Автор Тема: РАЗГОВОР СЪС СЕМЕЙСТВОТО ЗА ОРГАННО И ТЪКАННО ДОНОРСТВО  (Прочетена 1947 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен dinkotaslajov

  • Нов
  • Публикации: 47
  • Пол: Мъж
  • Моля помогнете ми!
    • Профил
Съобщаване на ,,Лоша новина”                                                           
Комуникацията между хората е възможно най- трудния момент от нашето ежедневие. Начина, по който споделяш идеите си, търсиш подкрепа и разбиране, за оптимален резултат в постигане на целите си  може да бъде трениран и  научен.
Още по-сложни са междуличностните взаимоотношения при съобщаване на ,,Лоша новина” и работа в критична ситуация. Това е слабост в медицинското образование на целия медицински персонал. Как да съобщиш лошата новина, като запазиш достойнството и стабилната психика на хората срещу теб, да проявиш разбиране и да ги подкрепиш в трудния момент. Като лекар в Интензивно отделение и Анестезиология ми се е налагало много пъти да съобщавам за безнадеждност, за смърт на пациента или на техните близки. След толкова години откривам, че това се прави по определен начин и че има наука за това и като Директор на Изпълнителна Агинция по трансплантация и обучен треньор на координатори по донорство, е необходимо да науча колегите да се справят с нелеката задача- разговор със семействата. Дали поради тази празнота в образованието, не се дължат напоследък атаките срещу медицинското съсловие? Ние лекарите не знаем и не можем да разясняваме на хората това което им се случва по- най-правилния и разбираем начин. Няма вечни хора, но човека срещу теб иска да е сигурен че всичко възможно е направено.
Донорство и комуникационни умения
Явно е , че воденето на разговор със семейството за вземане на разрешение за донорство е нещо, което трябва  да се научи или да се усъшършенства. Истина е, че има и хора които интуитивно имат умението да кажат подходящите неща във всеки момент. Демонстрацията на разговора със семейството е базирана на случаи наука, систематичен процес, от натрупания опит, случили се по време на тези разговори в лошите моменти, както и единствения момент който ни се дава. Крайния резултат от нашата работа като трансплантационни координатори ще зависят от нашите умения за реагиране в тези ситуации.
1.Значение на разговора със семейството
Често казваме, че причината да не създадем донор е в липсата на персонал или екипировка. В някои от изследванията, показват че  това може би  има влияние. Обаче, по-голямата част посочват, че определящите фактори за състоянието и работата в трансплантационния процес се откриват  най- вече в  правилното водене на разговора със семейството от експерт, с опит във вземане на съгласие
2. Характеристики на разговора със семейството
Разовора протича в критично време, когато като професионалисти е трудно за нас да поднесем новината за донорство пред близките, на които е починалия човек. Поради този причина ние трябва да притежаваме психологически и технически комуникационни умения, да провеждаме по систематизиран маниер разговорите. Разговорите със семействата се характеризират с полудиректни: структурирани /начало, среда и край/ и директно съдържание. Съдържанието, което е необходимо да обсъдим е:
- знания и разбиране за мозъчната смърт / или за асистолична смърт при тъканните донори/
- Запитване за донорство на органи и тъкани
- Събиране на повече информация за поведението приживе на донора, включване на биологичен риск
-Адекватно обяснение за вземането на органите и тъканите на донора.
В директната част от интервюто се съдържа начина по който правим изложението си , който  позволява на семействата да вземат решение.
3. Съобщаване на Лоша новина
След съобщаването на лошата новина, очакваме  да се отключат серия от емоционални отговори и окончателния резултат от нашата  работа  зависи от умението да управляваме ситуацията. Хората с които трябва да говорим, реагират емоционално  в по-малка или по-голяма степен и тази реакция  се променя с възрастта. Има очаквани логични отговори - от една страна е процеса на страданието. Отричането на действителнастта, неверието, пазаренето, депресията.... докато се стигне до целта, в по-големия брой от случаите, до приемане на смъртта. Тези състояния не са подредени в определен ред. Поредността им може да варира, а също и някои от тях да липсват. Важното е обаче да се разбере съдържанието на сценария, от най- продължителния, до най- краткия, като основно да намерим начина да ги информираме за смъртта. От една страна, реакцията на съобщената лоша новина зависи от маниера  по който тя е поднесена,  има случаи и на агресивна реакция както към медицинските работници, така и към самия трансплантационен координатор.
Решението за даряване или отказа не зависят от усещането на семейството, а от вниманието на медицинския персонал, приложеното лечение и начина по който е поднесена от медиците.
В голяма част от случаите близките отказват даряване , ако информацията им е поднесена хладно, арогантно и неясно. Комуникацията за съобщаване на новината за смъртта предизвиква първоначално шок, генериращ повече или по-малко неструктуриран отговор. Нуждата да реагираме веднага и да предложим психологическа подкрепа ще ни помогне да облекчим тежестта на момента.
4. Подготовка за провеждане на разговора
Като изключим семейството, но в тясна колаборация с медицинския екип отговорен за потенциалния донор, трансплантационния координатор трябва да си изясни причината за мозъчна смърт / мозъчна смърт или асистолична смърт/, анамнезата, медицинските изследвания, информацията дадена досега на семейството и начина на поставяне на диагнозата мозъчна смърт. Благодарение на тези връзки с медицинския екип, координатора трябва да се осведоми за йерархическата структура на семейството, тези които са посещавали пациента, контактите им с медицинския състав.
Той/ Тя ще трябва да намери подходящо място за провеждане на разговора в комфортна, спокойно среда, която гарантира на семейството необходимото лично пространство.
Декора и обзавеждането на стаята е необходимо да е просто с малка масичка и достатъчен брой удобни столове. Натуралната светлина е за предпочитане и по въможност с картини и цветя. Идеално ще е в стаята да има телефон, листи и химикал, кърпички, топли и студени напитки и е добре да се предложат на семейството.
5. Осъществяване на покрепяща връзка със семейството
Тази терапевична връзка следва предстоящата необходимост да осигури отговор  който ще позволи тази ситуация да бъде разрешена. Комуникационния процес се установява от координатора с цел да се помогне на семейството да се скрепи  в този момент и да организира процеса на отговора- печал. В тази връзка, след това въведение координатора трябва да може да въведе и въпросите за дарителство. Това не винаги се постига независимо от установяването на емпатична връзка със семейството. Знанието за страданието, разпознаване на сигналите на човека до нас, в тесен смисъл  , да се поставим на мястото им и да се опитаме да ги разберем, това означава емпатия. Емпатия в контекста на подпомагането на връзката е да разберем другите, дори ние да не изпитваме същите чувства. Емпатията като част от познанието са умения в комуникацията които добрия координатор трябва да прилага в своята работа.
6. Компоненти на подкрепящата връзка:
Ще е необходимо да установят интервенционална стратегия чрез уменията и техниките, които се допускат при формирането на подходящи междуличностни отношения между координатора и семейството, в случая да им помогне в началото на процеса печал. Компонентите на подкрепяща връзка са:
6.1.Активно слушане.
В тази връзка, Вие ще трябва да пристъпите към сближаване. Представяте се на семейството и другите роднини, избягвайте името на пациента в мозъчна смърт, както и ако е възможно и имената на свързаните хора. Препоръчително е да бъдете с лекаря който е информирал семейството за мозъчната смърт, до тогава вие ще обследвате за различните реакции на членовете на семейството, знаци на разбиране на ситуацията, неразбиране или приемане на смъртта /ако те използват минало време или питат за процедурата по погребението..../ това е смисъла на активното слушане. Споменаването на дарителството никога не трябва  да предхожда приемането на смъртта на техния близък. Когато липсва разбиране или сме се провалили в обяснението на мозъчната смърт, ние трябва да се върнем в началото и да обясним всичко отново, толкова пъти колкото е необходимо, като отдадем респект на времето което им е необходимо на всяко семейство. През целия процес на разговор трябва да слушаме активно.
6.2.Отразяване на емоцията
Това ще помогне да се идентифицира емоциите в реда на вербализацията на чувствата на всеки от тях, който говори. През това време е много важно семейството да разкрие емоциите си, ние ще им помогнем да ги идентифицираме, като  ги назоваваме с истинските им имена /страх,  обърканост, безпокойство/ и се опитваме да ги редуцираме като интензивност /в случаи на гняв, ярост, лудост и др/ . По този начин , ние даваме на семейството да осъзнае случилото се и да им помогнем. Ние трябва да окуражим изявата на чувствата им- ,, Разбирам, че си ядосан, на твоето място и аз щях да бъда”, ,,Разбирам те че плачеш, да сега е времето за това” Напр.Близките казват ,, Не мога да повярвам в това...”- отговаряме ,, Разбирам ,  виждам че  сте много  объркани...” Тези техники на комуникация са в центъра на чувствата , необходимостта да им ги разясним, и да намерим начин да ги ръководим с позитивност в процеса на печал.
6.3.Перифразиране
Друг начин на отразяване на емоциите, които са в областта на заучаване е да усвоим техниките на перифразиране. Това включва да повторим отново посланието на самото семейство , но с други думи / Например- Близките казват: ,, Той ми каза  да го чакам, а аз никога повече няма да го видя...?” Отговор на координатора: ,, Вие казахте че днес сте ангажирана с ...?” . Тези техники имат за цел да покажат че вие слушате това което те ви казват, спомагат за продължаване на разговора.
7.Комуникационни умения:
Познанията за вербалните и невербални комуникации ще ни помогнат да разговаряме по-добре с хората, да изградим атмосфера на конфиденциалност, като им дадем знак че умеем да ги изслушваме. Ние даваме решение, ние им помагаме да се фокусират върху сигналите, които ги объркват и в същото време да ги развиваме по време на разговора.
                           Вербални комуникации
Чрез нашия език ние можем да им помогнем да изградим правилните връзки и то в този ред:
-Описателни или обобщителни техники: позволяват да се фокусираме върху обекта, като избягваме отклоненията на семейството  от темата и вървим през цялата история, от момента на приемане в болницата, като използваме фрази които да подготвят семейството да приемат лошата новина / напр. ,, Съжалавам че трябва да ви съобщя лошата новина...”, ,,Въпреки че направихме всичко възможно....”, ,, Присъединявам се към мъката ви” / или ако е необходимо могат да се включат и други техники.
-Метафори: Разбирането на мозъчната смърт е напълно и невъзвратима загуба на функциите/ като на откъснато цвете: Когато го откъснем, то изглежда все още като живо но накрая увяхва, като кола без гориво, тя върви надолу по хълма по инерция, докато има наклон ...., Като отсечено  и паднало дърво..../ От друга страна езика който използваме не трябва да ги  обърква. Избягват се медицинските термини и се използват
- разбираеми, на подходящ език
- прости, стегнати изрази
- отворени  въпроси,  - мислете винаги и за въпросите като /защо....как....къде....кога...../ На противоречащи въпроси се отговаря само с да или не .
Неуместно е координатора, който води разговора и разяснява идеите  да се държи  индиферентно. Компонентите на невербалната комуникация са :
Тишина- респектираща тишина. Пауза от 4-5 секунди придават респект, предизвикват интерес и приковават вниманието на семейството в това което им казвате. Както повлиявате и техните емоции. Придружавайте тяхното мълчание в тишината , но ги върнете след това към действителността, като им предложите да споделят емоциите си. Тишината не е пропадане на комуникацията. Грешно е да проявявате нетърпение и да показвате нервност.
-Контакт с очите: гледането  е чувство, чрез което извършвате контакт с хората. Гледането в очите е комуникация, тя показва чувства. Лошо е да показвате индиферентност.
-Физическо позициониране:
Трябва да подредим столовете близо, в кръг без бариери. Сядаме близо до семейството, заемаме поза леко наведена напред, която показва интерес и внимание към това което те искат да ни кажат и включваме активното слушане, физичния контакт и контакта с очи. Противоположно, поставянето на бариери, резки движения, сигнали за нетърпение
/гледайки часовника/, позиция облегната назад са грешни и водят до  трудности в комуникацията
-Физичен контакт:
По време на комуникацията физичния контакт може да бъде използван за подкрепа, показваща топлота и чувствителност. Рядкото и използване се тълкува като индиференстност, макар че може да се тълкува и като агресия. Физическия контакт зависи от етническата и национална принадлежност на семейството. Например сред италиански и испански семейства, физическия контакт е желателен, докато при скандинавските народи, това би се изтълкувало като агресия. Българите принадлежим към южните народи, които са по отворени  и допускат скъсяване на дистанцията. Ако видите, че отсрещната страна се отдръпва интуитивно назад, означава че сте навлезли в личното им простанство, което е недопустимо. Водете се от реакцията на човека срещу Вас.
-Обръщане на внимание, слушане и жестове: семействата се нуждаят от време да асимилират новината, като им даваме сигнали че ги слушаме. Координаторът  дава сигнал на близките като комуникира разбиращо, с кимане на глава, повдигане на вежди, жестикулира с ръце, т.е. за това което говорихме- активно слушане.
-Топъл и тих тон на говора, които свидетелстват за респект и привързаност.
8.Запитване за дарителство
Това е фундаментален момент да се вмъкне и запитване за дарителство, като се започва дали знаят случайно отношението на починалия към дарителството. По тази причина, разговора с близките се започва с желанието на починалия, а не на  на семейството. Макар, че закона позволява модела на съгласие по презумпция, Испанския трансплантационен модел,както и Българския предпочита и консултация с близките, като се взема впредвид всяка реакция на отказ от дарителство, за да не се окаже отрицателно влияние върху работата на трансплантационната система.
Както дискутирахме, фундаменталния момент е запитването за донорство, доколко близките разбират мозъчната смърт, като използваме техниките споменати по-горе /описателни и обобщителни, употреба на метаморфози/ За обощаване се употребяват  отворени въпроси с цел да се продължи диалога / Какво е мислил Вашият близък за донорството?, Говорили ли сте някога за донорство?/ , периодично запитваме дали всичко е ясно, употребявайки ясен, прост  език, като се дава информация за различните състояния. Ние трябва да бъдем търпеливи. Да им дадем  време да асимилират новините. Трябва да им дадем толкова време колкото им е необходимо, или има риск да получим негативен отговор. 
9.Аргументи за  запитване за донорство.
В тези ситуации ние трябва да изтъкнем аргументи да потвърдим същността за нашето запитване за донорство. Те са :
- Солидарност- Да определим обществото като специфична група от индивиди които си помагат чрез донорството
- Социален- всички можем да сме въвлечени. Основното е че нашият живот също може да зависи от трансплантация, или на кого когото обичаме. Бихме ли искали някой да ни откаже такава възможност?
- Групов:  специфична социална група / родителите, съпрузите и децата / на тези които се нуждаят от трансплантация.
- Индивидуални- дали познават някого от листа за чакащи трансплантация, който е на диализа, попитайте ги за тези хора.
- Ползотворност- след смъртта винаги тялото  изглежда като ненужно , но има възможност да е полезно за някого.
Въпреки че смъртта означава ,,разкъсване”, тя може да бъде под формата на непрекъснатост на живот на други. (избягвайте да това да се разбира като живота на починалия да започнем с други хора).
 -похвалност, щедрост, реципрочност- това са позитивни аргументи, които покачват честотата на донорството. Това е особено полезно за хора, които приживе са обичали солидарността и  вярват, че по този начин ще я продължат чрез дарителството след смъртта им. Да се открият лицата които са приемали приживе трансплантациите, и биха направили същото и за другите? Питаме за всеки случай, че те вече не се нуждаят от органите си. Напомняме на близките, че не питаме заради себе си , а от името на чакащите трансплантация, които са болни и живота им зависи от това.
10.Подпомагане
Да им помогнем с формалностите които съпътстват този процес, да им ги обясним в детайли. Да се запази личното пространство при желание да се простят с техния близък, както и да оставим близките сами да обсъдят ситуацията и да вземат заедно решение, както и да им помогнем с документацията и нейното подписване.
11.Семейството отказва: Причини и стратегия за преобръщане на отказа на семейството.
Ние трябва да имаме впредвид, че молбата за донорство засилва болката на семейството и увеличава страданието от загубата.  Фактически това не е така. Запитването за донорство, не е атака. Това е труден въпрос но  при едни подкрепящи отношения процеса на дарението може да помогне в справянето и правилно насочване на скръбта. Това се определя, като при повторно запитване на по-късен етап 90% от тях отговарят , че отново биха взели това решение. Координатора не трябва да бъде нахален, но  малко против .
При наличието на експерти в ситуация на криза, фундаментална роля е да се приложи безусловна подкрепа и да помогнем на близките в този момент на смъртта на обичания от тях човек.Отказа на близките е най-честата причина за загуба на органите и тъканите за трансплантация. В Испания, макар последните години да има намаляване на отказите на близките, според  данните на Испанската национална трансплантационна организация /ONT/ отказите на близките през 2003 година са били 20%. Въпреки това 4000 души са в листата на чакащите.Увеличаването на броя на органите за трансплантация зависят от възможността да редуцираме отказите на близките. Тренирането на разговорите и съставяне на стратегия която да промени мисленето на близките и да дадат съгласие за дарителство помага при започването на процеса печал за безпроблемното  подпомагане на близките да се адаптират към идеята за дарителство.
12.Причини:
Мащаба на проблема е толкова голям, че са проведени много проучвания, за да се разбере какви са общите фактори определящи отказите кокто и причините за тях.
Струва си да се наблегне на най- важните фактори които определят отказите е разбирането на концепцията  за мозъчна смърт. Чувството, че е приложено недостатъчно лечение от друга страна в болничното заведение, недостатъчно добър избор на място където да съобщите на близките за мозъчната смърт, продължителността на болничния престой, възрастта на починалия, социо- културното ниво, както и принадлежността към религиозна и етническа група, липсата в семейството на човек, който взема решения. От друга страна проучванията не откриват, че пола на починалия, причината за мозъчна смърт, дали познават някой който е в листата на чакащите, или броя хора които провеждат разговора като имащи ефект за отказите. Въпреки това, се препоръчва разговора да протече с минимален брой от близките или роднините, в идеалния случай включващи само най-близките роднини.
Причини за откази
- предполагаем отказ приживе -24%
-Отказ на някой от най- близките- 24%
- никога не са мислили по този въпрос с починалия-12%
-липсата на знания за мозъчната смърт- 11%
- несъгласие относно нарушаване целостта на тялото-8%
-Проблеми със системата на здравеопазването-7%
-Социални проблеми-6%
- Религиозни съображения-2%
- желанието да си  вземат пациента  в къщи- 1%
- Категоричен отказ- 1%
13.Преобръщане на отказ,
Давайки липсващата информация лежаща в основата на причината близките да откажат дарителство, мултицентрово изследване  което анализира общо 618 разговора между 1993 и 1994 в 12 испански болници, целта е да се идентифицират мотивите за отказ от дарителство, както и стратегия за промяна на становището им след разговора. Основното е да търсим желанието на починалия  и да си обясним отказа на близките. Първоначално отказите са били около 36%, но след втори разговор 54% от тях преосмислят своето решение., като се намаляват окончателните откази на 16,6%. Най- лесния начин да преобърнем мнението на близките е като наблегнем на желанието на починалия, другите са неразбиране на концепцията мозъчна смърт и другото е относно запазване целостта на тялото.
От друга страна ни е необходим ресурс да се противопоставим на друг проблем който се повдига в този курс, като да се разсеят съмненията за финансова изгода от органите, донорството е необходимо на реципиентите, търсене на информация за трансплантиран пациент. И така, даряването е и право за което те са длъжни да бъдат информирани. Социалната необходимост открива и социална съвест лежи в основата на стратегията за дарителството споделена с лечебните заведения и обществото като цяло.
14. Стратегия за действия при отказ на близките
По време на разговора, близките може да изтъкнат много причини срещу дарителството. Ние трябва винаги да сме подготвени да разберем причините и приемем решението на близките ,че въпреки че имаме потенциален донор, те имат право да откажат дарителство. Обаче в някои случаи  отказ, те  са част от погрешно на разбиране и  погрешна концепция за мозъчна смърт  и страх от вземане на решение. Ако прецизираме ситуацията можем да предложим по-добрата помощ на близките. МА Фрутос и  сътр. Дефинират 10 най- обичайни аргументи и стратегия за действия с близките при тези случаи.
Недоверието в здравната система
Когато в основата на отказа  е недоверието в професионалистите, идеята, че те може би нещо са сгрешили в лечението или в процеса на заболяване, ние препоръчваме преди всичко да приемем оплакванията на близките и да избягваме да ги съдим, какво биха направили. Ние също трябва да върнем  отказа  за дарителския процес от неблагоприятния контекст и като грешка. Като накрая е необходимо да им помогнем да разберат че органното донорство не кореспондират с никакви претенции или последващи действия и правни последствия.
Предполагаем отказ приживе:
Макар, че е необходимо да приемем правото на отказ от дарителство, ние трябва да сме сигурни, че има основателни и ясни причини. Трябва да запитаме поради кои обстоятелства се вземат решенията /след гледането на шокиращи изявления в новините относно трафик на органи/ и откриване на действителен отказ приживе.
Отказ без обяснения
Това е наистина трудна ситуация , в която се опитайте да откриете кой е про-дарителски настроен и се опитайте да ги разделите от тези които са срещу дарителството, като не излизаме извън добрия тон на разговор.
Незнанието , дали починалия е бил съгласен на дарителство.
Понякога, близките определят отказа си с това , че не знаят за  желанието на техния близък. Може би най- добрата стратегия в тази ситуация включва че починалия никога не е споделил желанието си , но е изглеждал позитивно настроен. Също тук е и аргумента за солидарност, окуражаване и реципрочност.
Неразбиране на концепцията мозъчна смърт
Както дискутирахме, това е основополагащ момент който близките трябва да разберат- какво е мозъчна смърт, преди дори да сме запитали за дарителство. Препоръчва се да се използват прийомите на описание, обощаващи техники или метафоричен език за да разясним концепцията мозъчна смърт и както да обясним разликите между комата и мозъчната смърт. Да попитаме какво и е мнението за смъртта и даряването.
Страх за целостта и представянето на тялото.
Страха ,че тялото ще бъде наранено или обезформено е най-честата причина поради която можем да променим становището на близките. Отделете им време за да им обясните коректно процеса на възстановяване /чрез последваща хирургична реконструкция/, наблегнете им на уважението с което се отнасят към тялото хирурзите и че грижата за тялото е гарантирана .
Действия относно погребалните ангажименти
Аргументите като социални проблеми или факта, че дарителството ще забави процедурата по погребението не са редки. Необходимо е да разрешите този проблем колкото се може по- рано, като им обещаете помощ по погребението и бюрократичните ангажименти  и им обещаете анонимност на процеса.
Религиозни причини
Отказите на религиозна база са всъщност погрешно тълкуване, като факта е че всички религии приемат дарителството. Дайте им възможност да се консултират с местния свещеник, от която религия е той.
Категоричен отказ
Изключително трудно е да преобърнете решението. Те обичайно произтичат от семейства, с високо социо-културално ниво и те много вероятно не ще променят своето мнение. Опитайте се да говорите с тях , споменете им социалните моменти, солидарността, попитайте ги дали познават някои от листа на чакащите, повдигнете идеята на щедрост и реципрочност.
Дали да не ги заведем  в хемодиализен център!!!!!!!
15.Социално- медицинска анамнеза: за оценка на биологичния риск.
В допълнение на този разговор, трябва да съберем и полезна информация от близките за да оценим биологичния риск, които вероятно са свързани с инфекциозни агенти, които могат да застрашат живота на реципиента. В днешни дни, са задължителни препоръките от серологичния скрининг за донорство на органи и тъкани, които са известни за познатите трансмисивни болести и гарантират качеството на трансплантациите.
Разнообразни техники се използват за детекция на маркери за инфекция с висока чувствителност, специфични както за позитивните ,така и за отрицателните стойности. Понякога, обаче излизат фалшиво положителни резултати, ,  но може и да са също и изследвания през инкубационния период на заболяването или при хемодилуция. В края на краищата малък процент от донорите са с фалшиво-положителни резултати. Кръвопреливането, инфузията на колоиди и кристалоиди са рутинна практика при потенциалните донори. Като последствие е възможно резултатите да са фалшиво- негативни, като се редуцира концентрацията под сензитивността на метода. В случаи на хемодилуция трябва да преценим дали хемодилуцията е значима, затова се препоръчва да се запазват образци от преди инфузиите.
При донорите с мозъчна смърт , продуктите от тъканна деградация вторично и тези от хемолизата след смъртта се случва успоредно и в серологичните стойности и може да има фалшиво-позитивни резултати. В случай на отказ от иницииране на дарителство, въпреки по-късно с друг тест потвърждаване на негативния резултат, се препоръчва кръвните проби да се вземат възможно най- скоро след смъртта.
Биологични рискови фактори открити от разговора с близките
Извличането на клинична и епидемиологична анамнеза е най- добрия метод за изключване на тези донори които са в инкубационен период за HIV, HBV, HCV или за изключване само от анамнезата, както и например трансмисивни заболявания от приони /Якобс-Кройцфелд/
При живите донори, серологичния скрининг маже да отнеме 3 и повече месеца преди да бъде донор. През същото време преминава през програма за обучение които да изключват активности  излагащи ги на риск от    HIV, HBV, HCV. В жините тъкани и
клетки на донора се препоръчва серологични тестове 3-6 месеца преди донорството. В случаи на хемопоетични прекурсори от тъкани на бебета с внезапна смърт , в серумните маркери са определени и предадени от майката.
В допълнение на  при инициирането на запитване  за дарителство, в разговор с близките е необходима да отделим време за събиране на информация преди заболяването. Като разпитваме близките или близки хора, може да се открият фактори или липсващи фактори както и в настоящето на налични инфекциозни заболявания контраиндикация на органното и тъканно донорство Оценява се съществуването на дейности като акупунктра, пиерсинг , татуировки, следи от употреба на наркотици,, след като ги открием да разберем в какви условия  са направени. Разпитваме за наклонности за промискуитет и проституция, както и скорошно пролежаване в затвора. Важно е да разберем за скорошно лечение на трансмисивни заболявания- сифилис и гонорея, или скорошно пътуване в ендемични райони за инфекциозни болести или приони. Поради тази причина, ние питаме семействата , а за някои други са споменати  във въпросника. 
Модел на въпросник за установяване на биологичния риск:
1. Има ли татуировки, пиърсинг или процедура с акупунктура през последната една година?- да/не
2.Ако е да на първия въпрос, моля отговорете дали са извършени в стерилна обстановка, със стерилни игли ? да/не
3.Имал ли е пациента сексуали връзки с различен партньор  хомо/хетеро сексуални партньори през последната една година?. Да/не
4. Осъществявал ли е сексуални контакти срещу заплащане или употреда на наркотици през последната една година? – да/не
5. Имал ли е сексуални контакти с пациенти имащи анамнеза за Спин, хепатит В и С през последната една година? – да/не
 6. Пролежавал ли е в затвора за повече от 72 часа за последната 1 година?- Да/не
7.Употребявал ли е инжекционни наркотици през последните 12 месеца?- да/не
8. Лекувал ли се е от сифилис или гонорея през последната година? Да/ не
9. Пътувал ли е в ендемични райони с малария, като Япония, Карибите, Африка, Полинезия? Да / не
« Последна редакция: 12.11.2015 19:41:22 от dinkotaslajov »
С уважение Динко Димитров!