Автор Тема: НЕ СЕ ОПЕРИРАЙТЕ В МБАЛ "Д-Р ИВАН СЕЛИМИНСКИ" - ГР. СЛИВЕН !!!  (Прочетена 6712 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен dsd

  • Нов
  • Публикации: 2
    • Профил
НЕ СЕ ОПЕРИРАЙТЕ В МБАЛ "Д-Р ИВАН СЕЛИМИНСКИ" - ГР. СЛИВЕН!!!!
В тази болница не знаят що е антикоагулант и не го слагат след операция. РЕЗУЛТАТА Е ЕМБОЛИЯ И СМЪРТ. За икономия или защото не им пука - не знам. Двама от господата са Иван Иванов - уролог и Иван Стайков - кардиолог.
ЗНАМ, ЧЕ ВЕДНАГА ЩЕ МИ ИЗТРИЯТ ТЕМАТА, защото ще сметнат съдържанието, макар и вярно за обидно, НО 1 ЧОВЕК, ПРОЧЕЛ ТЕМАТА = 1 СПАСЕН ЖИВОТ. БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И НЕ СИ ПРАВЕТЕ ЕКСПЕРИМЕНТИ СЪС ЗДРАВЕТО СИ!

Неактивен mariatereza

  • Нов
  • Публикации: 2
    • Профил
НЕ САМО ОПЕРАЦИИ И ЛЕЧЕНИЕТО ИМ Е ТАКОВА НА МБАЛ "Д-Р ИВАН СЕЛЕМИНСКИ" ГР.СЛИВЕН.КОИТО ИЗДЪРЖИ ИЗДЪРЖИ ДОКАТО ГО МОТАЯТ ОТ КАБИНЕТ НА КАБИНЕТ.ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ДОСТЪПА НА ИНВАЛИДИ ДО ГОРНИТЕ ЕТАЖИ, ЗА ТОАЛЕТНАТА НА 2 ЕТАЖ А ЛАБОРАТОРИЯТА НА 1-ВИЯ ЕТАЖ И ПАЦИЕНТИТЕ РАЗКАРВАТ ЧАШКИТЕ С ПИКНИТЕ ПО КОРИДОРИТЕ. ДО 2-РИЯ ЕТАЖ НА КОЖНОТО ИНВАЛИДИТЕ СЕ НОСЯТ НА ГРЪБ ОТ БЛИЗКИТЕ ИМ И КАТО ГИ ВЪРНАТ ЗА НЕЩО ПОЗНАЙ КАКВО СТАВА. РАМПА ИМА ДО ПЪРВИЯ ЕТАЖ А НЯМАТ НОСИЛКА И ИНВАЛИДЕН СТОЛ ТОВА БОЛНИЦА ЛИ Е. :o

Неактивен Анна Влахова

  • Нов
  • Публикации: 44
    • Профил
    • http://anjito.hit.bg
Майка ми почина преди 2 години на 63 години в интензивния сектор на хирургично отделение в МБАЛ "Д-р Иван Селимински" на 6-я ден след лапароскопия на жлъчката. Оперирана беше от д-р Ангелов - старши. В деня на смъртта и баща ми ми се обади около 11 часа към обяд и плачейки по телефона ми обясни, че майка ми от 3 часа е в инвалидна количка в коридора на кардиологично отделение. Веднага се обадих по телефона на д-р Ангелов и за 5 мин. докато се придвижа с такси до болницата, мама беше настанена в кардиологично отделение. Оказа се, че шефът на хирургично отделение хабер си няма, че въпросния пациент е трябвало и е бил преместен от хирургия в кардиология. В кардиологично отделение пък си позволиха да ми държат тон и език, който достойнството ми на човек ми забранява да цитирам. Малко по-късно майка ми беше преместена в интензивния сектор на кардиологично отделение. На обяд отидох да се срещна с шефката на кардиология, за да ми бъде обяснено какво прави там мама, като е влязла за операция в хирургия. След едночасово дремане пред кабинета на въпросната дама най-накрая проведохме разговор, в който единственото изречение, казано в отговор на въпросите ми, беше:
- Ами жената трябва да бъде гледана.
Аз не разбрах трябва да дойда в болницата да я гледам, докато е там, или да си я прибирам в къщи нарязана и зарязана.
След това я преместиха в интензивния сектор на хирургия. Почти час след това мама изходи и повърна кръв. Въпреки безумното ми тичане на виковете ми отговори само леко усмихната сестра, която нищо не посмя да каже. Все пак с 300 зора успях да намеря в една баня легенче, в което мама да повръща. Дори това нямаше, подлогите се оказаха кът, а всички консумативи като памперси, кърпички, непромукаеми постелки и прпочие тичах да купувам от аптеката.  В 18:10 излязох от болницата. В 18:45 е записан час на смъртта. В 10 вечерта ми звънят по телефона и ме викат в болницата. Ония записали като телефон на близък телефона на майка ми и звъняли на нейния телефон 3 часа! Накрая се усетили, че като звъннат, звъни апарат в стаята при тях... Поне това са се усетили.
Отивам в 10 вечерта и ми бутват найлонова торба: събрали вещите на мама, да съм ги вземела.
Питам ги защо ми се обаждат чак сега. Някакъв дебелек с манта ми се разкрещя като на последното добиче, че ТЕ НЕ БИЛИ ДЛЪЖНИ ДА ЗНАЯТ и освен това подритна и блъсна табуретка в краката ми.
Взех си майката и си я погребах.
След седмица баща ми намери декларация, която майка ми е подписала, че няма да потърси лекарска помощ от друг лекар или в друга болница до 40 дена след операцията.
В документите написаха, че мама е починала от масивен кръвоизлив и полиорганна недостатъчност.

Те не са за съд.  Осъждането няма да върне мама от гроба.

Деня след операцията се наложи да прелеят на мама  банка кръв. Въпреки, че мама е здравно осигурена, от мен се изиска да занеса документ от кръвна банка, че е дадено същото количество кръв за преливане.
Знаете ли, че 1 банка кръв на черно е 80 лева?  На входа на Кръвна банка има кръводарители. Плащаш им 80 лева, влизаш с тях, те дават кръв, оформя се документацията и си заминаваш.



Горната снимка е правена скоро преди мама да почине.
« Последна редакция: 08.11.2012 17:54:56 от Анна Влахова »

Неактивен mariatereza

  • Нов
  • Публикации: 2
    • Профил
Майка ми почина преди 2 години на 63 години в интензивния сектор на хирургично отделение в МБАЛ "Д-р Иван Селимински" на 6-я ден след лапароскопия на жлъчката. Оперирана беше от д-р Ангелов - старши. В деня на смъртта и баща ми ми се обади около 11 часа към обяд и плачейки по телефона ми обясни, че майка ми от 3 часа е в инвалидна количка в коридора на кардиологично отделение. Веднага се обадих по телефона на д-р Ангелов и за 5 мин. докато се придвижа с такси до болницата, мама беше настанена в кардиологично отделение. Оказа се, че шефът на хирургично отделение хабер си няма, че въпросния пациент е трябвало и е бил преместен от хирургия в кардиология. В кардиологично отделение пък си позволиха да ми държат тон и език, който достойнството ми на човек ми забранява да цитирам. Малко по-късно майка ми беше преместена в интензивния сектор на кардиологично отделение. На обяд отидох да се срещна с шефката на кардиология, за да ми бъде обяснено какво прави там мама, като е влязла за операция в хирургия. След едночасово дремане пред кабинета на въпросната дама най-накрая проведохме разговор, в който единственото изречение, казано в отговор на въпросите ми, беше:
- Ами жената трябва да бъде гледана.
Аз не разбрах трябва да дойда в болницата да я гледам, докато е там, или да си я прибирам в къщи нарязана и зарязана.
След това я преместиха в интензивния сектор на хирургия. Почти час след това мама изходи и повърна кръв. Въпреки безумното ми тичане на виковете ми отговори само леко усмихната сестра, която нищо не посмя да каже. Все пак с 300 зора успях да намеря в една баня легенче, в което мама да повръща. Дори това нямаше, подлогите се оказаха кът, а всички консумативи като памперси, кърпички, непромукаеми постелки и прпочие тичах да купувам от аптеката.  В 18:10 излязох от болницата. В 18:45 е записан час на смъртта. В 10 вечерта ми звънят по телефона и ме викат в болницата. Ония записали като телефон на близък телефона на майка ми и звъняли на нейния телефон 3 часа! Накрая се усетили, че като звъннат, звъни апарат в стаята при тях... Поне това са се усетили.
Отивам в 10 вечерта и ми бутват найлонова торба: събрали вещите на мама, да съм ги вземела.
Питам ги защо ми се обаждат чак сега. Някакъв дебелек с манта ми се разкрещя като на последното добиче, че ТЕ НЕ БИЛИ ДЛЪЖНИ ДА ЗНАЯТ и освен това подритна и блъсна табуретка в краката ми.
Взех си майката и си я погребах.
След седмица баща ми намери декларация, която майка ми е подписала, че няма да потърси лекарска помощ от друг лекар или в друга болница до 40 дена след операцията.
В документите написаха, че мама е починала от масивен кръвоизлив и полиорганна недостатъчност.

Те не са за съд.  Осъждането няма да върне мама от гроба.

Деня след операцията се наложи да прелеят на мама  банка кръв. Въпреки, че мама е здравно осигурена, от мен се изиска да занеса документ от кръвна банка, че е дадено същото количество кръв за преливане.
Знаете ли, че 1 банка кръв на черно е 80 лева?  На входа на Кръвна банка има кръводарители. Плащаш им 80 лева, влизаш с тях, те дават кръв, оформя се документацията и си заминаваш.



Горната снимка е правена скоро преди мама да почине.

БОГ ДА Я ПРОСТИ!!!

Неактивен dsd

  • Нов
  • Публикации: 2
    • Профил
Мир на душите на всички жертви на МБАЛ "д-р Иван Селимински" - гр. Сливен, болница, сертифицирана със стандарт – ИСО 9001 „Управление на качеството”. Де да можеха да ги видят от „Лойдс Регистър” как качествено убиват пациенти.

Те наистина не са за съд.  Осъждането няма да върне и баща ми от гроба.

Не ме утешава дори мисълта, че Бог ще ги съди, аз живея всеки ден с мисълта, че нещо предвидимо и предотвратимо е отнело живота на баща ми само на 64 години.