Автор Тема: Великият космос - 2017 г.  (Прочетена 10097 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11642
  • Пол: Мъж
    • Профил
Великият космос - 2017 г.
« -: 08.01.2017 18:49:01 »
Тук ще проследяваме всички по-важни космически новини. :)
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11642
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос - 2017 г.
« Отговор #1 -: 08.01.2017 18:52:28 »
Програма Аполо става на 50 години - какво знаем за нея?

На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година
2017-та е знаменателна година за пилотираната космонавтика - навършва се половин век от началото на програма "Аполо". През тази и следващите няколко години ще отбележим някои важни годишнини - в това число 50-годишнината от първата пилотирана обиколка на Луната (декември 2018 г.), 50-годишнината от първото пилотирано кацане на Луната (юли 2019 г.), 50-годишнината от "успешния провал" на "Аполо 13" (април 2020 г.) и 50-годишнината от последното лунно кацане на "Аполо 17" (декември 2022 г.).

Програма "Аполо" обаче започва с трагедия и нейната 50-годишнина ще отбележим на наближаващия 27-ми януари. На този ден през 1967 г. загиват астронавтите Гъс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи след внезапно възникнал пожар в капсулата по време на наземен тест.

Ако всичко бе минало по план, техният кораб "Аполо 1" е трябвало да излети на 21 февруари 1967 г. и командир Грисъм е трябвало да тества командния модул в продължение на 14 дни - шест пъти повече, отколкото е необходимо за да се отиде, кацне и да се завърне от Луната. Вече били планирани и мисиите "Аполо 2" и "Аполо 3". А вместо това НАСА прекратява пилотираните си стартове в продължение на 20 месеца - за съжаление подобни дълги паузи в пилотираните изстрелвания се превръщат в традиция - две години отнема на НАСА, за да се съвземе от трагедията "Чалънджър" през 1986 г., две години отнема на агенцията, за да се съвземе от катастрофата на "Колумбия" през 2003 г., две години отнема и на Върджин Галактик да започне отново полети след катастрофата на "СпейсШипТу" през 2014 г.

Тестовият и никога неосъществен полет на "Аполо 2" е бил планиран за август 1967 година. През декември същата година трябвало да излети и "Аполо 3", по време на което Франк Борман, Майк Колинс и Бил Андерс трябвало да се отправят по-далече от който и да е друг преди тях - по силно елиптична околоземна орбита - на т.нар. "Мисия Е". Подобен полет проведе НАСА през 2014 г. с кораба "Орион" в роботизиран режим.

Аварията на "Аполо 1" обаче слага край на всички първоначално начертани планове, а екипажите са разформирани. В началото на 1968 година се случва неприятна изненада - ЦРУ получава сведения, че СССР планира да осъществи пилотиран полет до Луната. Затова същата тази пролет ръководството на програма "Аполо" се опитва да ъпгрейдне "Мисия Е" по следния начин - вместо орбитата да е с апогей около 6 400 километра, апогеят трябва да е 370 000 километра - на практика това е пътешествие с облитане на Луната. В края на годината има една добра и една лоша новина - добрата е, че през октомври 1968 г. лети екипажът на "Аполо 7" - първата мисия след аварията на "Аполо 1", която тества ракетата "Сатурн 5" в пилотиран вариант и капсулата на дългодневна мисия. Лошата новина е, че лунният модул за кацане на повърхността все още не е готов. Затова през ноември НАСА взима решение "Аполо 8" да лети без лунния модул, но астронавтите да влязат в орбита около Луната. През декември 1968 г. на Бъдни вечер Франк Борман, Джим Ловъл и Бил Андерс успешно влизат в окололунна орбита! Майк Колинз тогава не лети поради здравословен проблем и нужда от хирургична операция (източник: americaspace)

Лунното кацане пък е отложено за 1969 година. Спускаемият модул е най-накрая готов през пролетта и той лети по време на пробната мисия "Аполо 9" на 3 март 1969 година, когато астронавти са Джеймс МакДивит, Дейвид Скот и Ръсел Швейкарт. За пръв път корабът "Аполо" лети в цял комплект - команден, сервизен и лунен модул, макар и само в околоземна орбита на тестов полет. На 18 май излита и корабът "Аполо 10" с астронавти Томас Стафорд, Джон Йънг и Юджийн Сърнан. Той вече лети до около лунна орбита, където е проведен тест (без кацане) на лунния модул.

Всички тези тестове проправят път към полета на "Аполо 11" през юли 1969 година, когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на лунната повърхност, а командир Майк Колинс им помага от орбита.

Съвсем ясно си личи, че "Аполо" не е била безпроблемна програма - тя също е била съпътствана от проблеми и отлагания подобно на всички останали мащабни космически проекти. Но поради характера на космическата надпревара проблемите са се решавали доста по-бързо, отколкото сме свикнали да е в днешно време.

ВЕЛИКИЯТ КОСМОС
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11642
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос - 2017 г.
« Отговор #2 -: 12.01.2017 20:44:42 »
Япония ще изстреля най-малката орбитална ракета в историята на космонавтиката!

Ако успее, ракетата SS-520-4 ще се превърне в най-малката ракета
в историята на космонавтиката, извела изкуствен спътник

Един въпрос: коя е най-малката възможна орбитална ракета? Някакви идеи? Е, ще кажат някои от вас - въпросът, зададен по този начин, е силно подвеждащ. Всичко зависи от това какво искаме да изведем в космоса.

Там е работата, че бурното развитие на микроелектрониката се отрази и върху развитието на спътниковата технология. Отдавна са отминали времената, когато спътниците са били екипирани с големи транзистори, а някои от тях дори с вакуумни лампи (да, лампи!). Днес в космонавтиката има термин "малък сателит", обозначаващ всеки спътник, който тежи под 500 килограма. Но вече можем да говорим и за микросателит (спътник, който тежи между 10 и 100 килограма), наносателит (между 1 и 10 килограма), пикосателит (между 0.1 и 1 килограм) и дори фемтосателит (10-100 грама!).

По традиция малките спътници могат да се изстрелват като вторичен товар на дадена ракета, или пък да бъдат пускани в орбита от "Международната космическа станция". 2017-та година обаче може да се окаже решаваща за развитието им, тъй като съществува потенциал да се появят специализирани ракети за тях - например ракетата Electron на RocketLab, която ще може да извежда малки спътници с размер 150 килограма в слънчевосинхронна орбита.

Но нищо не може да се сравни с това, което планира да направи Япония тези дни (всъщност ракетата трябваше да лети още тази нощ, но лошо време отложи старта). Двустепенната ракета SS-520 в миналото е била използвана за изстрелването на малки товари по суборбитална траектория. В последния вариант SS-520-4 тя е екипирана с малка трета степен и ще трябва да изведе в орбита спътника TRICOM-1, който тежи само 3 килограма.

Ако всичко мине по план и полетът наистина е успешен, SS-520-4 ще влезе в историята на космонавтиката като най-малката ракета, извела спътник в орбита. Тя е висока само 9.54 метра, а диаметърът й е около половин метър. Стартовото й тегло възлиза на 2 600 килограма. Никога не е имало толкова малка орбитална ракета!

Смята се, че подобна ракета, изстрелването на която ще струва под $400 000, ще е изключително полезна. Напредъкът в миниатюризацията на спътниковата технология доведе до това, че съвсем малки спътници ще могат да изпълняват широк кръг задачи, в това число да заснемат Земята или да провеждат метеорологични наблюдения. Само че вместо да разчитат да се отвори място за вторичен товар на някоя голяма ракета, както беше досега, малките ракети ще могат да извеждат тези спътници, които трябва да бъдат изстреляни в точно определен времеви интервал или в точно определена орбита.

Япония засега само повежда в надпреварата за изстрелвания на малки спътници! Но най-чудното тепърва предстои. В края на 2017 година можем да станем свидетели и на миниатюризирана спускаема мисия до Луната, ако частната ракета Electron успее да изведе апарата Moon Express на правилния път.

ВЕЛИКИЯТ КОСМОС
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11642
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос - 2017 г.
« Отговор #3 -: 14.01.2017 20:56:39 »
Тома Песке и Шейн Кимброу излязоха в открития космос

На кадъра: астронавтът на НАСА
Шейн Кимброу излиза в открития
космос
Астронавтът на НАСА Шейн Кимброу и астронавтът на ЕКА (Европейската космическа агенция) Тома Песке излязоха днес в открития космос, за да извършат критичен ъпгрейд на "Международната космическа станция".

Очаква се космическата "разходка" на двамата да продължи около шест часа и половина.

Кимброу и Песке ще трябва да инсталират адаптерни плочи и да свържат в електрическата мрежа останалите три от общо шест нови литиево-йонни батерии.

Първите три батерии вече бяха инсталирани на 6-ти януари от астронавтите на НАСА Пеги Уитсън и Шейн Кимброу и те работят нормално.

Старите никел-водородни батерии ще бъдат прехвърлени от външната страна на японския космически кораб "Кунотори" и ще изгорят в атмосферата след неговото извеждане от орбита.

Следете днешната извънбордова дейност в реално време на следния уеб адрес: http://www.nasa.gov/ntv

ВЕЛИКИЯТ КОСМОС
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11642
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос - 2017 г.
« Отговор #4 -: 16.01.2017 19:00:17 »
Япония не успя да изстреля успешно малката си орбитална ракета

Кадър от изстрелването миналата вечер
Амбициите на Япония да изстреля най-малката в историята на космонавтиката орбитална ракета не се увенчаха с успех.

Ракетата SS-520-4, която е висока само 9.54 метра и е с диаметър 52 сантиметра, излетя тази нощ в 01:33 ч. българско време от космическия център Учиноура. Двадесет секунди след началото на полета от ракетата престана да постъпва телеметрична информация. Проследяването на ракетата е показало, че първата степен се е отделила от втората степен, а достигнатата височина е била 200 километра. След това обаче и двете степени заедно с малкия спътник TRICOM-1 са паднали в Тихия океан.

Целта на Япония беше да утвърди възможността да се разработи малка ракета, която да изстрелва малки спътници. TRICOM-1 тежеше едва три килограма.

Въпреки разочарованието през 2017-та все още можем да видим успешен полет на малка ракета. По-нататък през годината очакваме първото изстрелване на ракета Electron на Rocket Labs, както и първото изстрелване на Launcher One на Virgin Galactic.

Запис от изстрелването: тук (Youtube)

ВЕЛИКИЯТ КОСМОС
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11642
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос - 2017 г.
« Отговор #5 -: 21.01.2017 23:01:07 »
Касини направи най-детайлната снимка на сатурновата луна Дафнис!

Автоматичната междупланетна станция "Касини" засне тази снимка на Дафнис на 16 януари 2017 г.
Намираме се в последните етапи на вълнуващата Космическа одисея около Сатурн. Автоматичната междупланетна станция "Касини" обикаля около планетата с пръстени от 1-ви юли 2004 година, но може би тепърва предстои да видим най-зашеметяващите снимки. На 30-ти ноември 2016 г. "Касини" влезе в нова орбита, която позволява на станцията да прави близки облитания на външната част на сатурновите пръстени, а от април месец до септември (когато ще е краят на мисията) "Касини" ще започне да минава между самите пръстени и планетата!

На 16 януари т.г. "Касини" премина премина съвсем близко до пръстените и успя да заснеме луната Дафнис. Това е доста мъничка луна - дължината й е около 8 километра. Това означава, че е голяма колкото Еверест, измерен от морското равнище до най-високата точка на върха.

Както сами виждате на горната снимка, Дафнис се намира в рамките на процеп между пръстените. Този процеп носи името Кийлър и дебелината му е 30-40 километра. Снимката може да ви заблуди. Казах по-горе, че Дафнис е голям 8 километра, а Кийлър е широк 30 км - не личи, че е така, напротив - изглежда, че Кийлър е голям приблизително колкото Дафнис. Но това е оптическа илюзия - "Касини" беше малко над равнината на пръстените, когато засне тази снимка и поради това процепът изглежда толкова малък. Ако "Касини" снимаше точно отгоре, процепът Кийлър щеше да изглежда няколко пъти по-голям от Дафнис.

Обърнете внимание на вълните в долната част на снимката. Това е невероятно явление, което няма как да не пробуди сред космическите ентусиасти силни чувства! Гравитацията на луната е тази, която придърпва материала от пръстените и поради това се получават тези накъдряния! Изключително сложно и красиво явление, което можем да видим само в близост до Сатурн.

Астрономът Фил Плейт обяснява (източник), че пръстените на Сатурн са изградени от безброй мънички частички от лед. Пръстените са много широки - главният от тях е с ширина 300 000 километра и би покрил три четвърти от разстоянието между Земята и Луната. Същевременно те са плоски и не са много високи. В определени региони височината им е само 10 метра. Пръстените имат процепи, които са се образували от луните. 325-километровият процеп Енке е създаден от луната Пан, а процепът Кийлър - от Дафнис.

ВЕЛИКИЯТ КОСМОС
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11642
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос - 2017 г.
« Отговор #6 -: 23.01.2017 11:20:30 »
NASA ще ползва руски совалки поне до 2019 г.

Въпреки желанието си, NASA няма да се отърси от зависимостта си от Русия, що се отнася до полетите до Международната космическа станция. Агенцията ще закупи места на борда на руската совалка „Съюз“ поне до 2019 г.

Първоначално, NASA искаше да приключи с тази зависимост още през 2017 г., но нито SpaceX, нито Boeing са готови сами да транспортират космонавти на борда на МКС. Boeing отложи своя първи полет с хора на борда чак за декември 2018 г., докато SpaceX също забави плановете си след експлозията на ракета Falcon 9 миналата есен.

На теория и двете компании могат да спазят новото си разписание, но NASA не иска да рискува, особено като се има предвид, че местата на „Съюз“ стават все по-скъпи всяка следваща година.

Местата, които NASA има предвид, принадлежат именно на Boeing, след като авиогигантът ги спечели в съда в дело срещу руската аерокосмическа компания „Енергия“. Вицепрезидентът на Boeing Джон Елбън потвърди, че агенцията е проявила интерес и сега предстоят разговори, за да се уточнят техническите подробности.

Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11642
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос - 2017 г.
« Отговор #7 -: 26.01.2017 13:38:07 »
Вчера марсоходът Опортюнити отбелязва 13 години работа на Марс!

Марсоходът "Опортюнити" засне тази снимка вчера, на 24 януари 2017 г.
На 25 януари 2004 г. на повърхността на Червената планета се спусна успешно марсоходът на НАСА "Опортюнити". Мисията му, както и тази на кацналия седмици по-рано брат-близнак "Спирит", се очертаваше да продължи едва три месеца. Но и двата марсохода изненадаха всички - "Спирит" работеше успешно до 22 март 2010 година, когато беше последният му радиоконтакт със Земята.

А "Опортюнити" продължава да работи и до настоящата 2017 година!

Безспорно това е невероятно технологично чудо - днес "Опортюнити" държи рекорд за най-дълго работещ спускаем апарат на друга планета или спътник, както и рекорд за най-голямо изминато разстояние на друга планета или спътник - възлизащо на 43.79 километра.

Основната задача на "Спирит" и "Опортюнити" беше да изследват геологията и минералогията на Марс, за да отговорят на въпроса дали някога в далечното минало на планетата е имало течна вода. Само в рамките на няколко седмици след кацането марсоходите успяха да потвърдят - да, наистина някога Марс е бил по-топъл, да, наистина е имало течна вода под формата на езера и морета и да, това увеличава шансовете в миналото да е имало и живот!

Днес "Опортюнити" продължава да се придвижва през равнината Меридиани, изучавайки геологичната история на Червената планета. Как успява? Как все още е работоспособен цели 13 години след кацането? Какви са причините за неговия дълъг живот в сравнение с този на много други спускаеми апарати?

От една страна това се дължи на относително меките условия на Марс - за разлика от Луната например, където местната нощ продължава две седмици, Марс се характеризира с 24-часово денонощие. "Опортюнити" работи в близост до марсианския екватор - възможно най-добрите условия на Марс, където през лятото температурите могат да достигнат и 30oC. През зимните нощи температурата може да достигне - 80oC (източник - НАСА). Това могат да ви се виждат големи температурни разлики - Марс е по-екстремен и от най-екстремните места на Земята. Но в сравнение с Луната или Венера условията са си направо прекрасни.

От друга страна "Опортюнити" е проектиран да е изключително издръжлив и най-чувствителните му електронни компоненти са защени в т.нар. "топла кутия" (източник: НАСА). Всеки от осемте радио изотопни нагреватели произвежда около един ват топлина от около 2.7 грама плутониев диоксид.

По време на тежките зими, за да се пести електроенергия, ръководството на мисията прекратява придвижването на "Опортюнити" - през това време марсоходът работи само в стационарен режим. Освен това той бива паркиран под наклон с оптимална насоченост на слънчевите батерии само Слънцето.

Но и планетата Марс се оказа милостива към "Опортюнити" през годините. Първоначално учените предполагаха, че само след няколко месеца работа на повърхността на планетата слънчевите батерии ще бъдат затрупани под марсианския прах и това ще доведе до неминуемия край на мисията. За щастие обаче вятърът периодично отвяваше този прах и почистваше батериите.

И така, честит 13-ти рожден ден, "Опортюнити"! Дано този марсоход работи още дълго време. Дали ще доживее и 14-ти рожден ден? Не знаем - марсоходът е вече толкова стар, че всеки следващ ден работа на Марс е подарък. Но нищо не ни пречи да си помечтаем догодина, на 25 януари, той все още да е работоспособен.

ВЕЛИКИЯТ КОСМОС
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11642
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос - 2017 г.
« Отговор #8 -: 28.01.2017 21:16:05 »
НАСА успешно изстреля ракета в космоса от студена Аляска!

Вчерашното изстрелване на ракетата "Блек
Брант IX".

Вчера НАСА успешно изстреля суборбиталната ракета "Блек Брант IX" от базата Поукър Флет в Аляска. Ракетата успешно достигна до космоса и се издигна на височина 283 километра над Земята.

Било е изключително предизвикателство да бъде изстреляна тази ракета от Аляска, особено като се има предвид студеното време, като минималните температури са падали и до -45°C.

Ракетата изведе в космоса експеримент за изучаване на азотния окис в полярното небе. Предварителните данни показват, че експериментът е успешен и са събрани качествени данни.

Експериментът носи названието PolarNOx (съкратено от Polar Night Nitric Oxide).

"Полярните сияния създават азотен окис, но през полярните нощи тук не съществува процес, при който той може да бъде разрушен. Смятаме, че той се натрупва в големи концентрации", казва Скот Бейли, ръководител на експеримента. "Азотният окис при подходящи условия може да бъде транспортиран в стратосферата, където каталитично унищожава озона".

Смята се, че промените в озона могат да доведат до промени в атмосферните температури и вятъра и дори да повлияе на циркулацията в близост до земната повърхност.

PolarNOx бе първото от общо пет ракетни изстрелвания, които трябва да бъдат проведени между януари и март от базата Поукър Флет.

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11642
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос - 2017 г.
« Отговор #9 -: 29.01.2017 18:46:11 »
Китайската възвращаема мисия до Луната ще лети в края на ноември

Кадри, които показват лунния кораб на Китай "Чанг'e 5
Китай планира да изстреля лунната мисия "Чанг'e 5" в края на ноември тази година от космодрума Уеншан, намиращ се на остров Хайнан, с помощта на тежкотоварната ракета "Лонг Марч 5".

Мисията ще включва първото роботизирано вземане на проби от Луната, първото излитане от повърхността на Луната, първото безпилотно скачване в окололунна орбита и първото завръщане на Земята при втора космическа скорост.

"С тегло от 8.2 тона, лунната мисия се състои от четири части - орбитален апарат, възвращаем апарат, излитащ и спускаем апарат", съобщава Йе Пейчжиан, един от водещите китайски аерокосмически експерти и консултант на програмата.

Спускаемият апарат ще позиционира лунните проби в специален съд на излитащия апарат, след което излитащият апарат ще излети от Луната, за да се скачи в около лунна орбита с орбиталния и възвращаемия апарат. След скачването пробите ще бъдат прехвърлени върху възвращаемия апарат.

Китай също така планира да изстреля мисия "Чанг'е 4" около 2018 година, като целта на тази мисия ще е кацане на обратната страна на Луната.

"Страната също планира да прати роботи да изучават двата лунни полюса", съобщи Ву Янхуа, заместник директор на Китайската национална космическа администрация в края на 2016 година. Обсъждат се и планове за изпращане на пилотирани мисии с хора.

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11642
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос - 2017 г.
« Отговор #10 -: 30.01.2017 23:27:38 »
Блу Ориджин все още иска да проведе пилотиран полет до края на 2017 г.

На кадъра: през 2016 г. Блу Ориджин проведе
успешно тест на системите за аварийно спасяване
Американската космическа компания Блу Ориджин все още иска да проведе тестов пилотиран полет до края на 2017 година и да започне да превозва туристи през 2018 година. Това става ясно от интервю, направено от журналиста Алан Бойл с бившия астронавт на НАСА Николас Патрик, който сега работи за перспективната компания.

Акцентите от интервюто: Патрик потвърди, че планът на Блу Ориджин все още е същият - до края на 2017 г. компанията да проведе тестов пилотиран космически полет. Въпреки всичко датата кога се очаква този пилотиран полет не е официално оповестена - по думите на астронавта тестовата програма на компанията е фирмена тайна.

Все още не е решено колко ще струва билетът за суборбитален космически полет. Николас Патрик обаче е категоричен, че Блу Ориджин ще се опита максимално да смъкне цената, тъй като голямата цел е милиони хора да заживеят в космоса. Ако е възможно, един билет трябва да струва едва няколко хиляди или дори стотици долари.

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11642
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос - 2017 г.
« Отговор #11 -: 31.01.2017 18:39:20 »
Касини направи най-детайлните снимки на пръстените на Сатурн!

Автоматичната междупланетна станция "Касини" засне тази снимка на 18 декември 2016 г.
Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Касини" засне нови снимки на пръстените на Сатурн със забележителни детайли - на практика това са най-подробните снимки, които имаме до този момент на външните части на главните пръстени.

Снимките са толкова детайлни, че могат да се видят обекти с размер около 550 метра. Пръстените на Сатурн не са хомогенни - учените са забелязали, че в тях има структури, които наричат с думите "сламки" и "перки". И преди тези структури са били заснемани от автоматичната междупланетна станция "Касини" - но никога чак с такива подробности.

Понастоящем се намираме към средата на предпоследната фаза на мисията на "Касини". В края на ноември автоматичната междупланетна станция влезе в нова орбита, която й позволява да прелита съвсем близо до външния ръб на пръстените. Това ще продължи до 26-ти април тази година, когато мисията ще влезне в последната фаза - тогава "Касини" ще започне да се гмурка в самия процеп между пръстените и Сатурн.

Екипът на мисията нарича тази последна фаза "Великия финал" - очаква се да получим невероятни снимки с невиждани досега детайли и да бъдат направени нови научни открития! А накрая през септември голямата космическа одисея на "Касини" ще приключи, тъй като автоматичната станция ще влезе по план в атмосферата и ще изгори.



cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11642
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос - 2017 г.
« Отговор #12 -: 02.02.2017 14:58:27 »
Първите научни резултати от едногодишната мисия на астронавта Скот Кели разкриват промени в генната експресия!

На снимката: астронавтът на НАСА Скот Кели по време на излизане в открития космос през ноември 2015 година
На 27 март 2015 година космическият кораб "Союз ТМА-16М" излетя успешно от космодрума Байконур. На борда пътуваха астронавтът на НАСА Скот Кели и космонавтът на Русия Михаил Корниенко. Двамата прекараха близо една година в космоса, живейки на "Международната космическа станция". Успешното им завръщане бе на 2 март 2016 г. с кораба "Союз ТМА-18М".

И преди са провеждани дългосрочни космически експедиции на орбитална станция "Мир" - но никога с такъв характер. Уникалността в случая е, че астронавтът Скот Кели има еднояйчен брат-близнак - Марк Кели. Марк Кели остана на Земята за контролни експерименти, докато Скот Кели беше в космоса. Понеже двамата мъже имат идентични геноми, това позволи уникални и безпрецедентни до този момент научни изследвания. Те ще имат огромно значение при по-нататъшната колонизация на космоса и усвояването на околоземните орбити, Луната и Марс.

Тази година, на 26-ти януари, генетикът Кристофър Мейсън от Уейл Корнъл Медисин представи първите резултати в Галвестън, Тексас, съобщава Нейчър.

"Данните са толкова пресни, че някои от тях все още пристигат от секвениращите машини", казва Мейсън.

Проучванията показват няколко неща. Оказва се, че теломерите (намиращи се в края на хромозомите) на Скот Кели по време на космическия полет са станали по-дълги от теломерите на брат му Марк. Това е точно обратното спрямо очакванията на учените. След завръщането на Земята теломерите на Скот Кели си възвърнали нормалната дължина. Изследователите все още не знаят как да тълкуват тези данни и поради това планират да проведят допълнителни проучвания с други астронавти. Новите проучвания ще приключат през 2018 година.

Открити са промени и в ДНК метилирането - то е намаляло за Скот Кели по време на космическия полет и се е увеличило за Марк за същия период на Земята. След завръщането на Скот на Земята нивата са станали нормални и за двамата мъже. И за това явление учените не са сигурни какво означава.

Установени са и промени в генната експресия на близнаците - нещо, което не е необичайно дори тук, на Земята, защото тя се променя при хората, когато те например сменят хранителните си навици. Промените в Скот обаче са по-големи от нормалното - може би заради стреса от яденето на изсушена храна или заради съня в безтегловност.

Веднага обаче трябва да се подчертае следното - това е уникален, безпрецедентен експеримент за науката, който включва засега единствено двама души. Не е ясно дали същите резултати биха се получили при изследвания с други хора и дали са общовалидни.

Дори и при това проучване ще отнеме време докато данните бъдат напълно анализирани и публикувани в научни списания. Съществува възможност всички научни данни да не бъдат публикувани - близнаците Кели са достатъчно известни в САЩ и те ще проверят всяка една информация, преди да бъде допусната до печат, за да не излезе някаква деликатна информация, която двамата могат да пожелаят да остане тяхна лична тайна.

Но дори и това, което разполагаме до този момент, е нещо изключително ново за космонавтиката и обогатява научното познание.

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11642
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос - 2017 г.
« Отговор #13 -: 05.02.2017 15:51:46 »
Успех! Джуно извърши успешно сближаване с Юпитер на 2-ри февруари!

Тази снимка на Южния полюс на Юпитер бе заснета от "Джуно" на 2-ри февруари 2017 г.
Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" извърши успешно сближаване с планетата Юпитер на 2-ри февруари в 14:57 ч. българско време.

Всички осем научни инструмента на борда на "Джуно" работиха и събираха данни. Понастоящем автоматичната станция се намира в орбита около Юпитер, като една пълна обиколка около планетата извършва за 53 дни. Следващото сближаване с Юпитер ще е факт на 27-ми март.

Снимките от сближаването на 2-ри февруари са вече публикувани. Натиснете тук, за да ги разгледате (пренасочване към сайта на JunoCam).

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11642
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос - 2017 г.
« Отговор #14 -: 07.02.2017 18:32:07 »
Парадокс на Марс: Учените не могат да обяснят защо (и дали) в миналото планетата е била топла!

Снимка на Марс, заснета от марсохода "Кюриосити" на 6-ти февруари 2017 г.
Учените, които днес изучават Марс, са се сблъскали с много сериозен научен проблем - не могат да обяснят защо навремето планетата е била топла и е поддържала вода в течно агрегатно състояние.

Има много доказателства, че в далечното минало на Марс е имало реки, потоци, езера и може би дори морета и океани. Проблемът е, че древното слънце е давало една трета по-малко топлина в сравнение с днешно време. Как Марс е успявал да задържи и малкото постъпващо количество топлина?

Водещата теория е, че в далечното минало атмосферата е била съставена от плътен слой въглероден диоксид, който е играел ролята на парниково "одеало".

Но ако това е така, къде са карбонатите?

Ако действително Марс е бил топъл и на повърхността му е имало вода, а марсианската атмосфера е била съставена основно от въглероден диоксид, очаква се въглеродният диоксид да е взаимодействал с положително заредените йони (напр.  Mg2+, Fe2+) и така е трябвало да се образуват карбонатни минерали. Изследванията показват, че тези йони са били налични.

Но марсоходът "Кюриосити" не е успял да открие карбонати във всички изучавани до този момент скали, които се асоциират с речните дъна, от момента на кацането си през 2012 година до ден днешен.

"Ние сме силно поразени от отсъствието на карбонатни минерали в седиментните скали, изучавани от марсохода", съобщава Томас Бристоу от центъра на НАСА Еймс.

На практика отсъствието на карбонатни минерали би следвало да е показател, че древната марсианска атмосфера (отпреди 3.5 милиарда години) не е притежавала съществено количество въглероден диоксид.

"Би било трудно да се получи течна вода дори ако имаше стотици пъти повече въглероден диоксид в атмосферата, отколкото минералните доказателства в скалите ни показват", категоричен е Бристоу. Ученият работи по инструмента CheMin на "Кюриосити" и е водещ автор на новата научна статия, публикувана в сп. Proceedings of the National Academy of Science.

Ако водата на Марс в един момент е станала кисела, тя би била в състояние да разтвори карбонатите. Но другите минералогични находки от "Кюриосити" показват, че такова нещо не се е случило - има минерали като магнетит, като глини, които разкриват, че на Марс условията не са били кисели.

Научният парадокс започнал да тормози учените още преди години - а именно, че постъпващата енергия от древното Слънце на Марс и атмосферната покривка не са достатъчни, за да се обясни това изобилие от пресъхнали речни корита и езера. Да, съотношенията на изотопите в съвременната марсианска атмосфера наистина показват, че в миналото тя е била много по-плътна от днешната. И въпреки това теоретичните модели на древния марсиански климат не са в състояние да възпроизведат условията, които са нужни за поддържането на течна вода на повърхността на Марс в продължение на милиони години. Има един-единствен успешен модел - той включва наличието на плътна въгледвуокисна атмосфера, която обаче съдържа и молекулен водород. Остава неясно обаче как може да се получи такава атмосфера и как Марс е успявал да я задържи.

Но дори още преди марсоходът "Кюриосити" да кацне на Марс, учените са използвали през последните две десетилетия спектрометри, монтирани на орбитални апарати, за да търсят карбонати на Марс - признак, че плътната древна атмосфера на Марс е била богата на въглероден диоксид.

Когато Марс бива изследван само от орбита, човек може да избяга от парадокса. "Можем да се махнем от затруднението като кажем, че карбонатите може би все още са там, но са затрупани от прах, или са погребани, или просто не ги търсим на точното място", казва Бристоу. Резултатите от марсохода "Кюриосити" обаче задълбочават наблюдавания парадокс. "За пръв път търсихме карбонати в скала, за която знаем, че се е образувала от намиращите се под вода седименти".

"Анализът съвпада с теоретични модели, според които повърхността на Марс, дори и преди толкова много време, не е била топла, за да поддържа вода в течно състояние", съобщава Робърт Хабърл, един от съавторите на новата научна статия и климатолог в центъра Еймс на НАСА. "Това е наистина пъзел за мен".

Учените се чудят как да излязат от дилемата. "Някои си мислят, че вероятно езерото не е представлявало отворена структура от течна вода. Вероятно е било течност, покрита от лед",  разсъждава Хабърл. "Пак биха се получили седименти, които да се натрупат в коритото, ако ледът не е бил твърде плътен".

Но и това предположение може би е неправдоподобно. Езерата, покрити с лед, водят до образуването на големи и дълбоки пукнатини, наречени ледени клинове, които са вградени в меките седименти. Няма признаци за такива образувания в кратера Гейл, където работи "Кюриосити".

Засега загадката стои неразгадана. Марсоходът "Кюриосити", както и останалите мисии на НАСА и други страни, продължават да изучават Червената планета. Надяваме се да се намери обяснение на този интересен парадокс.

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.