, а след това да го прехвърлят безвъзмездно на дружеството.
 - Вижте Франция - там единственият в електроразпределението е "Електрисите дьо Франс", но тя работи по железни правила, разписани в общите условия с клиентите и следени зорко от държавата.
Монополно се държи само оператор, който се чувства ненаказуем. Топлинните счетоводители в София например са 12 компании, но се държат като монополисти. Защото според договорите им с топлофикация най-високата санкция при тяхна грешка е 5000 лв. - сумата, която те прибират от отчитането на един блок за година.
 

Национализация

Първо бе простото искане незабавно да паднат сметките за електричество и незабавни проверки на ЕРП-тата. Затова и премиерът в оставка Бойко Борисов тръгна да намалява цената на тока с 8% и да отнема лиценза на ЧЕЗ - най-руганото електроразпределително дружество.
 После бе поискано разсекретяване на всички договори за приватизация на ЕРП-тата.
 Паралелно дойде и лозунгът за национализация на ЕРП-тата
 След това: да се отворят всички приватизационни договори и концесионни договори за последните 23 г., както и да се спрат всички приватизационни сделки, които са в ход днес. (Варна)
 Национализация на всички стратегически отрасли и природни ресурси на България.
 Анулиране на приватизационните договори, направени под реалната цена - разглеждането им да е публично, с участие на граждани. (Добрич)
 Търсене на съдебна отговорност за нанесените вреди на държавата от подписалите неизгодните договори. (Благоевград)

 Българското общество има голяма нужда от справедливост. Корупция, неизгодни сделки, разграбване - това го имаше много през прехода. И за тези неща трябва да има разследване и наказания. Държавата има начини да се намеси ефективно и с механизмите за следприватизационен контрол. Просто трябва да го прави.
 - Едно залитане към тотално и радикално одържававяне обаче ще е опасно. Ще скапе средата на бизнес. Ще изгони чуждите инвеститори. Ще ни извади от ценностната система на западния свят, където икономиките се развиват на принципа на неприкосновеност на частната собственост, свободна частна инициатива, конкуренция.

Намаляване квотите за скъп ток

 Спешно да се намалят квотите за скъп ток от ВЕИ, “Мариците” и тецовете на Ковачки, искат протестиращите.

+ Ако това се случи, цената на тока би могла да падне. Сега според твърденията на експерти голяма част от евтиния ток, произведен от АЕЦ "Козлодуй", отива за износ, а скъпият остава за вътрешно потребление.
Единствените централи, които могат да се извадят от микса с енергии, които прави НЕК, за да продава тока на битовите потребители обаче, са ТЕЦ "Бобов дол" и "Брикел". ТЕЦ "Варна" е подвърхова централа и блоковете й стоят в запас на електроенергийната система и се включват във време на недостиг, както беше миналата година със стачката в мини "Марица-изток".
 - Изваждането на "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3" означава разваляне на договори и плащане на сериозни неустойки.
Изкупуването на зелената еленергия от НЕК е фиксирано в Закона за енергетиката и за това също има договори. Развалянето им води до неустойки.

Разследване на прехода

Иска се разследване:
 на партиите, участвали в управлението на България през последните 23 г.;
  на цялата дейност на правителствата от 1989 г. досега.

+ и - И тук нещата трябва внимателно да се прецизират. За този, който доказано е извършил престъпление, трябва наказание, независимо кой е и на какъв пост е, без политически чадъри. Но всичко това трябва да стане по механизмите на правовата държава. Иначе какво - да повторим Народния съд от 1947 г. ли? Да обявим цяла категория хора предварително за престъпници?

 Максимална либерализация на енергийния пазар

Пазарът в енергетиката формално и законово е отворен от 1 януари 2007 г. Фактически обаче на свободния пазар са само големите потребители и търговците на ток.
 Търговците пазаруват еленергия единствено от АЕЦ "Козлодуй" и от ТЕЦ "Марица-изток 2" - двете най-евтини и държавни централи.От 1 юли се очаква на свободния пазар да излезе и средният бизнес.

 - Прогнозите на експертите са, че излизането им на свободния пазар ще окаже натиск за повишаване на цените на тока за бита. Логиката е, че така в микса на НЕК за битовите потребители ще остане предимно скъпа енергия. Затова се предприемат мерки за увеличаване на дела на АЕЦ "Козлодуй" за регулирания пазар, на който са битовите потребители и малкият бизнес.

На свободния пазар могат да излязат и битовите потребители, но де факто това все още не може да стане, тъй като не са приети нормативните актове.
+ Допуска се, че когато това се случи, е възможно да се появят и търговци, които продават еленергия на по-ниски цени от тези, които регулира ДКЕВР.

Скок на доходите

 Не забравяме нашето искане за 100% увеличение на доходите на всички българи, казва Иван Петров, лидер на протестите във Варна.

+ и - Такова увеличение на доходите със сигурност ще раздвижи замръзналото потребление и ще стимулира по-висок ръст в икономиката. Хората ще спрат затягането на коланите.
 Големият въпрос обаче е как да стане. Валутният борд не позволява просто да си напечатаме, а който си позволи да го направи, със сигурност ще ни вкара в криза по-люта от ЖанВиденовата зима.
Вероятно е възможно да бъдат пренебрегнати строгите изисквания на Брюксел за бюджетните дефицити.
Ако досега не ги бяхме следвали толкова сляпо, можеше да не се стига до протестите на улицата. За 100% увеличение на доходите на всички обаче това няма да е достатъчно, защото сега ръстът на икономиката е символичен, а външните инвестиции - свити. Естествено, държавата може да вземе заем, после втори, трети и - следва Гърция. Каква е ползата от такова увеличение на доходите?
Еднаквото увеличение на доходите на всички българи по никакъв начин не решава проблема със социалното разделение.

Източник:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1793129

14
Нека уточня първо, че аз предлагам мажоритарна система в 2 тура, което НЕ води до двупартийност, а тъкмо обратното - до многопартийност. В политологията това е т. нар. “Закон на Дюверже”. Пример - Франция. Там в момента в долната камара има около 14 партии. Много пъти съм го обяснявал на Райчев, интересно защо все забравя. Но дори когато имаме мажоритарни избори в 1 тур и двупартийна система, резултатът е много по-добър от днешния.
 
1. Основното предимство при мажоритарната система е, че народът има народни представители. При пропорционалната няма - това са представители на партиите, спуснати със списък. Политолозите ще ви излъжат, че при мажоритарните избори се “губят гласове”. Кой ги губи? Партиите не са суверен, та да им се губи нещо! При пропорционалните избори избирателите губят 100% от гласовете си, тъй като това не са техни представители. При мажоритарните всеки район си избира представител и нищо не се губи.
 
2. При мажоритарната система партиите се обновяват, изчистват се от гнилите ябълки и затова оцеляват дълго. Ако началството води лоша политика, избирателите го махат. Докато при пропорционалната това е невъзможно. Там началството е стъпило на гърбовете на всички останали, и то в по две листи. Партията умира, той е пак в парламента.
 
3. При мажоритарните избори депутатът има страх от избирателя. При пропорционалните го е страх само от този, който пише листата. Сложат ли го начело на листата, и магарето става депутат. Какво мисли избирателят, за него няма никакво значение.
 
4. При мажоритарната система купуването на гласове се обезсмисля, защото никой не може да купи 51% от избирателите в даден район. Сега се купуват по 1 - 3%, главно в ромските махали. В един едномандатен район с 20 000 избиратели всичко става пред очите на хората. Ако те видят, че купуваш роми, всички ще се обърнат срещу теб.
 
5. За да привлечеш 51% от избирателите, трябва да се опиташ да се харесаш на 100%. Затова тази система действа центростремително, тя сплотява и хората, и нацията. При пропорционалните се бориш за 5-10%. Или 20%, все тая. Значи длъжен си да си измисляш врагове, да насъскваш срещу другите, да вдигаш скандали. Затова партийно-листовата система действа центробежно, народът е разединен и скаран. Затова и умира нацията. Истинският патриот е за мажоритарни избори.
 
6. При мажоритарната система не е възможно да се появи харизматичен лидер, който да помете целия парламент, както стана при царя и при Бойко Борисов. Там всеки район избира своя човек, ефектът на мексиканската вълна не е възможен. Ако през 2001 г. изборите бяха мажоритарни, НДСВ едва ли щеше да има 10-20 депутата. Същото важи и за 2009 г. и ГЕРБ. И обратното - тъкмо при пропорционалните избори “лидерите” и “спасителите” вкарват по 100 напълно непознати депутата с автобуса. Хитлер идва на власт чрез пропорционални избори, а точно преди това губи мажоритарни избори за президент.
 
7. Кресливите, крайните, особняците, нямат шанс да съберат 51%. Но те лесно събират 5-10%, защото винаги има едно озлобено малцинство. Затова мажоритарният депутат е умерен, възпитан, интелигентен.
 
8. Ако олигархията имаше изгода от мажоритарни избори, отдавна да ги е въвела.
 
9. Най-демократичните нации и господарите на света имат мажоритарни системи - САЩ, Великобритания, Франция, Индия. Това не е случайно. Пропорционалните система дават възможност за колонизация на нациите, тъй като те отчуждават елита от народа.
 
10. Истинската пряка демокрация възниква само при мажоритарни системи. В Швейцария, докато е въведена и утвърдена референдумната система, всички депутати са избирани мажоритарно.
 
И накрая, всички смесени и компромисни варианти водят до лоши резултати, защото създават ефекта на тълпата, те заразяват мажоритарния избор с ефекта на “мексиканската вълна”.

Валери Найденов

Още по темата:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1793129

Източник:
http://fakti.bg/mnenia/60177-nai-dobrata-idea-na-protestirashtite-majoritarni-izbori?utm_source=fakti.bg&utm_medium=banner&utm_content=nai-dobrata-idea-na-protestirashtite-majoritarni-izbori&utm_campaign=oftheday

15
Пълното писмо:
http://www.president.bg/docs/1361708370.pdf

Искания:

1. Да не се разпуска Народното събрание.
2.Създаване на Обществен съвет от експерти и задължителна гражданска квота в него, който да изработи програма за изпълнение на исканията на гражданите.
3.Създаване на програмен кабинет.
4.Сключване на договор между обществения съвет и програмния кабинет.

Промяна на изборния закон. Преминаване от пропорционална към мажоритарна изборна система.
Право на гражданите да отзовават народни представители.
Носене на съдебна и наказателна отговорност от страна на депутати и министри.
50% граждански квоти във всички държавни регулаторни органи.

I. Енергетика
1.Незабавно прекратяване на всички съдебни дела срещу клиентите на ЕРП-та, Топлофикация и ВиК, до установяване легитимността на сметките.
2.Намаляване на квотите за производство на скъпа ел.енергия. 100% от евтиния ток, произвеждан от АЕЦ Козлодуй, да се ползва за задоволяване нуждите на вътрешния пазар.
3.Преминаване на ЕРП-тата в ръцете на държавата, в съответствие с европейските норми и директиви.
4.Премахване на всички посредници. НЕК да поеме техните функции.
5.Разсекретяване на всички договори на производители на ел.енергия за вътрешния пазар.
6.Разтрогване на договорите, ощетяващи държавата и българските граждани.
7.Търсене на съдебна и наказателна отговорност за нанесени вреди на държавата от лицата, подписали съответните договори.

II.Топлофикация
1.Сключване на индивидуални договори с топлофикационните дружества. Всеки клиент на дружествата с право да прекрати своя договор с едномесечно предизвестие.
2.Индивидуален уред за измерване на изразходваната топлоенергия /в Мвтч/ така, че по всяко време да се знае колко е реалната консумация.
3.Премахване на понятието „прогнозно количество“.
4.Ежемесечно отчитане на реално изразходваната топлоенергия.
5.Премахване на дружествата за топлинно счетводство.

III.Вода
1.Разтрогване на всички концесии, касаещи доставката на Вода до гражданите на България.
2.Държавата да поеме функциите на концесионните дружества.



Страници: [1] 2 3 4 5