Автор Тема: Трансплантация на черен дроб с предварително намалени размери!  (Прочетена 1851 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен dinkotaslajov

  • Нов
  • Публикации: 47
  • Пол: Мъж
  • Моля помогнете ми!
    • Профил
Трансплантация на черен дроб с предварително намалени размери !

Благодарение на способността на черния дроб да се самовъзстановява, черният дроб от трупен донор може да бъде разделен на две части (ляв и десен лоб) и трансплантиран на двама реципиенти (получатели), като всяка част пораства до напълно функциониращ орган. Трансплантацията на черен дроб с намален размер (сплит трансплантация) дава най-добри резултати когато по-големият десен лоб се даде на възрастен човек, а по-малкият ляв лоб се даде на дете. Италианско проучване, представено по време на срещата на EASL през 2008 г. показва, че в рамките на период от десет години резултатите от трансплантирането на черен дроб с намален размер са сравними с тези от процедурата с цял черен дроб, което води учените до заключение, че “всички черни дробове, които отговарят на критериите за годност, трябва да се използват за сплит трансплантация на черен дроб, за да се увеличи наличността на присадки за трансплантация.”
   
Трансплантация от жив донор:

При трансплантацията от жив донор се използва сегмент (част) от черен дроб на живо лице, обикновено роднина (въпреки, че при черния дроб не се изисква генетично съвпадение както при някои други органи). Тази процедура, разработена в края на 1980-те, съставлява почти 10% от трансплантациите през 2001 г., но процентът е намалял до около 4% през 2010. В началото приветствана като начин за драстично увеличаване предлагането на черен дроб, тази процедура като че ли загуби популярността си поради риска от усложнения, включително и смърт, на донора.
    Черен дроб с по-ниско качество: Трансплантациите дават най-добри резултати при използване на черни дробове без инфекции от млади донори, с кратко студено исхемично време (период от време на съхранение върху лед, без захранване с кислород, след отстраняване от донора). Едно проучване, публикувано през 2005 г., например, установява, че петгодишната преживяемост на графта (присадката, трансплантанта) е 72% когато черният дроб е от донор под 60-годишна възраст, в сравнение с 35% когато донорът е на 60 и повече години. При определени обстоятелства, обаче, алографт с по-ниско качество е за предпочитане пред липсата на такъв въобще. В частност един черен дроб от донор с хепатит В или С може да бъде даден на реципиент, който вече има същата инфекция/и/. На срещата на Американската асоциация за изучаване заболяванията на черния дроб (AASLD) през 2009 г. изследователите съобщиха, че пациенти с хепатит С, получили чернодробен графт, заразен с НСV или едновременно с НВV и НСV, имат процент на преживяемост сходен с този на лицата получили незаразен черен дроб.

Въпреки че броят на чернодробните трансплантации бележи лек спад в сравнение с пика през 2006 г., очаква се той да остане висок, тъй като хората, заразени с НСV преди десетилетия, достигат стадия на напреднало чернодробно заболяване. Някои поддръжници призовават за въвеждане на системата на “презумпция за съгласие”, която съществува в някои европейски държави и според която всяко лице е потенциален донор на органи освен ако изрично не е отказал това. Изследователите изследват също трансплантации с използване на черен дроб от животни и човешки чернодробни клетки, отгледани в лаборатория, както и различни методи на диализа с изкуствен черен дроб.
С уважение Динко Димитров!