Автор Тема: Трансфер фактора - най-голямото откритие на 20-ти век!  (Прочетена 2501 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Ludy

  • Нов
  • Публикации: 46
    • Профил
В сегашния 21 век, ние с Вас имаме възможност да се възползваме от революционно откритие направено през 20 век! И това откритие е трансфер тактора. Не е лекарствен препарат, нито растително хомеопатично средство. Не е и противомикробно, противовирусно, успокояващо или обезболяващо средство. Той конкретно не лекува. Така наричат естествения имуномодулатор, произвеждащ клетки от имунната система в отговор на появяване който и да било чуждороден агент. Този агентен полипептид предава информация между клетките в имунната система, имащи малък размер с молекулярен размер от 5000 по далтон. Благодарение на малкия му размер, лесно се абсорбира когато се прилага.
В списанието „Молекулярна медицина” за 2000 г. е написано:
„Трансфер факторите са малки бели кръвни телца, които предават способността за усилване имунитета на клетъчно ниво от имунизирания донор към неимунизиран пациент”.

За любопитните:
Трансфер фактора е полипептид. Те са природни или синтетични съединения. Техните молекули съдържат частици аминокиселини, свързани с полипептидни връзки, понакога съдържащи и въглехидратни частици. Ако в една молекула има до 10 частици аминокиселини имаме олигопептид, а при повече от 10 - полипептид. Трансфер фактора съдържа 44 аминокиселини и затова е наречен полипептид.
В организма ни късите пептиди се явяват като информационни молекули, които пренасят данни от една клетка в друга. Щом получи подобна информация, клетката изработва нужните й активни вещества. А ниската молекулярна маса позволява на пептида лесно да прониква в клетките. За всеки вид тъкан е нужен различен пептид. Добрата новина е, че при всички млекопитаещи тези клетки са еднакви.

И така:  трансфер фактора се явява звено в сложната имунна система.
А какво е имунитет?
Сетивните органи: очи, уши, нос, кожа и език съдействат не само да опознаем света, в който живеем, но и да запазим здравето си. Можем да видим опасността, да я чуем или усетим с допир горещо или студено, неизяждайки развален продукт…
Но всъщност, ние постоянно се намираме в среда пълна с микроорганизми и не можем да ги видим или почувстваме агресията от тяхна страна. А те са навсякъде: във въздуха, в храната, по всички околни предмети, върху нас и вътре в нас. През малък разрез на кожата или по слизестите вътрешни повърхности вътре се втурват стотици опасни микроорганизми. При всяко вдишване получаваме болестотворни вируси и бактерии, микроскопични частици от околната среда, домашен прах. Да не говорим за цигарения дим, автомобилния смог и други съединения на които попадаме в бита. Всичко това влиза в организма ни от външния свят,  представляващо заплаха за здравето. Живите същества по земята, благодарение на своята имунната система са се съхранили като видове.
В „Медицински вестник” № 5 от 2007 г. е написано: „Имунната система изпълнява функцията за запазване на постоянна вътрешна среда в организма. Разпознавайки и отделяйки чуждородни молекули на ендогени или екзогени, с помощта на вроден или придобит имунитет.”
Имунитет от латински: immunitas, т. е.  свободен от всичко.

Ако клетките в едно тяло са приблизително 80 трилиона. Имунната система представлява сама за себе си огромна система от клетки, равна приблизително на 1 трилион. Тези клетки се зараждат в костния мозък, от стволовите клетки. Част от тях са контролни клетки, други са нашественици, други са клетки убийци.
Вече знаем и е научно доказано, че мунокомпетентните клетки, са едни и същи  в човешкия и животинския организми.
А основната функция на имунната система е: определяне кои са своите, от чуждите клетки в организма, за да остави нужните. Като чужди могат да бъдат и клетки от същия организъм: мутанти, тумори, застаряващи които се отделят по времето на целия ни живот.

Известно е също, че при клетъчното делене постоянно провеждано в организма:  една от 1 милион клетки е мутантна, т. е. чуждородна.
В първите редици на защита от проникване на чуждородни микроорганизми се явява кожата и слизестите тъкани. Те по повърхността си отделят  частици, от вътрешността на устата, органите на дишане, органите на хранене, половите органи. Кожата защитава организма в цялост, със слаба кисела реакция и правилна функция на потните и мастни жлези. Влажните повърхности изработват течност за механично отсяване на микроорганизми, убиваща ненужните антигени,  посредством бактерицидните свойства на слузта.
Макрофаги – клетките които патрулират в кръвоносната система със своите антитела, т. е. рецептори за съвместимост – внимателно следят  за всичко, което може да се окаже чуждородно и опасно. Ключов момент на защита: Тизи клетки определят точно какъв чуждороден нашественик е проникнал, организират атака върху него, а след унищожението му дават данни към клетките памет. Нрушителите могат да бъдат всякакви. За удобство са наречени: антигени.

По този начин функцията на имунната система се разделя на четири стадия:
1.   Разпознаване;
2.   Идентификация;
3.   Нападение;
4.   Запомняне.

Да предположим, че в организъм са попаднали антигени:
На пътя им застават  клетки-фагоцити     задържащи врага   унищожаващи то и раздробявайки го, запазват минимална частица носеща информация за него, като антиген. Точно тази частица е наречена трансфер фактор или фактор на пренасяне.
Погледнете схемата на стр. 8

За любопитните:
И.И. Мечников открил първата клетка от имунната система, нарекъл я е: фагоцит ( от гръцкото „фаг”) означаващо – хранене, поглъщане.
Фагоцитоз бил известен учен, роден 1862 год.работещ с Е. Хекел. Но Молочников  първи свързал фагоцитите с функцията  за защита на имунната система.
Може да се каже че, именно с откритието на Фагоцидоз започнала клетъчната имунология.
По-нататък фагоцита изработва трансфер фактор за клетките, превръщайки ги в натурални убийци, получаващи информацията да познават врага и да го унищожават. Така функционира вродената част от имунитета. Ако врага е победен,  помен не остава от него в имунната система.

За любопитните:
В резултат на некърмене с коластра при хората, например: вместо основните 250 активни единици от клетки убийци, новороденото остава само с 80 единици от тези клетки.
При здрав човек, същите тези клетки съставят 15%  от всички левкоцити в кръвта на индивида.                                                                                                                                                     
Левкоцитите са открити през 1976 г. от група американски и японски изследователи.
Особен интерес тези клетки са събудили от онколозите.
В експериментите било доказано че, при смесване на ракови клетки с клетките - убийци. Защитните клетки, с помощта на „щипчици” и плътно свързващи се с раковите клетки за кратко време са ги унищожили , отделяйки субстанция като гранули.
Ако вродения имунитет не се справя, фагоцитите изхвърлят трансфер фактора неутрално. Като Т- лимфоцити. Тогава се решава въпроса за изработка на антитела, т. е. имуноглобулини за изработване на цитокини.

Цитокини – това са  медиаторите при вродения имунитет. Контролиращи придобиваната част от имунитета. Те регулират активност, ръст и предназначение на клетките. Тяхната молекулярна маса е 15 – 16 килодантона. Явяват се като свързващо звено между лимфоцитите контролиращи и координиращи сложните действия срещу вируси ибактерии. Задачата им е: откритието на 2 ри фронт, повишавайки телесната температура за по-голямо усилване на защитния отпор.
Сред тях има интерубйци, учасващи в системата  от лимфоцити и интерферони с противовирусна активност.
Цитокините действат като единен хармоничен комплекс, затова нарушение в едно звено при тях води до нарушение в друго, и обратно.
Следователно: трансфер факторите представляват първични информационни молекули, цитокините – вторични. Само трансфер факторите в правилна конфигурация спомагат изработката на нужното количество и качество цитокини.  Да, има създадени препарати като интерферони  и интерлекини, но за тяхната концентрация е нужно наблюдение от специалист, както и  медицински анализи. При това някои от препаратите имат странични действия и противопоказания…
А приемането на трансфер фактора е абсолютно безопасно.
След поемането му, организма изработва по естествен начин нужното му количество цитокини.

Имунната система при необходимост повишава телесната температура, допускайки възпаление. В същото време активността на клетките се увеличава, при това макрофагите отделят некротичен тумор фактор, който унищожава туморните клетки и вируси, затова не се препоръчва изкуствено сваляне на телесната температура, в такива случаи.
Сред Т- лимфоцитите има Т- убийци, унищожаващи чуждородни  и ракови клетки, и Т- холпепи, изпълняващи ролята на преследвачи.Последните, с помощта на трансфер факторите сигнализират за опасност и координират защитните мероприятия. Тук се включват и Т-супресори, които в нужното време спират дейността на атакуващите клетки. Така, че именно трансфер факторите, които ние получаваме, правилно регулират съотношението между тези Т клетки и не допускат развитие на неправилна ответна реакция в имунната система.Те са нужни посредници, като мост между клетките в имунната система за предаване на информация от клетка в клетка.
След успешна атака болшинство от имунните клетки просто умират, но някои остават – превръщайки се в клетки памет.
За какво е нужно това ли?

http://transferfactor-bg.com/

[прикачен файл изтрит от администратор]