Автор Тема: Информация за бъбречно трансплантирани пациенти - част 2 !  (Прочетена 2151 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен dinkotaslajov

  • Нов
  • Публикации: 47
  • Пол: Мъж
  • Моля помогнете ми!
    • Профил
ЛЕЧЕНИЕ НА ХРОНИЧНА НЕФРОПАТИЯ НА АЛОГРАФТА 
1: Необходимо е провеждането на биопсия на бъбречния алографт за всички пациенти с намаляваща бъбречна функция поради неясни причини, за да бъдат открити потенциално обратимите причини.
2: Прилага се намаляване, изтегляне или замяна на калциневриновия инхибитор при пациенти с хронична нефропатия на алографта и хистологични данни за токсичност на калциневриновия инхибитор:
2.1: При пациенти с хронична нефропатия на алографта, ГФ>40 мл/мин/1,73м2 и общa екскреция на белтък в урината <500 мг/24 ч. (или еквивалентна протеинурия, определена с други методи), е необходима замяна на калциневриновия инхибитор с mTOR-инхибитор.

МОНИТОРИНГ НА ФУНКЦИЯТА НА БЪБРЕЧНИЯ АЛОГРАФТ
1: Задължително е измерване на обема на урината:
• на всеки 1-2 часа в продължение на най-малко 24 часа след БТ;
• всеки ден, докато се стабилизира функционирането на алографта.
2: Задължително е измерване на екскрецията на белтък в урината най-малко:
• ежеседмично през първия месец, за да се определи изходното ниво;
      • на всеки 2 месеца през първата година;
      • след това два пъти годишно.
3: Задължително е измерване на серумния креатинин най-малко:
• веднъж  дневно в продължение на 7 дни или до изписване от болницата, което събитие се случи по-рано;
      • два пъти седмично в продължение на седмици 2-4;
      • веднъж седмично в продължение на 2-я месец;
   • на всеки 2 седмици в продължение на месеците 3-6;
      • веднъж месечно в продължение на месеците 7-12;
      • веднъж на всеки 3-4 месеца след 12-я месец.
3.1: Необходимо е да се прави оценка на скоростта на гломерулната филтрация (ГФ) при измерване на серумния креатинин посредством:
• изчисление по една от утвърдените формули за приложение при възрастни пациенти или
• формулата на Шварц за деца и юноши.
4: Задължително е провеждането на ултразвуково изследване на бъбречния алографт, като част от оценката на дисфункцията на бъбречния алографт с честота, преценена от лекуващия лекар.
5: Задължително е проследяването на кръвната картина, уреята, пикочната киселина и микробиологично изследване на урина по типа на честота на серумния креятитин.
6: Задължително е проследяванто на електролити в кръвта, кръвна захар, серумен общ белтък, серумен албумин, ензимна чернодробна диагностика с честота, преценена от лекуващия лекар.

БИОПСИЯ НА БЪБРЕЧНИЯ АЛОГРАФТ
1: Наложителна е биопсия на бъбречния алографт, когато е налице устойчиво, необяснимо повишение на серумния креатинин.
2: Наложителна е биопсия на бъбречния алографт, когато серумният креатинин не се е върнал на изходното ниво след терапия на остро отхвърляне.
3: Предлагаме биопсия на бъбречния алографт на всеки 7-10 дни по време на забавеното му функциониране.
4: Показана е биопсия на алографта, ако очакваната бъбречна функция не е постигната в рамките на първите 1-2 месеца след трансплантацията.
5: Задължителна е биопсия на бъбречния алографт, когато е налице:
• нова поява на протеинурия;
• поява на протеинурия без обяснима причина ≥3,0 г/24 ч.
РЕЦИДИВИРАЩО БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ
1: Задължителен е скрининг за протеинурия при бъбречнотрансплантираните пациенти с основно бъбречно заболяване, причинено от огнищно-сегментна гломерулосклероза най-малко:
• веднъж дневно в продължение на 1 седмица;
• веднъж седмично за 4 седмици;
• на всеки 3 месеца, през първата година;
• впоследствие еднократно на всяка година.
2: Задължителен е скрининг на бъбречнотрансплантираните пациенти с потенциално лечим рецидив на първично бъбречно заболяване като IgA нефропатия, мембранозно-пролиферативен гломерулонефрит, нефропатия с анти-GBM (гломерулобазалномембранни) антитела или антинеутрофилен-цитоплазмен (ANCA) васкулит за микрохематурия най-малко:
• веднъж през първия месец, за да се определи изходното състояние;
• на всеки 3 месеца през първата година;
• впоследствие веднъж годишно.
3: По време на епизоди на дисфункция на алографта при пациенти с първично хемолитично-уремичен синдром (ХУС, HUS) е необходим скрининг за тромботична микроангиопатия (например чрез броя на тромбоцитите, периферна намазка за морфология на кръвните клетки, хаптоглобин в кръвната плазма и серумна лактат дехидрогеназа).
4: Наложително е да се направи биопсия на алографта, когато скринингът предполага наличието на потенциално лечимо заболяване. 
5: Лечение на рецидивиращо бъбречно заболяване:
5.1: Предлагаме плазмафереза, ако биопсията покаже заболяване с  минимални изменения или огнищно-сегментна гломерулосклероза (ОСГСХ) при пациенти с първична огнищно-сегментна гломерулосклероза като основно бъбречно заболяване.
.5.2: Предлагаме високи дози на кортикостероиди и циклофосфамид     при пациенти с рецидивиращ антинеутрофилен-цитоплазмен (ANCA) васкулит или болестта anti-GBM антитела.
5.3: Препоръчваме използването на АСЕ-инхибитор и/или АР-блокер при пациенти с рецидивиращ гломерулонефрит и протеинурия.
5.4: За бъбречнотрансплантираните пациенти с първична хипероксалурия е необходимо да се предприемат подходящи мерки за предотвратяване на депониране на оксалати, докато бъдат достигнати нормални оксалатни нива в кръвната плазма и урината, включително:
         • пиридоксин;
• диета с високо съдържание на калций и ниско съдържание на ;
• повишен орален прием на течности за увеличено разреждане на   оксалатите в урината;
   • калиев или натриев цитрат за алкализиране на урината;
   • ортофосфат;
   • магнезиев оксид;
   • интензивна хемодиализа за отстраняване на оксалатите.

НЕСПАЗВАНЕ НА ТЕРАПЕВТИЧНИЯ РЕЖИМ - ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, ОТКРИВАНЕ И ЛЕЧЕНИЕ
1: Необходимо е да се осигури подходящо образоване, мерки за превенция и терапия на всички бъбречнотрансплантирани пациенти и членове на семействата им, за да се сведе до минимум неспазването на режима на терапията с имуносупресивни медикаменти.
2: Трябва да се осигури по-стриктна проверка за изпълнение на предписаното лечение при бъбречнотрансплантираните пациенти с повишен риск от неспазване на терапията с имуносупресивни медикаменти.

ВАКСИНАЦИЯ
1: Препоръчваме при всички БТ пациенти да се правят одобрени убити ваксини, съгласно препоръчаните схеми за ваксиниране на населението като цяло, с изключение на HBV ваксина.
1.1: Предлагаме HBV ваксинация (в идеалния случай преди трансплантацията) и отчитане на HBsAb титри 6 до 12 седмици след приключване на серията от ваксинации.
1.1.1: Предлагаме отчитане на HBsAb титри веднъж годишно.
1.1.2: Предлагаме реваксинация, ако титърът на антителата падне под 10 mIU/ml.
2: Необходимо е при бъбречнотрансплантираните пациенти да се избягват живи ваксини.
3: Необходимо е през първите 6 месеца след БТ да се избягват ваксинации, с изключение на ваксинация срещу грип при наложителни ситуации. 
3.1: Предлагаме възобновяване на имунизациите непосоредствено след като реципиентите започнат да получават минималните поддържащи дози на имуносупресивните медикаменти. 
3.2: Препоръчваме преди началото на годишния грипен сезон, независимо от състоянието на имуносупресията, на всички бъбречнотрансплантирани пациенти да се направи ваксинация срещу грип.
4: Предлагаме на бъбречнотрансплантирани пациенти, които поради възрастта си, пряката експозиция, пребиваване или пътуване в ендемични
райони или поради други епидемиологични рискови фактори са изложени на повишен риск от специфични болести, да се прилагат следните ваксини:
• противобясна,
• против кърлежово-преносим менингоенцефалит,
• против Японски B-енцефалит – убита ваксина,
• противоменингококова,
• противопневмококова,
• против салмонелоза (Salmonella typhi) – убита ваксина.
4.1: Наложителна е консултация със специалист по инфекциозни заболявания, диагностично-консултативен център или официален здравен служител дали има специфични изисквания за поставянето на тези ваксини.

ВИРУСНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
1: POLYOMAVIRUS HOMINIS 1 (ВИРУС BK)
1.1: Предлагаме скрининг на всички БТ пациенти за Polyomavirus hominis 1 (вирус BK, BKV) с количествени плазмени тестове за нуклеинови киселини (NAT-тестове) най-малко:
         • веднъж месечно през първите 3-6 месеца след трансплантацията;
         • след това на всеки 3 месеца до края на първата година след БТ;
         • когато е налице необяснимо покачване на серумния креатинин
      • след лечение на остро отхвърляне.
1.2: Предлагаме намаляване на имуносупресивните медикаменти, когато резултатите от количествените плазма NAT-тестове за BKV са постоянно по-високи от 10 000 копия/ml (107копия/l).
2: ЦИТОМЕГАЛОВИРУСНА ИНФЕКЦИЯ
2.1: Профилактика на цитомегаловирусна (CMV) инфекция:
Препоръчва се бъбречнотрансплантираните пациенти (освен когато и донорът и реципиентът имат отрицателна серология за СМV инфекция)  да получават профилактика за CMV с орална доза валганцикловир в продължение на най-малко 3 месеца след трансплантацията и в продължение на 6 седмици след лечението с Т-клетки разрущаващо антитяло (антилимфоцитни глобулини).
2.2: Предлагаме седмичен мониторинг на СМV инфекция чрез количествени плазма NAT-тестове или pp65 антигенемия при пациенти, заболели от СМV инфекция,
2.3: Лечение на СМV инфекция:
2.3.1: Препоръчваме всички пациенти със сериозно  заболяване от СМV инфекция (включително при повечето пациенти с тъканна инвазия) да бъдат третирани с интравенозен ганцикловир.
2.3.2: Препоръчваме при СМV инфекция на възрастни бъбречнотрансплантирани пациенти, която не е тежка (например епизоди, които са свързани с леки клинични симптоми), да бъдат лекувани интравенозно с ганцикловир или перорално с валганцикловир.
2.3.3: Препоръчваме всички бъбречнотрансплантирани деца, заболели от СМV инфекция, да бъдат лекувани интравенозно с ганцикловир.
2.3.4: Предлагаме продължаваща терапия, докато СМV инфекцията не изчезне от количествените NAT-тестове на плазмата или pp65 антигенемия
2.4: Необходимо е намаляване на имуносупресивната терапия при животозастрашаваща СМV инфекция и СМV заболяване, което продължава въпреки терапията до окончателното излекуване на СМV инфекцията.
2.4.1: Необходим е внимателен мониторинг на функционирането на бъбречния алографт по време на СМV инфекция.
3: ВИРУС НА ЕПЩАЙН-БАР И ПОСТРАНСПЛАНТАЦИОННО ЛИМФОПРОЛИФЕРАТИВНО ЗАБОЛЯВАНЕ
3.1: Предлагаме мониторинг на високорисковите  БТ пациенти за EBV чрез количествени NAT-тестове на плазма: EBV-серопозитивен донор/серонегативен реципиент:
• еднократно през първата седмица след трансплантацията;
• след това най-малко един път месечно през първите 3-6 месеца след БТ;
• след това на всеки 3 месеца до края на първата година след БТ и
• допълнително след лечение на остро отхвърляне.
3.2: Предлагаме EBV-серонегативните пациенти с увеличаващо се ниво на EBV да бъдат подложени на намалена имуносупресивна терапия.
3.3: Препоръчваме пациенти с болестта на ЕБЩАЙН-БАР, включително посттрансплантационно лимфопролиферативно заболяване (PTLD), да намалят или прекратят имуносупресивната терапия.
4: ХЕРПЕС СИМПЛЕКС ВИРУС (HSV) 1, 2 И ВАРИЦЕЛА-ЗОСТЕР ВИРУС
4.1: Препоръчваме бъбречнотрансплантираните пациенти, които развиват повърхностна инфекция на HSV 1, 2  да се лекуват с подходящ перорален антивирусен агент (ацикловир, валацикловир, фамцикловир), докато всички лезии бъдат излекувани. 
4.2: Препоръчваме бъбречнотрансплантираните пациенти със системна инфекция на HSV 1, 2  да се лекуват интравенозно с ацикловир и намалени дози на имуносупресивни медикаменти. 
4.2.1: Препоръчваме продължаващо интравенозно лечение с ацикловир, докато се постигне клиничен отговор при пациента, след това да се премине към подходящ перорален антивирусен агент (ацикловир, валацикловир, фамцикловир), като се проведе терапевтичен цикъл с обща продължителност от 14-21 дни.
4.3: Препоръчваме прилагането на профилактични антивирусни агенти за БТ пациенти, които страдат често от рецидиви на инфекция от HSV 1, 2.
4.4: Препоръчваме първичната варицела-зостер инфекция (VZV) (лещенка) при бъбречнотрансплантираните пациенти да бъде лекувана  интравенозно или перорално с ацикловир или валацикловир и чрез временно намалени дози на имуносупресивните медикаменти.
4.4.1: Препоръчваме лечението да продължи поне до обелването на струпеите на всички лезии.
4.5: Препоръчваме неусложнена форма на херпес зостер да бъде лекувана орално с ацикловир или валацикловир поне до обелването на струпеите на всички лезии.
4.6: Препоръчваме разпространяващия се или инвазивен херпес зостер да се лекува интравенозно с ацикловир и чрез временно намалени дози на имуносупресивни медикаменти, поне до обелването на струпеите на всички лезии.
4.7: Препоръчваме въвеждането на превенция на първичната варицела-зостер при пациенти, чувствителни към вируса на варицела-зостер, след експозиция на лица с активна инфекция на варицела-зостер:
• варицела-зостер имуноглобулин в рамките на 96 часа от експозицията;
• ако няма в наличност имуноглобулин или са минали повече от 96 часа, започва се 7-дневен курс на орално лечение с ацикловир 7-10 дни след експозицията на вируса на варицела-зостер.
5: ВИРУС НА ХЕПАТИТ С
5.1 Бъбречнотрансплантираните пациенти, инфектирани с вируса на хепатит С (HCV) могат да бъдат лекувани по повод на НСV само когато ползата от лечението ясно оправдава риска от отхвърляне на бъбречния алографт поради интерферон-базирана терапия (напр. фиброзен холестатичен хепатит, животозастрашаващ васкулит).
5.2: Предлагаме монотерапия със стандартен интерферон за бъбречнотрансплантираните пациенти, инфектирани с HCV, при които ползите от антивирусно лечение очевидно надвишават рисковете.
5.3 Предлагаме всички конвенционални, провеждани в момента индукционни и имуносупресивни терапии, да бъдат прилагани при HCV-позитивни реципиенти.
5.4: Необходимо е да се измерват аланин аминотрансферазата (ALT) при пациенти, инфектирани с НСV, веднъж месечно през първите 6 месеца и след това на всеки 3-6 месеца. Ежегодно да се извършва контрол за евентуална цироза и хепатоцелуларен карцином.
5.5: Наложително е HCV-позитивни пациенти да се тестват поне веднъж на всеки 3-6 месеца за протеинурия.
5.5.1: За пациенти, които развиват нова протеинурия (протеин в 24-часова урина >1 г двукратно или по-често), е задължително да се направи биопсия на алографта (с имунофлуоресценция и електронна микроскопия).
5.6: Препоръчваме пациенти с гломерулопатия, свързана с вируса на хепатит С, да не бъдат лекувани с интерферон.
6: ВИРУС НА ХЕПАТИТ В (HBV)
6.1 Провежданата индукционна и поддържаща имуносупресивна терапия към настоящия момент може да се използва при трансплантирани пациенти, инфектирани с вируса на хепатит B.
6.2 Предлагаме лечението с интерферон да се избягва по принцип при бъбречнотрансплантирани пациенти,  инфектирани с HBV.
6.3 Предлагаме всички HbsAg-положителни бъбречнотрансплантирани  пациенти да бъдат профилактирани с тенофовир, ентекавир или ламивудин.
6.3.1: Тенофовир или ентекавир са за предпочитане пред ламивудин, за да се сведе до минимум възможността от развитие на лекарствена резистентност, освен ако разходите за лечение изискват използването на ламивудин.
6.3.2: По време на лечението с антивирусни препарати е необходимо да се измерва ДНК-репликация на HBV и аланин аминотрансферазата (ALT) на всеки 3 месеца, така че да се наблюдава ефективността от лечението и да се открие евентуална лекарствена резистентност.
6.4: Предлагаме терапия с адефовир или тенофовир за бъбречнотрансплантирани пациенти с резистентност към ламивудин
6.5:  Препоръчително е да се осъществява скрининг на HBsAg-положителни пациенти с цироза за хепатоцелуларен карцином на всеки 12 месеца чрез чернодробен ултразвук и алфа-фетопротеин.
6.6: Препоръчително е пациентите, които са отрицателни за HBsAg и имат HBsAb титър <10 mIU /ml да получат реваксинация за повишаване на титъра на ≥ 100 mIU/ml.
7: ВИРУС НА ПРИДОБИТАТА ИМУННА НЕОДАСТАТЪЧНОСТ (HIV)
7.1: Задължително е да се проведе скрининг за HIV-инфекция на всеки пациент – един път гдишно.
7.2: За да се определи антиретровирусна терапия при бъбречнотрансплантираните пациенти, инфектирани с HIV, те трябва да бъдат насочени към специалист по HIV, който трябва да обърне специално внимание на взаимодействията между лекарствата и подходящото дозиране на медикаментите.

ДРУГИ ИНФЕКЦИИ
1: ИНФЕКЦИЯ НА ПИКОЧНИТЕ ПЪТИЩА
1.1 Препоръчително е всички бъбречнотрансплантирани пациенти с инфекция на пикочните пътища да бъдат профилактирани с дневна доза на триметоприм/сулфаметоксазол в продължение на най-малко 6 месеца след БТ.
1.2: При пиелонефрит на алографта е необходима начална хоспитализация и лечение с интравенозни антибиотици за по-дълъг период, послодвано с перорално лечение също за по-дълъг период според микробиологично изследване и антибиограма.
2: ПНЕВМОЦИСТНА ПНЕВМОНИЯ
2.1: Препоръчваме всички бъбречнотрансплантирани пациенти да бъдат профилактирани за пневмоцистна пневмония (PCP) с триметоприм/сулфаметоксазол веднъж дневно в продължение на 3-6 месеца след трансплантацията.
2.2 Предлагаме всички бъбречнотрансплантирани пациенти да бъдат профилактирани за пневмоцистна пневмония веднъж  дневно с триметоприм/сулфаметоксазол в продължение на най-малко 6 седмици по време на и след лечение на остро отхвърляне.
2.3: Препоръчваме бъбречнотрансплантираните пациенти с пневмоцистна пневмония, диагностицирани чрез бронхиална алвеоларна промивка и/или биопсия на белите дробове, да се лекуват интравенознo с високи дози на триметоприм/сулфаметоксазол, кортикостероиди, както и чрез намаляване на имуносупресивната терапия.
2.4: Препоръчваме лечение с кортикостероиди за БТ пациенти с умерена до тежка пневмоцистна пневмония.
3: ТУБЕРКУЛОЗА
3.1 Предлагаме профилактиката на туберкулозата и терапевтичните схеми да бъдат еднакви за бъбречнотрансплантираните пациенти, както са  прилагани като цяло при населението, нуждаещо се от терапия.
3.2: Препоръчваме по-чест мониторинг на калциневриновите инхибитори и кръвните нива на mTOR-инхибиторите при реципиенти, приемащи рифампин.
4: ПРОФИЛАКТИКА НА КАНДИДОЗИ
4.1: Необходимо е провеждането на орална и езофагеална профилактика на кандидози, орално с таблетки клотримазол, нистатин или флуконазол в
продължение на 1-3 месеца след трансплантацията, както и за 1 месец след лечението с антилимфоцитен глобулин.
5. ЛЕЧЕНИЕ НА КАНДИДОЗИ
            5.1: Необходимо е провеждането на лечение на възникналите кандидози във връзка със            имуносупресивното лечение според резултатите от микробиологично изследване и фунгограма.
ЗАХАРЕН ДИАБЕТ
1: СКРИНИНГ ЗА НОВОПОЯВИЛ СЕ ДИАБЕТ СЛЕД ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА
1.1: Препоръчителен е скрининг за всички недиабетно-болни БТ пациенти с глюкоза на гладно, орален тест за глюкозен толеранс, и/или HbA1c  най-малко:
• два пъти в продължение на първите 4 седмици след БТ;
• на всеки 3 месеца в продължение на 1-та година и
• след това веднъж годишно.
1.2: Предлагаме скрининг за новопоявил се захарен диабет след трансплантацията (НЗД) с прием на глюкоза на гладно, орален тест за глюкозен толеранс, и/или HbA1c, при наднормена сутрешна кръвна захар, след значително увеличаване на дозата на калциневринови инхибитори, mTOR-инхибитори или кортикостероиди.
2: УПРАВЛЕНИЕ НА НОВОПОЯВИЛ СЕ ЗАХАРЕН ДИАБЕТ (НЗД) ИЛИ ДИАБЕТ, НАЛИЧЕН ПРЕДИ ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА
2.1: Ако се развие НЗД трябва да се прецени необходимостта от промяна на имуносупресивна терапия, за да се обърне развитието или да се подобри диабетът, след като се прецени риска от отхвърляне и други потенциални неблагоприятни последици.
2.2: Таргетните стойности на HbA1c са 7.0-7.5% и е необходимо да се избягват нива на HbA1c ≤ 6,0%, особено ако има чести хипогликемични реакции.
2.3 Предлагаме при пациенти с диабет да има прием на аспирин (65-100 мг/24 ч.) за първична превенция на сърдечно-съдови заболявания.

ХИПЕРТОНИЯ, ДИСЛИПИДЕМИЯ, УПОТРЕБА НА ТЮТЮН И ЗАТЛЪСТЯВАНЕ
1: ХИПЕРТОНИЯ
1.1: Препоръчваме измерване на кръвно налягане при всеки контролен преглед.
1.2: Предлагаме поддържане на кръвното налягане в нива от <130 mm Hg систолично и <90 mm Hg диастолично налягане.
1.3: За лечението на хипертония:
• да се използват всички класове антихипертензивни агенти;
• внимателно наблюдение за нежелани лекарствени реакции и лекарствени взаимодействия и
• когато екскрецията на протеини в урината ≥ 1 г/24 ч. за ≥18-годишна възраст и ≥600 мг/м2/24 ч. за <18-годишна възраст, задължително да се използва терапия с АСЕ-инхибитор или АР-блокер като лечение от първа линия.
2: ДИСЛИПИДЕМИЯ
2.1: Необходимо е да се определи пълния липиден профил при всички възрастни (≥18 години) и подрастващи бъбречнотрансплантирани пациенти:
   • веднъж 2-3 месеца след трансплантацията;
• веднъж 2-3 месеца след промяна в лечението или поради други условия, за които е известно, че предизвикат дислипидемия;
• след това най-малко веднъж годишно.
16.2.2: Необходимо е да се прецени дали има вторични причини при бъбречнотрансплантираните пациенти за дислипидемия.
2.2.1: При бъбречнотрансплантираните пациенти с триглицериди на гладно над норма по използвания метод за изследване, които не могат да бъдат коригирани чрез премахване на основната причина, е необходимо да се приложи следното лечение:
• при възрастни: терапевтични промени в начина на живот, диета и намаляващ триглицеридите медикамент;
• при подрастващи: терапевтични промени в начина на живот, диета.
2.2.2: При бъбречнотрансплантирани пациенти с повишени нива на липопротеин холестерол с ниска плътност (LDL-C):
• възрастни: ако липопротеин холестеролът с ниска плътност е ≥100 mg/dl (≥2,59 mmol/l) е необходимо да се проведе лечение за намаляване на липопротеин холестерола с ниска плътност (LDL-C) до <100 mg/dl (<2,59 mmol/l);
• при подрастващи: ако липопротеин холестеролът с ниска плътност (LDL-C) е ≥130 mg/dl (≥3,36 mmol/l) е необходимо лечение за намаляване на липопротеин холестеролa с ниска плътност (LDL-C) до <130 mg/dl (<3,36 mmol/l).
2.2.3: При бъбречнотрансплантирани пациенти с нормални стойности на липопротеин холестерола с ниска плътност (LDL-C), повишени триглицериди и повишен non-HDL-C:
• възрастни: ако липопротеин холестеролът с ниска плътност (LDL-C) е <100 mg/dl (<2,59 mmol/l), триглицеридите на гладно са ≥200 mg/dl (≥2,26 mmol/l), и non-HDL-C ≥130 mg/dl (≥3,36 mmol/l), лекувайте за намаляване на non-HDL-C до <130 mg/dl (<3,36 mmol/l);
• подрастващи: ако липопротеин холестеролът с ниска плътност (LDL-C) е <130 mg/dl (<3,36 mmol/l), триглицеридите на гладно са ≥200 mg/dl (≥2,26 mmol/l), и non-HDL-C ≥160 mg/dl (≥4,14 mmol/l), лекувайте за намаляване на non-HDL-C до <160 mg/dL (<4,14 mmol/l).
3: УПОТРЕБА НА ТЮТЮН
3.1: Необходимо да да се направи скрининг и да се консултират всички бъбречнотрансплантирани пациенти, включително децата и юношите, за употребата на тютюн, резултатите трябва да се запишат в медицинската документация.
• Скринингът трябва да се осъществи по време на първоначалната хоспитализация за трансплантиране.
• След което да се провежда скрининг най-малко веднъж годишно.
3.2: Необходимо е да се предложи терапия на всички пациенти, които употребяват тютюн.
4: ЗАТЛЪСТЯВАНЕ
4.1: Задължително е да се определи телесното тегло на пациента и да се оцени степента на затлъстяване при всяко посещение при лекаря.
• Необходимо е измерване на височината и теглото при всяко посещение, както на възрастни така и на деца.
• Необходимо е да се изчисли Индекса на телесната маса (BMI) при всяко посещение при лекаря.
• Необходимо е измерване на обиколката на талията, когато теглото и външният вид показват затлъстяване, а Индексът на телесната маса (BMI) е <35 кг/м2.
4.2: Необходимо е да се предложи програма за намаляване на теглото на всички бъбречнотрансплантирани пациенти с наднормено тегло.
УПРАВЛЕНИЕ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
1: Необходимо е да се осигури интензивно управление на сърдечно-съдовите заболявания при бъбречнотрансплантираните пациенти, както за останалото население, със съответните диагностични тестове и терапии.
2: Препоръчително е използването на аспирин (65-100 mg/ден) при всички пациенти с атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания, освен ако няма противопоказания.
3: Необхдим е редовен кардиологичен контрол веднъж годишно.

« Последна редакция: 12.11.2015 18:53:33 от dinkotaslajov »
С уважение Динко Димитров!