Автор Тема: Сърдечна трансплантация!  (Прочетена 4294 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен dinkotaslajov

  • Нов
  • Публикации: 47
  • Пол: Мъж
  • Моля помогнете ми!
    • Профил
Сърдечна трансплантация!
« -: 19.11.2015 21:47:14 »
Трансплантация на сърце

Трансплантация на сърце: Хирургическа интервенция, която се извършва при пациенти в последен стадий на сърдечна недостатъчност, тежко коронарно заболяване, кардиомиопатия или вродено сърдечно заболяване.

Първата в света човешка трансплантация на сърце е извършена от Christian Bernard на 03. 12. 1967 г в Южна Африка. Подходящи са болните до 55 - годишна възраст. Идеалният донор не бива да бъде по - възрастен от 35г, а реципиентът не трябва да превишава с повече от 20 % телесната маса на донора. За двойката донор - реципиент задължително се определят АВО и HLA - съвместимост.

Индикации за сърдечна трансплантация

Терминална сърдечна недостатъчност, която не може да бъде значимо повлияна с консервативни средства.

Методи за извършване на сърдечна трансплантация

 Прави се присаждане на сърце, взето от пациент, у когото е настъпила мозъчна смърт. Следва имуносупресивно лечение (Cyclosporin A, Azathioprin, временно кортизон). Пациентите, които чакат орган за трансплантация, се регистрират в европейския център по трансплантация в Leiden/Holland. При отчитане на критериите за съвместимост и на приоритета се подбира най-подходящият донор.

    Ортотопна сърдечна трансплантация - това е стандартен метод, при който сърцето на пациента се подменя с това на дарителя. Прави се срединна стернотомия, за да се отвори средостението. След това се отваря перикардът, прерязват се големите съдове и се прави временен кардиопулмонален байпас. Отстранява се болното сърце. Белодробните вени не се прерязват, а заедно с част от лявото предсърдие се оставят на мястото си. След като се постави донорското сърце, то се свързва с останалата част от лявото предсърдие и големите съдове се зашиват. Следва отстраняване на кардиопулмоналния байпас и възстановяване на циркулацията.

    Хетеротопна сърдечна трансплантация - касае се за способ, прилаган по изключение: сърцето на пациента се включва паралелно към това на донора. Болното сърце на пациента не се отстранява. Донорското сърце се поставя така, че камерите и съдовете на двете сърца да могат да се свържат. Процедурата дава възможност на болното сърце да се възстанови и да продължи да работи самостоятелно.


Предпоставки за провеждане на сърдечна трансплантация

    Документиране на мозъчната смърт на донора от двама невролози, които не участват в трансплантационния екип: при наличие на кома, загуба на рефлексите на черепномозъчните нерви и на спонтанното дишане, нулева линия на ЕКГ повече от 30 мин., липсваща перфузия на мозъка при церебрална ангиография, отпадане на звуково предизвиканите мозъчно-стволови потенциали.
    Съответствие между донора и приемника по системата АВО, липса на цитотоксични антитела в серума на приемателя срещу лимфоцитите на донора (негативен лимфоцитен crossmatch-test/тест за кръстосана поносимост).
    Сходство в телесната повърхност (± 10%) и тегло (± 25%) между донора и приемника.
    Липса на противопоказания: например малигнено заболяване, инфекциозни заболявания, кървяща язва, алкохолна или опиатна зависимост, остри психични заболявания, недостатъчна кооперативност, възраст > 65-70 г. и др. При тежка пулмонална хипертония е възможна и евентуално едновременна сърдечно-белодробна трансплантация.

Усложнения при сърдечна трансплантация

    Оперативни усложнения:
    Неоперативни усложнения:
        Реакция на отхвърляне:
            Остра реакция на отхвърляне (диагноза):
                ЕКГ:
                    13-канапно ЕКГ с отвеждания от повърхността на тялото: понижаване на QRS-амплитудата с повече от 25%, промяна на електрическата ос, тахикардия, аритмии, поява на блокове.
                    ЕКГ с висок волтаж: типични промени в честотния спектър на QRS-комплексите.
                    Интрамиокардна ЕКГ (IMEG): редовен телеметричен контрол с помощта на телемодем. Намаляването волтажа на QRS-комплекса и покачването на сърдечната честота представляват признаци, говорещи за реакция на отхвърляне.
                Ехокардиография: Бързо увеличаване дебелината на левокамерната задна стена и на септума, понижена систолна и диастолна подвижност на задната стена и на септума, евентуално инсуфициенция на атрио-вентрикуларната клапа, понижаване фракцията на скъсяване (shortening fraction) и други.
                Имунна сцинтиграфия с белязани с антимиозин антитела.
                Лабораторни промени:
                    Цитоимунологичен скрининг: при реакция на отхвърляне в кръвта се появяват активирани лимфоцити и лимфобласти.
                    Покачване на МВ-фракцията (на креатининфосфокиназата)
                Биопсия на миокарда с хистологично изследване (Лечение: гликокортикоиди, антитимоцитен глобулин или моноклонални антитела срещу Т-лимфоцитит)
                    Лека реакция на отхвърляне: лимфоцитна инфилтрация без некроза на сърдечните мускулни клетки
                    Среднотежка реакция на отхвърляне: допълнително е налице начална некроза на кардиомиоцитите.
                    Тежка реакция на отхвърляне: обилна лимфоцитна клетъчна инфилтрация, изразени некрози на миоцитите, образуване на оток
            Хронична реакция на отхвърляне: налице е изява основно от страна на коронарните съдове под формата на атеросклероза по тип "graft"/присадка  (честота 5 - 10% на година). Вследствие оперативната денервация болката, характерна за Angina pectoris, липсва!
        Странични действия от имуносупресивната терапия:
            Инфекции: предимно на респираторния тракт, най-често срещаният причинител е цитомегалният вирус
            Медикаментозни реакции: например артериална хипертония при лечение с Cyclosporin A
            По-късна поява на малигнено заболяване (риск - около 6%)

Прогноза при сърдечна трансплантация

Десет годишната преживяемост възлиза на около 70% при смъртност от 3% на година.

Лечебни мероприятия, които могат да припокрият времето на изчакване до извършване на трансплантацията:

    Механична подмяна на сърцето (изкуствено сърце) и включване към екстракорпорално кръвообръщение (Heart Assist Device/асистиращ сърдечен апарат)
    Кардиомиопластиката представлява подпомагане на помпената функция на инсуфициентното сърце, при което левият m. latissimus dorsi ce увива около камерата и се стимулира от пейсмейкър.
    Хемофилтрация и CAPD (постоянна амбулаторна перитонеална диализа), спомага за отводняването (понижава преднатоварването) при рефрактерна на терапия сърдечна недостатъчност, придружена с отоци.

Противопоказания за извършване на сърдечна трансплантация

Сърдечна трансплантация не може да бъде извършена при:
    наличие на системни органни заболявания;
    остри инфекции;
    бъбречно, белодробно или чернодробно заболяване;
    инсулинзависим диабет;
    съдови заболявания;
    тромбоемболизъм и др.


   
« Последна редакция: 19.11.2015 21:58:53 от dinkotaslajov »
С уважение Динко Димитров!

Неактивен veni

  • Нов
  • Публикации: 1
    • Профил
Re: Сърдечна трансплантация!
« Отговор #1 -: 12.10.2016 15:15:53 »
Пиша за да се знае ,че в България има лечение на сърдечните заболявания . Аз преди няколко години след изкарана инфекция , получих сърдечна недостатъчност- 3 към 4 степен с отоци , задух, тахикардия, тромбози. Искаха спешна операция но аз отказах. Случайно ме запознаха с професор Димитров и той каза че ще ми помогне да се възстановя. Започнах да изпълнявам всички препоръки и само след 11 месеца аз бях като нова. Вече не пиех нито едно лекарство , нямах никакви симптоми, не станах инвалид!
Всеки , който има проблем от сърдечен произход и желае да се възстанови както при мен се случи , нека ми пише на vsv2303@abv.bg
Ще се опитам да помогна на всеки , който иска да бъде здрав!