Автор Тема: Усложнения след чернодробна трансплантация!  (Прочетена 2525 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен dinkotaslajov

  • Нов
  • Публикации: 47
  • Пол: Мъж
  • Моля помогнете ми!
    • Профил
Усложнения след трансплантация на черен дроб

Пациентите с чернодробна трансплантация може да получат редица усложнения след операцията, включително отхвърляне на графта (присадката), повишен риск от инфекция, както и теч от кръвоносни съдове или жлъчните пътища. Отхвърляне, инфекция или повторение (рецидив) на първоначалното заболяване (например хепатит С или чернодробен рак) са водещите причини за посттрансплантационната смъртност.
 
Отхвърлянето на чернодробната присадка може да се прояви или като остър епизод (пристъп) скоро след трансплантацията (обикновено в рамките на първите две седмици) или постепенно влошаване през по-дълъг период от време. Признаците и симптомите на отхвърляне на графта може да наподобяват тези на вирусен хепатит като повишена температура, умора, слабост, болки в корема, жълтеница и повишени чернодробни ензими. Понякога хроничното отхвърляне не предизвиква първоначално симптоми, но с течение на времето може да увреди новия черен дроб.
 
Реципиентите на трансплантант трябва да вземат имуносупресивни лекарства за да се попречи на имунната система да атакува чуждия орган. Тези препарати обикновено действат чрез промяна на Т-клетъчната активност и производството на цитокини.
 
Най-често използваните лекарства включват кортикостероиди, азатиотрин, циклоспорин, микофенолат, сиролимус (известен и като рапамицин) и такролимус. Тези и други лекарства се използват обикновено в комбинирани схеми, като комбинацията може да се сменя с течение на времето. Острото отхвърляне се управлява обикновено с висока доза стероиди. Проучванията показват, че много пациенти могат безопасно да намалят и в крайна сметка да спрат стероидите след първите няколко месеца без значително увеличаване на риска от отхвърляне на органа.
 
Рискът от инфекция при реципиентите на трансплантанти е повишен, тъй като имунната им функция е потисната. През първите седмици или месеци след операцията, когато се използват най-силните имуносупресивни терапевтични схеми, пациентите са предразположени към развитие на бактериални инфекции, вирусни и гъбични инфекции.
 
Трансплантираните пациенти са възприемчиви към някои от опортюнистичните инфекции, които засягат също и хората със СПИН, включително цитомегаловирус (вирус от семейството на херпес вирусите), пневмоцистова пневмония (pneumocystis pneumonia), токсоплазмоза, и постоянни гъбични инфекции. Супресията на имунната система увеличава и риска от развитие на някои видове рак. Някои от тези инфекции могат да бъдат предотвратени чрез използване на профилактични лекарства, а повечето се лекуват успешно. В допълнение към използването на антибиотици и други специфични медикаменти, може да се наложи и намаляване дозите на имуносупресивните лекарства.
 
При пациентите с трансплантант, при които няма явно отхвърляне на органа или не са развили опортюнистични инфекции, пак може да се проявят нежелани ефекти в дългосрочен план.
 
Например, както е описано в броя от м.декември 2009 г. на Liver Transplantation, пациентите с трансплантация е по-вероятно да развият метаболитен синдром (характеризиращ се с излишък на мастна тъкан в областта на корема, анормални кръвни нива на холестерол и глюкоза и високо кръвно налягане), който увеличава риска от сърдечно-съдова болест, инфаркт и инсулт. А в Liver Transplantation, м. май 2010 г. британски учени съобщават, че пациенти с трансплантация показват признаци на преждевременно стареене на Т-клетките или загуба на способност да се размножават в отговор на “нашественици”.
 
Пациентите с чернодробна трансплантация и хепатит С са изправени пред допълнителни предизвикателства. HCV се повтаря (рецидивира) почти винаги и може да причини фиброза, цироза и в крайна сметка отхвърляне на чернодробния трансплантант. Повторната поява (рецидив) на HCV след трансплантация ще бъде разгледана в следващия брой на HCV Advocate.
 
За щастие успешното лечение на хепатит С с траен вирусологичен отговор може да контролира вируса и да спре прогресията на чернодробното заболяване. Новите директно действащи лекарства срещу хепатит С (първото от които се очаква да бъде одобрено тази година) ще подобрят вероятността за излекуване на хепатит С и предотвратяване увреждането на новия черен дроб след трансплантация.
С уважение Динко Димитров!