Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Анна Влахова

Страници: [1] 2
1
Абсолютно е така! Сливен стана прекрасно място за мечтаене. И понеже нищо не остана, можеш да мечтаеш за всичко: от коричка от насъщния до да се махнеш от тук.

2
Забрави системните просяци, приклекнали и с протегната, омазана с бронз ръка и няколкото перфорирани през ушите кучета.
Всъщност аз отдавна избягвам да минавам по ларгото. Спри да минаваш и ти?
Нищо приятно не остана там. Няма къде да пиеш дори едно кафе, без да се изнервиш. Или кафето ще е скъпа помия, или ще те обслужи тъпак без обноски, или някой ще се изтътри неканен на масата да проси я пари, я цигари, като че ли си длъжен да им издържаш мързела.
Наскоро седнах в Попската градина за малко на пейка и ме доближи просяк на средна възраст видимо от ромски произход. Поиска пари и след като му беше отказано, започна да ме кълне и обижда. Станах и отминах.
Вече няма място в Сливен, където да можеш да приседнеш на спокойствие дори за 5 минути.
Изобщо в последно време Сливен трайно и категорично се налага като най-противното място за живеене от всички известни ми места.

3
Майка ми почина преди 2 години на 63 години в интензивния сектор на хирургично отделение в МБАЛ "Д-р Иван Селимински" на 6-я ден след лапароскопия на жлъчката. Оперирана беше от д-р Ангелов - старши. В деня на смъртта и баща ми ми се обади около 11 часа към обяд и плачейки по телефона ми обясни, че майка ми от 3 часа е в инвалидна количка в коридора на кардиологично отделение. Веднага се обадих по телефона на д-р Ангелов и за 5 мин. докато се придвижа с такси до болницата, мама беше настанена в кардиологично отделение. Оказа се, че шефът на хирургично отделение хабер си няма, че въпросния пациент е трябвало и е бил преместен от хирургия в кардиология. В кардиологично отделение пък си позволиха да ми държат тон и език, който достойнството ми на човек ми забранява да цитирам. Малко по-късно майка ми беше преместена в интензивния сектор на кардиологично отделение. На обяд отидох да се срещна с шефката на кардиология, за да ми бъде обяснено какво прави там мама, като е влязла за операция в хирургия. След едночасово дремане пред кабинета на въпросната дама най-накрая проведохме разговор, в който единственото изречение, казано в отговор на въпросите ми, беше:
- Ами жената трябва да бъде гледана.
Аз не разбрах трябва да дойда в болницата да я гледам, докато е там, или да си я прибирам в къщи нарязана и зарязана.
След това я преместиха в интензивния сектор на хирургия. Почти час след това мама изходи и повърна кръв. Въпреки безумното ми тичане на виковете ми отговори само леко усмихната сестра, която нищо не посмя да каже. Все пак с 300 зора успях да намеря в една баня легенче, в което мама да повръща. Дори това нямаше, подлогите се оказаха кът, а всички консумативи като памперси, кърпички, непромукаеми постелки и прпочие тичах да купувам от аптеката.  В 18:10 излязох от болницата. В 18:45 е записан час на смъртта. В 10 вечерта ми звънят по телефона и ме викат в болницата. Ония записали като телефон на близък телефона на майка ми и звъняли на нейния телефон 3 часа! Накрая се усетили, че като звъннат, звъни апарат в стаята при тях... Поне това са се усетили.
Отивам в 10 вечерта и ми бутват найлонова торба: събрали вещите на мама, да съм ги вземела.
Питам ги защо ми се обаждат чак сега. Някакъв дебелек с манта ми се разкрещя като на последното добиче, че ТЕ НЕ БИЛИ ДЛЪЖНИ ДА ЗНАЯТ и освен това подритна и блъсна табуретка в краката ми.
Взех си майката и си я погребах.
След седмица баща ми намери декларация, която майка ми е подписала, че няма да потърси лекарска помощ от друг лекар или в друга болница до 40 дена след операцията.
В документите написаха, че мама е починала от масивен кръвоизлив и полиорганна недостатъчност.

Те не са за съд.  Осъждането няма да върне мама от гроба.

Деня след операцията се наложи да прелеят на мама  банка кръв. Въпреки, че мама е здравно осигурена, от мен се изиска да занеса документ от кръвна банка, че е дадено същото количество кръв за преливане.
Знаете ли, че 1 банка кръв на черно е 80 лева?  На входа на Кръвна банка има кръводарители. Плащаш им 80 лева, влизаш с тях, те дават кръв, оформя се документацията и си заминаваш.



Горната снимка е правена скоро преди мама да почине.

4
Не, благодаря! Ходих по мъките от разни асове и препоръчани доста години... Моя зъболекар върна сладоледа, шоколада, сладкишите, ядките, суровите моркови, ледената бира  и много други неща, чиито вкус бях забравила, в менюто ми.
Докато работи, няма да се разделя с работата му, колкото и да плащам.
Времето ми за експерименти със здравето изтече.

5
Това съвсем не е единствената услуга която плащам  а не ползвам и не мога да се откажа от нея.
 Аз например плащам здравна осигуровка за зъболечение а от години си плащам зъболечението в  кеш защото така и не можах да намеря зъболекар работещ със Здравна каса, които да може да ремонтира зъби. Този който открих, че може не работи с касата.
Относно таксите за смет си ужасно прав! Като дойде време да плащам данъка на вилата платих 18 лева данък и 12 лева такса смет. Таксата почти колкото данъка. Попсувах си... какво му остава на човек...

6
Не е нужно да хабиш нерви... Аз просто връщам стоката с усмивка. Никой не може да ме накара да я платя.

7
Майка ми почина преди 2 години на 63 години в интензивния сектор на хирургично отделение в МБАЛ "Д-р Иван Селимински" на 6-я ден след лапароскопия на жлъчката. Оперирана беше от д-р Ангелов - старши. В деня на смъртта и баща ми ми се обади около 11 часа към обяд и плачейки по телефона ми обясни, че майка ми от 3 часа е в инвалидна количка в коридора на кардиологично отделение. Веднага се обадих по телефона на д-р Ангелов и за 5 мин. докато се придвижа с такси до болницата, мама беше настанена в кардиологично отделение. Оказа се, че шефът на хирургично отделение хабер си няма, че въпросния пациент е трябвало и е бил преместен от хирургия в кардиология. В кардиологично отделение пък си позволиха да ми държат тон и език, който достойнството ми на човек ми забранява да цитирам. Малко по-късно майка ми беше преместена в интензивния сектор на кардиологично отделение. На обяд отидох да се срещна с шефката на кардиология, за да ми бъде обяснено какво прави там мама, като е влязла за операциа в хирургия. След едночасово дремане пред кабинета на въпросната дама най-накроя проведохме разговор, в който единственото изречение, казано в отговор на въпросите ми, беше:
- Ами жената трябва да бъде гледана.
Аз не разбрах трябва да дойда в болницата да я гледам, докато е там, или да си я прибирам в къщи нарязана и зарязана.
След това я преместиха в интензивния сектор на хирургия. Почти час след това мама изходи и повърна кръв. Въпреки безумното ми тичане на виковете ми отговори само леко усмихната сестра, която нищо не посмя да каже. Все пак с 300 зора успях да намеря в една баня легенче, в което мама да повръща. Дори това нямаше, подлогите се оказаха кът, а вички консемативи като памперси, кърпички, непромукаеми постелки и прпочие тичах да купувам от аптеката.  В 18:10 излязох от болницата. В 18:45 е записан час на смъртта. В 10 вечерта ми звънят по телефона и ме викат в болницата. Ония записали като телефон на близък телефона на майка ми и звъняли на нейния телефон 3 часа! Накрая се усетили, че като звъннат, звъни апарат в стаята при тях... Поне това са се усетили.
Отивам в 10 вечерта и ми бутват найлонова торба: събрали вещите на мама, да съм ги вземела.
Питам ги защо ми се обаждат чак сега. Някакъв дебелек с манта ми се разкрещя като на последното добиче, че ТЕ НЕ БИЛИ ДЛЪЖНИ ДА ЗНАЯТ и освен това подритна и блъсна табуретка в краката ми.
Взех си майката и си я погребах.
След седмица баща ми намери декларация, която майка ми е подписала, че няма да потърси лекарска помощ от друг лекар или в друга болница до 40 дена след операцията.
В документите написаха, че мама е починала от масивен кръвоизлив и полиорганна недостатъчност.
Те са убийци.
Те не са за съд или разстрел.  Осъждането няма да върне мама от гроба.
ТЕ СА ЗА ЛИНЧУВАНЕ ИЛИ УБИВАНЕ С КАМЪНИ.

8
Прави се, д-р Павлова в МБАЛ "Д-р Иван Селимински", плащаш си в кеш.

9
За мен истината е, че колкото пъти имам нужда от спешна помощ и отида в Д-р Иван Селимински, после с такси (обикновено и псувайки) се придвижвам до болницата на Пенков, кадето веднага се намира лекар, който да свърши работа, при това до сега не са си оставяли ръцете. Така че от моя гледна точка на пациент ме интересува повече кой може да ми помогне при нужда, отколкото техническите подробности.

10
НЕ си купувай DWT. BOSCH са за предпочитане от любителската серия. Имаме в къши и от двете марки разни машинки. DWT се издъни още в гаранционния срок. BOSCH-а засега е безотказен.

11
И аз редовно получавам брошурата на Кауфланд. Весникарска хартия, става за подпалки. Не ги чета.

12
Ей това не го разбирам. Ти да купуваш ли влизаш в един магазин, или да ти продават? Защото аз влизам да купувам, оглеждам всяко нещо, което вземам, пробвам ако е техника, въпреки че е с гаранция и чак когато се убедя, че това е, което искам, тогава плащам. А ти отиваш да ти продават? Е, ми, продали са ти... Имаше там една приказка за зелника, че е луд не който го яде, а който го дава.

13
Защо не върна въпросната луканка на касата? Аз така правя, като се разминат цените на стикера и на касата. Казвам:
- Ааааа, не бих платила тази цена за този продукт.
И... го връщам на касата.

14
Разни / ПОДАРЯВАМ коте!
« -: 31.10.2011 10:52:17 »
Подарявам малко котенце на 3 месеца. Котето е мъжко.
За контакт:
Гр. Сливен
GSM: 0884 034 895











15
100 години минаха, откак ЕVN си направиха нов сайт: модерен, велик, красив, бъгав....
Хихихихихи
Днес, 14 януари 2008 година, толкова дълго време след нововъведението, отново станах случаен слушател на приятелска жалба и тъга относно стария сайт, обслужващ системата на енерго, говорим за http://energo.sliven.net , оня, дето вече го няма, поне не във функционалността, в която го познаваме, ама когато го имаше, даваше на заинтересуваните желаните отговори бързо и лесно. Ми пък хубав си беше сайта на... и на мен ми липсва. Позасмях се... подминах... ДА ВЪРВИМ НАПРЕД! (къде ми е байрака???)
Все пак не мога да не призная: особено полезна е предварителната информация, която човек може да получи от интернет за своите задължения към разни институции: Има много важни предимства:
1. Намалява броят на инфарктите на публични места (правите си ги в къщи докато внукът ви проверява сметките в интернет)
2. Все пак има къде да седнете и евентуално някой да ви подаде чаша вода (не е като на гишето нали?)
Ако се замисля, и за други предимства ще се сетя. Вярвам, че в момента, в който плащанията по интернет станат практика, инцидентите ще намалеят. Едно е да ти опразнят дебитната карта, друго е да си изброиш пенсията или заплатата до стотинка на гишето...
Аз лично преди да почна да си проверявам сметките в интернет (което правя всеки месец) си сипвам чаша студена вода и си я поставям до клавиатурата, за всеки случай...

 :D

Страници: [1] 2