Автор Тема: Великият космос 2018 г.  (Прочетена 170 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11701
  • Пол: Мъж
    • Профил
Великият космос 2018 г.
« -: 02.01.2018 17:57:17 »
Тук ще проследяваме всички по-важни космически новини. :)
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11701
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #1 -: 02.01.2018 18:01:55 »
Ревю: Салют 7 (2017). Прилики и разлики между истинската мисия на Союз Т-13 и представената история във филма

Почти през целия месец декември получавах съобщения на фейсбук страницата на КОСМОС БГ, приканващи ме да гледам филма "Салют 7" и да го коментирам на страниците на уеб сайта. Това се случва доста рядко - повечето читатели се интересуват най-вече да четат реални космически новини. Хората, които се свързаха с мен, бяха доста впечатлени, даже настоятелни да гледам филма колкото се може по-скоро. Често пъти получавах коментари в този стил: "филмът е руски, но нека това да не те смущава, доста е добър".

И така, по време на празниците реших да обърна внимание на "Салют 7" и както се оказа - филмът наистина е руски и наистина е доста качествен.

Гледайки "Салют 7", не можех да се отърся от впечатлението, че филмът ми напомня на "Аполо 13". И двата филма са базирани на истинска история - "Аполо 13" - на едноименната неуспешна пилотирана експедиция до Луната, екипажът на която все пак се завръща успешно, а "Салют 7" - на "Союз Т-13", членовете на която трябва да спасят мъртвата съветска станция "Салют 7". Филми от този тип по традиция са изключително успешни - малко са истинските истории от пилотираната космонавтика, които са драматични, но въпреки това завършват с хепи енд. "Союз Т-13" не само по име (мда, числото 13), но и по мисия е най-близкият еквивалент, който руснаците имат до "Аполо 13".

Няколко думи за истинската мисия, показана във филма "Салют 7", така както я знаем от книгите по космическа история и сериозните статии. Следващите два параграфа не са спойлери от филма, това са реалните събития (и между тях и филма има разминавания). Станцията "Салют 7" е изстреляна през 1982 година. До 1985 г. е посетена благополучно от седем експедиции и се готви през месец март същата година да посрещне поредната, но на 11-ти февруари ръководството на станцията внезапно губи радиоконтакт с нея. Като част от амбициозен спасителен план СССР изпраща кораба "Союз Т-13" с космонавтите Владимир Джанибеков и Виктор Савиних. За пръв път кораб се скачва с излязла от строя станция, а опитът станцията да бъде възкресена е едно от най-забележителните постижения в цялата история на космонавтиката. Космонавтите установяват, че електрическите системи на борда на "Салют 7" не работят. Въздухът вътре се оказва много студен, но въпреки това годен за дишане. Стените и всичките уреди са покрити със скреж. Джанибеков и Савиних се принуждават да работят със зимни дрехи.

Как се възстановява електричество на мъртва станция? Трудно, но не невъзможно. Най-лесният начин е да се прехвърли ток от кораба "Союз Т-13", но планът е рисков - все още не е наясно дали веригите са изправни - възможно е да има късо съединение, което да извади от не само станцията, но и космическия кораб и така космонавтите да се окажат заклещени без възможност за спасяване. Затова се приема алтернативен план - първо се прави тест на батериите - и оттук започват добрите новини. Шест от осемте батерии се оказват годни за работа (източник - Арс Текника). След това се свръзват батериите директно със слънчевите панели на станцията. След успешно преориентиране на "Салют 7", пет батерии се зареждат. Когато електрическите системи се свързват с батериите, осветлението се включва, а след това вентилацията и всичко останало.

Джанибеков остава на станцията общо 110 дни, след което се връща на Земята с кораба "Союз Т-13" и космонавта Георги Гречко (който междувременно е посетил възстановената станция "Салют 7" с кораба "Союз Т-14" и колегите си Владимир Васютин и Александър Волков). Савиних се връща на Земята с кораба "Союз Т-14" и космонавтите Васютин и Волков.

Мисията на "Союз Т-13" е достатъчно драматична за реалната космонавтика, но сега се връщаме на филма "Салют 7" - и както можете да се досетите, режисьорът Клим Шипенко явно е решил, че реалният драматизъм не е достатъчен за филмовото изкуство. И той решава да "пресоли манджата" - космонавтите на "Союз Т-13" са изпратени на самоубийствена мисия без голям шанс за успех. Има ги ония гадняри, руските военни генерали, които дават ход на мисията без да ги интересува, че жените на космонавтите са същевременно и майки и ако екипажът загине, децата ще останат сираци. Не може да няма и хумор - космонавтите са на крачка от смъртта, ама се интересуват как е свършил мачът с ЦСКА предната нощ. Естествено, има го и врагът - космонавтите се надпреварват с американците, които искат да вкарат "Салют 7" в отсека на совалката "Чалънджър", за да я откраднат приберат на Земята. Тъй де, не може да няма и идеологическо послание.

Разбира се, двамата космонавти (които, ако не сте разбрали досега, са се прибрали на Земята по живо и по здраво) са изгледали наскоро филма. Ако трябва да сме честни, не са особено впечатлени от това, което са видели (източник). "Сложно ми е отношението към филма", признава космонавтът Джанибеков. "От зрителна гледна точка е свършена прекрасна работа по отношение на художествената картина. Кадрите са потресаващи, ефектите са зашеметяващи, актьорите играят великолепно, даже безтегловността е представена много добре", казва той, но смята, че историята не е точна. "Всичко е наопаки - всички се надяваха на успех, питаха какво не е наред, така че нещата да се получат. Никога не са ни заплашвали". Джанибеков казва, че не е публична личност, не обича да се показва на сцена и моли да не го превръщат в идол. Даже е щастлив, че не са му връчили трето звание "Герой на СССР" и не се сърди, че на колегата му Савиних са присъдили второ такова звание след мисията. Джанибеков е категоричен, че скачването между кораба и станцията така, както е представено във филма, не е било толкова драматично - даже преди спасителната мисия до "Салют 7" е бил назначен на полет с по-сложно и по-сериозно скачване.

Наистина ли американците са имали план да откраднат станцията "Салют 7"? Наистина ли руските космонавти, както са показали в края на филма, са видели приближаващата към тях совалка? В интерес на истината руските документални поредици като "Битката за Салют: Космически детектив" разказват точно такава история. Космическият анализатор Барт Хендрикс обаче е категоричен, че подобни твърдения са мит и не отговарят на истината (източник). Совалките никога не са доближавали "Салют 7" на близко разстояние - просто защото параметрите на орбитите на тези мисии (57 градуса на "Чалънджър" спрямо 51.6 на "Салют") биха направили подобни маневри невъзможни. Освен това би било технически изключително предизвикателно да се напъха станцията в горивния отсек на американска совалка. Би било възможно само ако астронавтите на НАСА извършат сложни космически разходки, които да разкачат антените и слънчевите панели. След това е трябвало да изхвърлят почти всичко, намиращо се в станцията, за да може тя да стане достатъчно лека, че да кацне заедно със совалката. Максималната товароподемност на совалките е била 14.5 тона, но както самият филм "Салют 7" ни информира - станцията е тежала 20 тона при изстрелването през 1982 година, а през трите последващи години на експлоатация е станала дори по-тежка след множеството провизии, доставени от товарните кораби "Прогрес". Нямало е как американците да предприемат такава мисия в рамките на един-единствен совалков полет.

При всички тези исторически неточности, "Салют 7" е доста добър филм от художествена гледна точка. Сюжетът е достатъчно качествен, има драматизъм и напрежение, ефектите наистина са много добри и поради тези причини си заслужава да го гледате.

В края на краищата основното послание е за героизъм - а това е чудесно качество, което е хубаво да си го припомним - днешните хора са станали изключително колебливи, презиращи рисковете, предпочитащи комфортната си зона - и това е валидно както в широкия смисъл, така и за космонавтиката. Отнема дълги години, преди даден космически кораб да бъде разработен и още толкова, преди най-накрая да бъде дадено разрешение да лети с хора на борда. Космонавтиката се развива безспорно - има нови ракети-носители, има възвращаемост, спътниците са достъпни и за джоба на по-дребните предприемачи, междупланетните роботизирани мисии са в своя апогей. За съжаление пилотираните мисии не се радват на толкова бърз напредък. Филмът "Салют 7" ни напомня, че без смели крачки напред, без поемането на рискове, няма как да овладеем космоса.

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11701
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #2 -: 04.01.2018 13:09:46 »
Марсоходът Кюриосити засне структури, наподобяващи ихнофосили

Марсоходът "Кюриосити" засне тази снимка на марсианска скала с помощта на камерата MAHLI на 2-ри януари 2018 г.
Марсоходът на НАСА "Кюриосити" започна новата 2018-та година от марсианския хребет Вера Рубин, част от планината Шарп, разположена в центъра на гигантския кратер Гейл.

Първите получени снимки от 2018-та са изключително любопитни.


Тези ихнофосили са заснети на Земята в областта Сийзър Крийк, Охайо

Според учения Бари ДиГрегорио (източник) е възможно марсоходът да се е натъкнал на ихнофосили.

Ихнофосилите (още наричани "трейс фосили") представляват доказателства за жизнената дейност на организми в далечното минало. Те включват следи, вдлъбнатини, дупки, уролити (следи от ерозия вследствие на действието на урината), издълбани от корени отвори и др. Ихнофосилите се различават от телесните фосили, които представляват вкаменелости на части от телата на самите организми.

Напълно е възможно обаче намерените находки на Марс да се окажат с небиологична активност. Все пак до този момент категорични доказателства за съществуването на живот на Марс все още няма. Така че, следвайки принципа на простотата в науката (т.нар. бръснач на Окам), редно е първо да проучим дали находките от "Кюриосити" могат да се обяснят чрез по-прости геологични процеси, преди да търсим биологично обяснение.

Специалистите на НАСА все още не са коментирали направените снимки. Напомням на читателите, че фотографиите на марсохода "Кюриосити", както и на по-стария марсоход "Опортюнити", се публикуват в реално време на сайта на космическата агенция, без да минават през пресцентъра.

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11701
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #3 -: 06.01.2018 23:21:38 »
Открити ли са фосили на Марс? Учените размишляват по въпроса

Любопитната находка, на която марсоходът
"Кюриосити" се е натъкнал на 31-ви декември
2017 г.
Открити ли са ихнофосили на Марс? Както отразих на страниците на КОСМОС БГ преди няколко дни, получените снимки от Марс навръх Нова година са изключително интригуващи.

Именно затова журналистът Ленърд Дейвид от Inside Outer Space се свърза с учения Ашуин Васавада от Лабораторията за Реактивно движение на НАСА, който работи с марсохода Кюриосити.

Според Васавада любопитните структури, открити от "Кюриосити" са много малки - около милиметър-два широки и пет милиметра дълги. Те действително са уникални и екипът планира да придвижи марсохода към тях, за да ги изследва по-подробно.


Марсоходът "Кюриосити" засне тази снимка на марсианска скала с помощта на камерата MAHLI на 2-ри януари 2018 г.

Но дали тези новооткрити структури са с геологичен или биологичен произход?

Засега учените от НАСА не могат да кажат.

Относно вероятността те да са ихнофосили: "Не го отхвърлям като възможност", смята Васавада. "Но няма да се хвърлим направо на това  първоначално обяснение". Според учения може да се намери геологична причина - структурите изглеждат ъгловати, насочени са в различни посоки, което би могло да означава, че по някакъв начин са свързани с кристалите на скалите. Васавада обаче предупреждава, че и това е само едно от множеството възможни обяснения.

Екипът на "Кюриосити" дискутира върху произхода на структурите, но има шанс никога да не се стигне до разгадаването на мистерията дали са с организмов или геологичен произход. Как би могъл един робот на Марс да разграничи кристализационен от биологичен процес?

"Твърде голямо предизвикателство дори и на Земята е да се разграничи между двете неща, ако не сме в състояние да поставим тези структури в лаборатория и да потърсим присъствието на органична материя", казва Васавада. "Разполагаме с доста ограничени способности да установим дали дадено нещо е биологично или не".


Тези ихнофосили са заснети на Земята в областта Сийзър Крийк, Охайо.

Междувременно структурите ще бъдат изучени от камерите MAHLI и Chemcam, както и от спектрометъра APXS.

"Снимките от "Кюриосити" действително изострят нашето любопитство", обяснява Паскал Лий, планетарен учен от Марсианския институт и института СЕТИ. Но разполагайки само с фотографски материал, ученият смята, че "строго минералният произход е най-вероятното обяснение".

И все пак признава, че на пръв поглед новооткритите структури напомнят за биотурбация - процес, при който живите организми в седиментите променят тяхната структура.

Но какви биха били последствията за науката, ако се окаже, структурите наистина са фосили? Това би означавало, че еволюцията на живота на Марс е надминала едноклетъчния етап и са се появили многоклетъчни организми. А това е изключително твърдение, смята Лий и напомня думите на Карл Сейгън: "Изключителните твърдения се нуждаят от изключителни доказателства".

Поради тази причина още проучвания ще са необходими - включително изследвания, които биха позволили да се отсеят по-тривиалните обяснения и чак тогава да се стигне до изключително обяснение.

В науката този принцип се нарича "Бръснач на Окам" : първоначално се търси най-простото възможно или най-вероятното обяснение. Или както е в случая: има структури на Марс, които, заснети с камерите на "Кюриосити", приличат на фосили, но не са фосили, а са възникнали чрез кристализация или чрез друг по-прост геологичен път. Другото обяснение - че става въпрос за фосили, изисква по-сериозни доказателства - трябва да се потвърди със сигурност какви организми са причинили въпросните структури. За съжаление на този етап не разполагаме с категорични доказателства за съществуването на Марс дори на бактериален живот, а какво остава за многоклетъчен.

Проблемът с бръснача на Окам е, че ако винаги търсим най-простото обяснение, има вероятност да пренебрегнем множество други валидни хипотези. Освен това, понеже едно обяснение е по-вероятно от други обяснения, не следва задължително, че то е вярното в абсолютен смисъл.

Затова е хубаво да напомним, че е важно да сме скептици, но същевременно трябва да внимаваме да не се превърнем в циници. Разглеждайки въпроса за живота на Марс (или където и да е в космоса), все по-възможно е, както ученият Милан Чиркович от астрономическата обсерватория в Белград писа миналата година и както беше отразено в КОСМОС БГ (линк) : Откриването на извънземен живот вероятно ще е бавен и поетапен процес, а не момент на Еврика.

Като правило научните открития се изявяват бавно и постепенно, процесът е поетапен и рядко има ясни и категорични откровения. Няма никаква причина да очакваме, че откритието на извънземен живот ще е нещо по-различно от стандартния научен процес. Ще мине дълго време, преди да можем да заявим категорично "Да, има" или "Да, няма".

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11701
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #4 -: 08.01.2018 12:59:38 »
СпейсЕкс откри космическата 2018 година с блестящо изстрелване на правителствения спътник Зума и кацане на първата степен

Кадър от изстрелването тази нощ
Късно тази нощ в 03:00 ч. българско време беше проведено първото орбитално изстрелване за 2018 г. Ракетата "Фолкън 9" на СпейсЕкс излетя от космодрума Кейп Канаверал във Флорида, а на борда й се намираше класифицирания спътник "Зума" за американското правителство. Почти нищо не се знае за "Зума", освен че изпълнител е Нортроп Груман, а поръчител е някоя от американските правителствени агенции. Космически анализатори смятат, че това е спътник, базиран на платформата "Ийгъл 3" и ще се използва за разузнаване.

Въпреки класифицирания характер на мисията, СпейсЕкс осигури живо предаване. В рамките на днешния полет беше използвана изцяло нова ракета "Фолкън 9". След приключването на работата на първата степен, тя успешно извърши кацане по суша, върху площадката LZ-1.

С това СпейсЕкс вече има 21 успешни връщания на първи степени на "Фолкън 9" от общо 26 опита. Девет от тези опита (включително снощния) са проведени върху суша, останалите - върху плаваща платформа в океана. Всичките девет опита за кацане върху суша са довели до девет успеха - невероятно постижение за компанията.

Сега, когато "Зума" е в космоса, частната компания може да се фокусира изцяло върху следващото голямо събитие - дебютния полет на ракетата "Фолкън Хеви" - първата истинска свръхтежка ракета, с която човечеството разполага след близо три десетилетия прекъсване.  Ако всичко мине по план, СпейсЕкс ще проведе статично запалване на двигателите на "Фолкън Хеви" още тази седмица, а същинското изстрелване ще е към края на януари.

С други думи - в разгара сме на една много вълнуваща 2018-та година. СпейсЕкс безспорно ще се опита да бъде във фокуса на събитията и да остави САЩ с рекорден брой изстрелвания и тази година, но сега американците имат сериозна конкуренция. Китай прави заявка през тази година да изстреля 40 космически мисии. Ще видим дали ще се получи - все пак миналата година обещаваха 30, а изстреляха едва 18.

Запис от изстрелването: Тук (Youtube връзка)

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11701
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #5 -: 10.01.2018 19:19:47 »
Статичното запалване на двигателите на Фолкън Хеви може да е още в сряда

Ракетата "Фолкън Хеви" очаква първия си
полет

Космическите ентусиасти тръпнат в очакването на събитието на 2018-та година. Мисля, че преспокойно може да се каже, че предстоящето изстрелване на "Фолкън Хеви" няма да е едно от събитията на годината, а събитието на годината. В света не е имало свъртежка ракета (с товароподемност над 50 т.) от близо три десетилетия насам, а в по-далечното минало е имало едва няколко такива ракети - съветските "Н1" и "Енергия", както и американската "Сатурн 5". Предстоящият полет на "Фолкън Хеви", независимо дали ще завърши с успех или по-вероятно с провал, ще е изключително вълнуващ. И определено ще е най-голямото събитие през 2018-та година, независимо какво ще стане.

Но предстоят все още няколко важни изпитания, преди СпейсЕкс да пусне ракетата в полет. Първо трябва да бъде проведена "мокра тренировка" - ракетата ще бъде напълнена с гориво, след което ще има цялостна симулация на обратното броене, но без запалването на двигателите.

Ако то мине успешно, предстои най-критичният момент преди полета - статичното запалване на двигателите, за което СпейсЕкс се надява да стане още утре!

Космическият журналист Емре Кели, който работи за Флорида Тъдей, твърди [1], че запалването на двигателите може да бъде проведено на 10-ти януари, в сряда, между 13 и 19 часа местно време, което се пада между 20:00 ч. на 10-ти и 02:00 ч. на 11-ти януари, българско време.

Преди обаче да претръпнете в очакване, държа да напомня следното - "Фолкън Хеви" е първата нова ракета, която СпейсЕкс изпитва от доста дълго време. Отдавна са минали времената през 2006-2007 г., когато компанията е изпитвала "Фолкън 1", или през 2010-2012 година, когато е изпитвала "Фолкън 9". Много вода е изтекла оттогава и може да сте забравили как са протичали тогавашните първи полети на тези ракети - със забавяния, отлагания, неочаквани и изнервящи прекратявания на обратното броене.

Подобно нещо се очаква и при дебютното статично запалване на двигателите на "Фолкън Хеви", както и при първия й полет. Пак повтарям - това е изцяло нова ракета, при това свръхтежка. Има твърде много неизвестности. Изобщо не знаем какво може да се случи още при зареждането с гориво. При зареждането предстои пълненето на резервоарите както на централното ядро, така и на двата странични ускорителя (които представляват две отработени първи степени на ракети "Фолкън 9").

Накрая, когато се стигне до критичния момент на изпитанията - а именно запалването, трябва да се задействат всички 27 двигателя. При това ще се запалят поетапно, за да не се стигне до критични осцилации, които биха могли да разрушат ракетата.

Целта на изпитанията е инженерите  от СпейсЕкс да съберат максимално количество данни за работоспособността на "Фолкън Хеви". В зависимост от успеваемостта на изпитателното запалване, може да бъде проведен втори статичен тест преди полета.

А ако всичко мине наред с всички тестове, излитането на "Фолкън Хеви" ще е в края на януари. Но последната седмица на януари е най-ранната възможна дата - това би било възможно само и единствено ако изпитанията дотогава ще са успешни. Което, както вече повторих нееднократно, никак не е гарантирано, защото това е изцяло нова ракета, тъй че може да има отлагания за февруари дори и по-нататък.

Каквото и да се случи по време на изпитанията, а и на излитането - предстоят вълнуващи следващи дни и седмици!

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11701
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #6 -: 11.01.2018 23:20:34 »
Успех: Върджин Галактик проведе 11-тия изпитателен пилотиран полет на кораба Юнити от серията СпейсШипТу

Снимка на космическия кораб "Юнити" след днешния изпитателен полет
Днес частната компания Върджин Галактик проведе 11-тия изпитателен полет на космическия кораб "Юнити" от серията "СпейсШипТу".

Полетът беше планиращ и в рамките на него беше използван воден баласт, за да се симулира отместването на центъра на тежеста, каквото би било по време на реален ракетен полет.

Върджин Галактик, за разлика от всички останали други частни космически компании, винаги извършва полетите си в пилотиран режим. Днес корабът "Юнити" беше пилотиран от Марк Стъки и Майкъл Масучи.

Днешният полет дойде повече от пет месеца след предишния, проведен на 4-ти август 2017-та година. Близо половингодишното прекъсване беше твърде неочаквано и без съмнение разочароващо - компанията обещаваше, че през есента на 2017-та ще започнат ракетните полети на "Юнити", които първоначално ще са атмосферни, но най-късно до края на декември трябваше да кулминират до космически полети.

За съжаление това не се случи. Но по-добре компанията да се развива бавно и колебливо, но без жертви.

И все пак да се надяваме, че днешното възобновяване на полетите е добър знак и че изпитанията ще зачестят. На фона на останалите отлагания, които претърпяват частните космически компании, Върджин Галактик притежава реален шанс да се превърне в първата компания, изпратила човек над 80-километровата граница, използвана в САЩ за разграничаване между края на земната атмосфера и началото на космическото пространство.

Няма спор обаче - предстоящите месеци ще са не просто вълнуващи, но и притеснителни. Възобновяването на ракетните полети на "СпейсШипТу" ще представлява голяма психологическа бариера - за последен път Върджин Галактик проведе такъв полет в края на 2014-та година и той завърши с катастрофа и смъртта на пилота Майкъл Олсбъри.

За повече информация: Върджин Галактик

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11701
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #7 -: 16.01.2018 12:33:07 »
НАСА намери лесно достъпна вода на Марс

НАСА и частни компании като SpaceX са заети да планират мисии на Марс, но те имат само бегла идея как ще си осигурят необходимата вода. Сега обаче учените, използвайки Mars Reconnaissance Orbiter (MRO), откриха голямо количество H2O с лесен достъп. Намерени са поне осем места, където ерозията на скалите разкрива дебел слой с чист лед само шест фута под скалите. Това означава, че бъдещите мисии – с хора или роботи – по-лесно ще могат да си набавят вода за пиене и създаване на ракетно гориво.

Водата е била намерена както в северната, така и в южната част на Марс, на надморска височина подобна на тази в Южна Америка и Шотландия. Заради липсата на кратери в регионите учените вярват, че тези области са се формирали сравнително скоро.

Находищата на вода са открити чрез замервания на цветовете с камерата High Resolution Imaging Science Experiment (HiRISE) на MRO, а чистота й е потвърдена чрез CRISM (Compact Reconnaissance Imaging Spectrometer for Mars). И преди е намиран лед по други места на Марс, но досега беше невъзможно да се определи колко дълбоки са залежите. Сега учените знаят, че са сравнително близко до повърхността и ще могат да бъдат достигнати лесно. Друго проучване обаче показва, че самата почва не съдържа достатъчно вода, но това може би няма да е толкова голям проблем, ако има големи количества лед под повърхността.



Освен практическите предимства откритието има и важна научна стойност. Ледът записва скорошната история на червената планета. Например, климатът на Марс е изключително променлив, тъй като, за разлика от Земята, наклонът на планетата се променя много по-често. Учените са установили вариации в цвета на леда, което предполага, че той се е формирал по различен начин в различните моменти, в зависимост от наклона. При провеждането на мисия в някое от тези находища на вода, изучаването на отделните слоеве ще покаже една подробна история на марсианския климат.

Откритието е едно от най-вълнуващите, свързани с водата на Марс към момента, но то не е сигурно доказателство, че големи ледени блокове съществуват под повърхността на планетата. Освен това учените не могат да разберат дали във водата има големи количества сол или по-лошото отровни перхлорати. Все пак това насочва учените къде да изпратят бъдещите мисии с роботи, които да достигнат леда директно и да дадат повече информация за миналото и настоящето на червената планета.

PC WORLD
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.