Автор Тема: Каквито са тия, такива са и ония, ние за кого ще гласуваме  (Прочетена 3603 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен molox.99

  • Нов
  • Публикации: 29
    • Профил
 :o ??? :-\ :-\ Кой толкова си е навил на масрафа, че се загрижи за изборите догодина? Не стига, че политиците само за това мислят , ами и ние да хабим ценни мигове от кратичкия си, но за сметка на това доста гаден живот/благодарение на същите тези, вечно ненаядени кандидати да ни яхнат/

Неактивен vass

  • Младши
  • *
  • Публикации: 68
    • Профил
Ето в това е въпросът.
Прочети малко в интернет, какво се случи в Исландия, как преодоля кризата и защо сега са добре.
Тогава ще разбереш защо челният опит на Исландия не се коментира от официалните медии - все едно такова нещо няма.
И какво ни пречи да направим като исландците?

Неактивен Diado_koleda

  • Младши
  • *
  • Публикации: 193
    • Профил
Loading...

Неактивен elgoog

  • Нов
  • Публикации: 20
    • Профил
Става дума за това:

Как малка Исландия се справи с кризата

15 Юни 2012

Балаж Корани 

Ройтерс
Природен пейзаж от Исландия. Снимка: личен архив

Европейските икономики, борещи се с тежки проблеми, трябва да се обърнат към малката Исландия като модел за управление на кризата и бързо възстановяване на растежа и най-вече - за спечелването на обществена подкрепа за политика на умерени икономии, каза исландският премиер Йохана Сигудардотир.

При възстановяването си от срива от 2008 г. островът, разположен в северната част на Атлантическия океан, имаше едно голямо предимство, което еврозоната няма - собствена валута.

Все пак, заяви Сигудардотир пред Ройтерс, исландската рецепта от мерки за икономии и нетрадиционни политики като опрощаване на частните дългове и защита на социалните плащания (доколкото е възможно) може да предложи някои поуки за страните от еврозоната.

“Според нас, а и според Международния валутен фонд (МВФ), нашият случай може да бъде ролеви модел за някои страни, които сега са в криза. През последните години се срещнах с няколко европейски лидери, някои от Гърция, и мнозина премиери бяха изненадани от икономическия ни обрат и попитаха как сме го постигнали”, каза премиерът в едно от редките си интервюта.

През 2008 г. исландският банков сектор се срина, подобен шок преживя и членката на еврозоната Ирландия, а сега точно това се опитва да избегне Испания. МВФ и други кредитори трябваше да спасяват Исландия, която остава извън Европейския съюз, а икономиката на страната се сви с над 10% през 2009 г. и 2010 г.

И докато гърците преминават през пета година на рецесия, задълбочавана от наказателните мерки за икономии, Исландия се върна към растежа само след две години, насочвайки се към намаляване на пропастта между бедни и богати.

Социалдемократката Сигудардотир стана премиер през 2009 г., когато правителството, управлявало в периода на срива, падна от власт след седмици на масови протести. “Лекарството”, което нейното правителство използва, засегна много голяма част от 320 000-те жители на страната, а държавните разходи бяха рязко свити. Все пак отливът на гласоподаватели бе малък и като цяло избирателите приеха необходимостта от ограничени мерки за икономии.

В Гърция, тъкмо обратното, радикалната лява опозиционна партия, която отхвърля условията за икономии по спасителния план за Атина на ЕС и МВФ, увеличи популярността си, а изборите в неделя вероятно няма да разрешат опасната политическа безизходица в страната.

“Да се засили дисциплината и да се намалят държавните разходи, като в същото време се поддържа силна система на социално подпомагане - това е, което трябва да се направи, за да бъде получена широка обществена подкрепа за подобни мерки”, каза Сигудардотир, бивша стюардеса и синдикален активист, навлязъл в политиката.

След отминаването на кризата сега страната разработва планове за облекчаване на капиталовия контрол и разпродаване на дялове от една от банките, които правителството национализира в разгара на кризата, посочва премиерът в интервюто, излъчено в Норвегия в началото на тази седмица.

Сравненията обаче стигат само до тук. Икономиката на Исландия е много по-добре управлявана от гръцката, която е измъчвана от неефективност и корупция. Исландската крона, която загуби две трети от стойността си в периода на кризата, принуждавайки правителството да въведе капиталов контрол, за да стабилизира валутата, остава с 20% по-евтина спрямо еврото в сравнение с предкризисните курсове. Този факт даде полезен тласък на международната конкурентоспособност на страната - нещо, което никоя страна от еврозоната не може да си позволи.

Рецептата

Докато много от проблемите на еврозоната се дължат на твърде високите равнища на държавни дългове, неприятностите на Исландия бяха причинени от нейните банки. До 2008 г. банковите баланси превишиха над 10 пъти целия годишен брутен вътрешен продукт на страната, голяма част от активите бяха в чуждестранни валути и гарантирани с краткосрочни кредитни книжа.

Когато след фалита на “Лемън брадърс” финансовите пазари се сринаха, водещите исландски банки колабираха в бърза последователност, причинявайки загуби на вложителите и кредиторите и принуждавайки правителството да договори спасителна програма за 3,4 млрд. евро (4,25 млрд. долара).

Колапсът доведе до спор с Великобритания и Холандия, които поискаха обезщетения за над 5 млрд. долара от активите на една от банките - “Ландсбанки”, за да обезщетят своите граждани, вложили средства и претърпели загуби от онлайн банката “Айссейв”.

Мерките за капиталов контрол бяха един от инструментите, срещу които по-рано МВФ недоволстваше. Исландия предприе нетрадиционни мерки и в други области, опрощавайки около 200 млрд. крони (1,54 млрд. д.) от дългове на домакинствата и предоставяйки големи данъчни облекчения за семействата с най-ниски доходи. Правителството силно намали държавните разходи в някои сфери, но запази мрежата за социално осигуряване.

“Орязахме бюджета, но запазихме във възможно най-голяма степен образованието, здравеопазването, социалното осигуряване и инфраструктурата като изпълнение на закона. В годините преди кризата пропастта между най-бедните и най-богатите в обществото се разшири и в кризата мерките ни бяха насочени към свиване на тази пропаст, към по-голямо равенство”, отбеляза Сигудардотир.

Облекченията стимулираха потреблението, увеличавайки растежа до 4,5% на годишна основа през първото тримесечие на тази година в рязък контраст със състоянието на стагнация или рецесия в голяма част от еврозоната.

Продажбата на “Ландсбанкин”

Като сигнал за връщане към нормалното положение правителството се подготвя да продаде част от дела си от 81,3 % от “Ландсбанкин” - кредитна институция, създадена от отломките на Landsbanki. “Целта е тази година да започнем да продаваме акции и да продадем малък дял през тази и идната година, докато намалим участието си до две трети”, посочва премиерът. “В другите банки ни останаха само малки дялове и сме отворени към идеята да ги продадем, ако има добра цена”, допълни Сигудардотир.

Исландия също така изплати около 20% от спасителните кредити, които получи по-рано, докато трупаше валутните си резерви, а премиерът каза, че не се очаква в бъдеще ново мащабно опрощаване на дългове.

Все пак обаче не всички проблеми са решени. Мерките за капиталов контрол, макар и по-слаби, остават и може би ще бъдат запазени за известно време, отбеляза Сигудардотир.

“Някои се надяват, че това ще бъде само за година, според други - може би за три. Трудно е да се каже и ще отнеме време”, посочи тя. Инвестициите също остават слаби, безработицата е около 7,5% - скромно равнище по стандартите на еврозоната, но два пъти над нивото преди кризата, задълженията на домакинствата (въпреки мерките са облекчаване) остават огромни, а държавният дълг изобщо не е мръднал.

На страната все още й престоят тежки преговори за присъединяване към ЕС, като дебатът за риболова може да “удари спирачката”, заявява Сигудардотир преди референдума, който трябва да бъде проведен по някое време след изборите идната година. “Изминахме дълъг път, за да преодолеем кризата. Не подценявайте колко труден бе този процес за хората”, подчерта исландският премиер.

БТА