Автор Тема: Притчи  (Прочетена 3135 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен buden

  • Нов
  • Публикации: 49
    • Профил
Притчи
« -: 21.07.2014 11:47:36 »
Aко имате ръка, сърце и очи – ще получите всичко (притча)

Една мразовита зима един Човек бързал за интервю в офиса на добре известна фирма. Изведнъж пред него се подхлъзнал и паднал възрастен мъж. Човекът си помислил, че той най-вероятно е пиян и не му подал ръка. Това му помогнало да не закъснее за планираната среща. Интервюто минало зле: Човекът не получил желаната работа.
Човекът се разхождал в лятната вечер из града. Забелязвайки трупа улични актьори се спрял, за да се наслади на представлението. Зрителите били малко, а пиесата забавна и предизвикателна. След края и се чули аплодисменти, а хората си тръгнали.
Нашият човек също си тръгнал, но някой плахо докоснал рамото му. Това била главната героиня на пиесата, стара дама клоун. Тя го заразпитвала дали е харесал шоуто, доволен ли е от актьорите. Но човекът не искал да говори, извърнал се с отвращение, и тръгнал за дома си.
Една дъждовна вечер Човекът бързал за дома си от рождения ден на приятел. Той бил много уморен, а в съзнанието му се стояла само мисълта за ароматизирана вана и уютно, топло легло. Изведнъж чул някой приглушено да ридае. И видял жена да плаче.
Тя седяла на една пейка в близост до къщата му. Без чадър. Сама. Виждайки нашия герой, тя се обърнала към него за помощ. Случило се нещастие в семейството и. И тя се нуждаела само от събеседник. Пред очите на човека били само банята и леглото и той се забързал към входа.
Човекът изживял един нещастен живот. И умря..
Попадайки на небето, Човекът се срещнал със своя ангел-хранител. Те се залюляли на небесната люлка и заговорили. - Знаеш ли, аз прекарах доста мизерен и безсмислен живот. Имах три мечти, но нищо не стана така. Съжалявам …
- Хм … Приятелю, аз направих всичко, за да може всичките ти мечти да се изпълнят, а от теб исках само три неща: ръката ти, очите и сърцето. - Боже мой, и какво? - Спомняш ли си падналия човек на пътя през зимата? Сега аз ще ти покажа тази картина … Този човек бе главният изпълнителен директор на фирмата, в която толкова искаше да работиш. Чакаше те шеметна кариера. Всичко, което се изискваше от теб бе да му подадеш ръка….
Помниш ли старата клоунеса, която след уличния театър ти задаваше въпроси? Това беше млада, красива актриса, която се влюби в теб от пръв поглед. Чакаше ви щастливо бъдеще, деца, неумираща любов. Всичко, което се изискваше от теб – твоите очи.
Помниш ли плачещата жена близо до входа? Беше дъждовен вечер и тя бе потънала в сълзи … Това бе добре известна писателка. Тя преживяваше семейна криза, и наистина се нуждаеше от емоционална подкрепа. Ако и бе помогнал да се стопли в апартамента ти, да стоплиш душата и с мъдрите думи на утеха, тя щеше да напише книга, в която да разкаже за случая.
Книгата щеше стане известна в целия свят, и ти щеше се прославиш, защото на началната страница тя щеше да напише името на онзи, който я е вдъхновил за тази творба. И всичко, което се изискваше от теб – бе сърцето ти. Ти беше невнимателен, приятелю.
Мъжът въздъхнал …
А знаете ли какво ви предлага сега вашият ангел-хранител? Запомнете: лицето на Щастието е загадка …
 
http://www.epochtimes-bg.com/201403/14060414.html

Неактивен Ludy

  • Нов
  • Публикации: 46
    • Профил
Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка. Това гласи популярна през последните дни притча.
- Кой иска тази банкнота?

Всички вдигнали ръце.

- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.

- Кой я иска сега?

Пак всички ръце се вдигнали.

- А ако направя така…

Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.

- А сега? Кой я иска?

Отново всички. Тогава той започнал:

- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

Сега помислете добре и потърсете в паметта си:

- 5-те най-богати човека в света

- 5-те последни Мис Свят

- 10 лауреата на Нобелова награда

- 5-те последни носители на Оскар.

Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

Сега си спомнете:

- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване

- трима приятели, помогнали ви в труден момент

- някой, накарал ви да се чувствате специален

- 5 човека, съпътствали ви през живота

Как върви? Много по-добре, нали?

Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

Помислете. В кой списък искате да бъдете?

Неактивен ludmila.kalapchieva

  • Глобален модератор
  • Нов
  • ****
  • Публикации: 30
    • Профил
Re: Притчи
« Отговор #2 -: 01.08.2014 16:12:32 »
"Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева...
- О... – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.

Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само на няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!"

Онлайн книжарница www.elixiria.bg