Автор Тема: Великият космос 2018 г.  (Прочетена 1951 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11654
  • Пол: Мъж
    • Профил
Великият космос 2018 г.
« -: 02.01.2018 17:57:17 »
Тук ще проследяваме всички по-важни космически новини. :)
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11654
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #1 -: 02.01.2018 18:01:55 »
Ревю: Салют 7 (2017). Прилики и разлики между истинската мисия на Союз Т-13 и представената история във филма

Почти през целия месец декември получавах съобщения на фейсбук страницата на КОСМОС БГ, приканващи ме да гледам филма "Салют 7" и да го коментирам на страниците на уеб сайта. Това се случва доста рядко - повечето читатели се интересуват най-вече да четат реални космически новини. Хората, които се свързаха с мен, бяха доста впечатлени, даже настоятелни да гледам филма колкото се може по-скоро. Често пъти получавах коментари в този стил: "филмът е руски, но нека това да не те смущава, доста е добър".

И така, по време на празниците реших да обърна внимание на "Салют 7" и както се оказа - филмът наистина е руски и наистина е доста качествен.

Гледайки "Салют 7", не можех да се отърся от впечатлението, че филмът ми напомня на "Аполо 13". И двата филма са базирани на истинска история - "Аполо 13" - на едноименната неуспешна пилотирана експедиция до Луната, екипажът на която все пак се завръща успешно, а "Салют 7" - на "Союз Т-13", членовете на която трябва да спасят мъртвата съветска станция "Салют 7". Филми от този тип по традиция са изключително успешни - малко са истинските истории от пилотираната космонавтика, които са драматични, но въпреки това завършват с хепи енд. "Союз Т-13" не само по име (мда, числото 13), но и по мисия е най-близкият еквивалент, който руснаците имат до "Аполо 13".

Няколко думи за истинската мисия, показана във филма "Салют 7", така както я знаем от книгите по космическа история и сериозните статии. Следващите два параграфа не са спойлери от филма, това са реалните събития (и между тях и филма има разминавания). Станцията "Салют 7" е изстреляна през 1982 година. До 1985 г. е посетена благополучно от седем експедиции и се готви през месец март същата година да посрещне поредната, но на 11-ти февруари ръководството на станцията внезапно губи радиоконтакт с нея. Като част от амбициозен спасителен план СССР изпраща кораба "Союз Т-13" с космонавтите Владимир Джанибеков и Виктор Савиних. За пръв път кораб се скачва с излязла от строя станция, а опитът станцията да бъде възкресена е едно от най-забележителните постижения в цялата история на космонавтиката. Космонавтите установяват, че електрическите системи на борда на "Салют 7" не работят. Въздухът вътре се оказва много студен, но въпреки това годен за дишане. Стените и всичките уреди са покрити със скреж. Джанибеков и Савиних се принуждават да работят със зимни дрехи.

Как се възстановява електричество на мъртва станция? Трудно, но не невъзможно. Най-лесният начин е да се прехвърли ток от кораба "Союз Т-13", но планът е рисков - все още не е наясно дали веригите са изправни - възможно е да има късо съединение, което да извади от не само станцията, но и космическия кораб и така космонавтите да се окажат заклещени без възможност за спасяване. Затова се приема алтернативен план - първо се прави тест на батериите - и оттук започват добрите новини. Шест от осемте батерии се оказват годни за работа (източник - Арс Текника). След това се свръзват батериите директно със слънчевите панели на станцията. След успешно преориентиране на "Салют 7", пет батерии се зареждат. Когато електрическите системи се свързват с батериите, осветлението се включва, а след това вентилацията и всичко останало.

Джанибеков остава на станцията общо 110 дни, след което се връща на Земята с кораба "Союз Т-13" и космонавта Георги Гречко (който междувременно е посетил възстановената станция "Салют 7" с кораба "Союз Т-14" и колегите си Владимир Васютин и Александър Волков). Савиних се връща на Земята с кораба "Союз Т-14" и космонавтите Васютин и Волков.

Мисията на "Союз Т-13" е достатъчно драматична за реалната космонавтика, но сега се връщаме на филма "Салют 7" - и както можете да се досетите, режисьорът Клим Шипенко явно е решил, че реалният драматизъм не е достатъчен за филмовото изкуство. И той решава да "пресоли манджата" - космонавтите на "Союз Т-13" са изпратени на самоубийствена мисия без голям шанс за успех. Има ги ония гадняри, руските военни генерали, които дават ход на мисията без да ги интересува, че жените на космонавтите са същевременно и майки и ако екипажът загине, децата ще останат сираци. Не може да няма и хумор - космонавтите са на крачка от смъртта, ама се интересуват как е свършил мачът с ЦСКА предната нощ. Естествено, има го и врагът - космонавтите се надпреварват с американците, които искат да вкарат "Салют 7" в отсека на совалката "Чалънджър", за да я откраднат приберат на Земята. Тъй де, не може да няма и идеологическо послание.

Разбира се, двамата космонавти (които, ако не сте разбрали досега, са се прибрали на Земята по живо и по здраво) са изгледали наскоро филма. Ако трябва да сме честни, не са особено впечатлени от това, което са видели (източник). "Сложно ми е отношението към филма", признава космонавтът Джанибеков. "От зрителна гледна точка е свършена прекрасна работа по отношение на художествената картина. Кадрите са потресаващи, ефектите са зашеметяващи, актьорите играят великолепно, даже безтегловността е представена много добре", казва той, но смята, че историята не е точна. "Всичко е наопаки - всички се надяваха на успех, питаха какво не е наред, така че нещата да се получат. Никога не са ни заплашвали". Джанибеков казва, че не е публична личност, не обича да се показва на сцена и моли да не го превръщат в идол. Даже е щастлив, че не са му връчили трето звание "Герой на СССР" и не се сърди, че на колегата му Савиних са присъдили второ такова звание след мисията. Джанибеков е категоричен, че скачването между кораба и станцията така, както е представено във филма, не е било толкова драматично - даже преди спасителната мисия до "Салют 7" е бил назначен на полет с по-сложно и по-сериозно скачване.

Наистина ли американците са имали план да откраднат станцията "Салют 7"? Наистина ли руските космонавти, както са показали в края на филма, са видели приближаващата към тях совалка? В интерес на истината руските документални поредици като "Битката за Салют: Космически детектив" разказват точно такава история. Космическият анализатор Барт Хендрикс обаче е категоричен, че подобни твърдения са мит и не отговарят на истината (източник). Совалките никога не са доближавали "Салют 7" на близко разстояние - просто защото параметрите на орбитите на тези мисии (57 градуса на "Чалънджър" спрямо 51.6 на "Салют") биха направили подобни маневри невъзможни. Освен това би било технически изключително предизвикателно да се напъха станцията в горивния отсек на американска совалка. Би било възможно само ако астронавтите на НАСА извършат сложни космически разходки, които да разкачат антените и слънчевите панели. След това е трябвало да изхвърлят почти всичко, намиращо се в станцията, за да може тя да стане достатъчно лека, че да кацне заедно със совалката. Максималната товароподемност на совалките е била 14.5 тона, но както самият филм "Салют 7" ни информира - станцията е тежала 20 тона при изстрелването през 1982 година, а през трите последващи години на експлоатация е станала дори по-тежка след множеството провизии, доставени от товарните кораби "Прогрес". Нямало е как американците да предприемат такава мисия в рамките на един-единствен совалков полет.

При всички тези исторически неточности, "Салют 7" е доста добър филм от художествена гледна точка. Сюжетът е достатъчно качествен, има драматизъм и напрежение, ефектите наистина са много добри и поради тези причини си заслужава да го гледате.

В края на краищата основното послание е за героизъм - а това е чудесно качество, което е хубаво да си го припомним - днешните хора са станали изключително колебливи, презиращи рисковете, предпочитащи комфортната си зона - и това е валидно както в широкия смисъл, така и за космонавтиката. Отнема дълги години, преди даден космически кораб да бъде разработен и още толкова, преди най-накрая да бъде дадено разрешение да лети с хора на борда. Космонавтиката се развива безспорно - има нови ракети-носители, има възвращаемост, спътниците са достъпни и за джоба на по-дребните предприемачи, междупланетните роботизирани мисии са в своя апогей. За съжаление пилотираните мисии не се радват на толкова бърз напредък. Филмът "Салют 7" ни напомня, че без смели крачки напред, без поемането на рискове, няма как да овладеем космоса.

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11654
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #2 -: 04.01.2018 13:09:46 »
Марсоходът Кюриосити засне структури, наподобяващи ихнофосили

Марсоходът "Кюриосити" засне тази снимка на марсианска скала с помощта на камерата MAHLI на 2-ри януари 2018 г.
Марсоходът на НАСА "Кюриосити" започна новата 2018-та година от марсианския хребет Вера Рубин, част от планината Шарп, разположена в центъра на гигантския кратер Гейл.

Първите получени снимки от 2018-та са изключително любопитни.


Тези ихнофосили са заснети на Земята в областта Сийзър Крийк, Охайо

Според учения Бари ДиГрегорио (източник) е възможно марсоходът да се е натъкнал на ихнофосили.

Ихнофосилите (още наричани "трейс фосили") представляват доказателства за жизнената дейност на организми в далечното минало. Те включват следи, вдлъбнатини, дупки, уролити (следи от ерозия вследствие на действието на урината), издълбани от корени отвори и др. Ихнофосилите се различават от телесните фосили, които представляват вкаменелости на части от телата на самите организми.

Напълно е възможно обаче намерените находки на Марс да се окажат с небиологична активност. Все пак до този момент категорични доказателства за съществуването на живот на Марс все още няма. Така че, следвайки принципа на простотата в науката (т.нар. бръснач на Окам), редно е първо да проучим дали находките от "Кюриосити" могат да се обяснят чрез по-прости геологични процеси, преди да търсим биологично обяснение.

Специалистите на НАСА все още не са коментирали направените снимки. Напомням на читателите, че фотографиите на марсохода "Кюриосити", както и на по-стария марсоход "Опортюнити", се публикуват в реално време на сайта на космическата агенция, без да минават през пресцентъра.

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11654
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #3 -: 06.01.2018 23:21:38 »
Открити ли са фосили на Марс? Учените размишляват по въпроса

Любопитната находка, на която марсоходът
"Кюриосити" се е натъкнал на 31-ви декември
2017 г.
Открити ли са ихнофосили на Марс? Както отразих на страниците на КОСМОС БГ преди няколко дни, получените снимки от Марс навръх Нова година са изключително интригуващи.

Именно затова журналистът Ленърд Дейвид от Inside Outer Space се свърза с учения Ашуин Васавада от Лабораторията за Реактивно движение на НАСА, който работи с марсохода Кюриосити.

Според Васавада любопитните структури, открити от "Кюриосити" са много малки - около милиметър-два широки и пет милиметра дълги. Те действително са уникални и екипът планира да придвижи марсохода към тях, за да ги изследва по-подробно.


Марсоходът "Кюриосити" засне тази снимка на марсианска скала с помощта на камерата MAHLI на 2-ри януари 2018 г.

Но дали тези новооткрити структури са с геологичен или биологичен произход?

Засега учените от НАСА не могат да кажат.

Относно вероятността те да са ихнофосили: "Не го отхвърлям като възможност", смята Васавада. "Но няма да се хвърлим направо на това  първоначално обяснение". Според учения може да се намери геологична причина - структурите изглеждат ъгловати, насочени са в различни посоки, което би могло да означава, че по някакъв начин са свързани с кристалите на скалите. Васавада обаче предупреждава, че и това е само едно от множеството възможни обяснения.

Екипът на "Кюриосити" дискутира върху произхода на структурите, но има шанс никога да не се стигне до разгадаването на мистерията дали са с организмов или геологичен произход. Как би могъл един робот на Марс да разграничи кристализационен от биологичен процес?

"Твърде голямо предизвикателство дори и на Земята е да се разграничи между двете неща, ако не сме в състояние да поставим тези структури в лаборатория и да потърсим присъствието на органична материя", казва Васавада. "Разполагаме с доста ограничени способности да установим дали дадено нещо е биологично или не".


Тези ихнофосили са заснети на Земята в областта Сийзър Крийк, Охайо.

Междувременно структурите ще бъдат изучени от камерите MAHLI и Chemcam, както и от спектрометъра APXS.

"Снимките от "Кюриосити" действително изострят нашето любопитство", обяснява Паскал Лий, планетарен учен от Марсианския институт и института СЕТИ. Но разполагайки само с фотографски материал, ученият смята, че "строго минералният произход е най-вероятното обяснение".

И все пак признава, че на пръв поглед новооткритите структури напомнят за биотурбация - процес, при който живите организми в седиментите променят тяхната структура.

Но какви биха били последствията за науката, ако се окаже, структурите наистина са фосили? Това би означавало, че еволюцията на живота на Марс е надминала едноклетъчния етап и са се появили многоклетъчни организми. А това е изключително твърдение, смята Лий и напомня думите на Карл Сейгън: "Изключителните твърдения се нуждаят от изключителни доказателства".

Поради тази причина още проучвания ще са необходими - включително изследвания, които биха позволили да се отсеят по-тривиалните обяснения и чак тогава да се стигне до изключително обяснение.

В науката този принцип се нарича "Бръснач на Окам" : първоначално се търси най-простото възможно или най-вероятното обяснение. Или както е в случая: има структури на Марс, които, заснети с камерите на "Кюриосити", приличат на фосили, но не са фосили, а са възникнали чрез кристализация или чрез друг по-прост геологичен път. Другото обяснение - че става въпрос за фосили, изисква по-сериозни доказателства - трябва да се потвърди със сигурност какви организми са причинили въпросните структури. За съжаление на този етап не разполагаме с категорични доказателства за съществуването на Марс дори на бактериален живот, а какво остава за многоклетъчен.

Проблемът с бръснача на Окам е, че ако винаги търсим най-простото обяснение, има вероятност да пренебрегнем множество други валидни хипотези. Освен това, понеже едно обяснение е по-вероятно от други обяснения, не следва задължително, че то е вярното в абсолютен смисъл.

Затова е хубаво да напомним, че е важно да сме скептици, но същевременно трябва да внимаваме да не се превърнем в циници. Разглеждайки въпроса за живота на Марс (или където и да е в космоса), все по-възможно е, както ученият Милан Чиркович от астрономическата обсерватория в Белград писа миналата година и както беше отразено в КОСМОС БГ (линк) : Откриването на извънземен живот вероятно ще е бавен и поетапен процес, а не момент на Еврика.

Като правило научните открития се изявяват бавно и постепенно, процесът е поетапен и рядко има ясни и категорични откровения. Няма никаква причина да очакваме, че откритието на извънземен живот ще е нещо по-различно от стандартния научен процес. Ще мине дълго време, преди да можем да заявим категорично "Да, има" или "Да, няма".

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11654
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #4 -: 08.01.2018 12:59:38 »
СпейсЕкс откри космическата 2018 година с блестящо изстрелване на правителствения спътник Зума и кацане на първата степен

Кадър от изстрелването тази нощ
Късно тази нощ в 03:00 ч. българско време беше проведено първото орбитално изстрелване за 2018 г. Ракетата "Фолкън 9" на СпейсЕкс излетя от космодрума Кейп Канаверал във Флорида, а на борда й се намираше класифицирания спътник "Зума" за американското правителство. Почти нищо не се знае за "Зума", освен че изпълнител е Нортроп Груман, а поръчител е някоя от американските правителствени агенции. Космически анализатори смятат, че това е спътник, базиран на платформата "Ийгъл 3" и ще се използва за разузнаване.

Въпреки класифицирания характер на мисията, СпейсЕкс осигури живо предаване. В рамките на днешния полет беше използвана изцяло нова ракета "Фолкън 9". След приключването на работата на първата степен, тя успешно извърши кацане по суша, върху площадката LZ-1.

С това СпейсЕкс вече има 21 успешни връщания на първи степени на "Фолкън 9" от общо 26 опита. Девет от тези опита (включително снощния) са проведени върху суша, останалите - върху плаваща платформа в океана. Всичките девет опита за кацане върху суша са довели до девет успеха - невероятно постижение за компанията.

Сега, когато "Зума" е в космоса, частната компания може да се фокусира изцяло върху следващото голямо събитие - дебютния полет на ракетата "Фолкън Хеви" - първата истинска свръхтежка ракета, с която човечеството разполага след близо три десетилетия прекъсване.  Ако всичко мине по план, СпейсЕкс ще проведе статично запалване на двигателите на "Фолкън Хеви" още тази седмица, а същинското изстрелване ще е към края на януари.

С други думи - в разгара сме на една много вълнуваща 2018-та година. СпейсЕкс безспорно ще се опита да бъде във фокуса на събитията и да остави САЩ с рекорден брой изстрелвания и тази година, но сега американците имат сериозна конкуренция. Китай прави заявка през тази година да изстреля 40 космически мисии. Ще видим дали ще се получи - все пак миналата година обещаваха 30, а изстреляха едва 18.

Запис от изстрелването: Тук (Youtube връзка)

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11654
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #5 -: 10.01.2018 19:19:47 »
Статичното запалване на двигателите на Фолкън Хеви може да е още в сряда

Ракетата "Фолкън Хеви" очаква първия си
полет

Космическите ентусиасти тръпнат в очакването на събитието на 2018-та година. Мисля, че преспокойно може да се каже, че предстоящето изстрелване на "Фолкън Хеви" няма да е едно от събитията на годината, а събитието на годината. В света не е имало свъртежка ракета (с товароподемност над 50 т.) от близо три десетилетия насам, а в по-далечното минало е имало едва няколко такива ракети - съветските "Н1" и "Енергия", както и американската "Сатурн 5". Предстоящият полет на "Фолкън Хеви", независимо дали ще завърши с успех или по-вероятно с провал, ще е изключително вълнуващ. И определено ще е най-голямото събитие през 2018-та година, независимо какво ще стане.

Но предстоят все още няколко важни изпитания, преди СпейсЕкс да пусне ракетата в полет. Първо трябва да бъде проведена "мокра тренировка" - ракетата ще бъде напълнена с гориво, след което ще има цялостна симулация на обратното броене, но без запалването на двигателите.

Ако то мине успешно, предстои най-критичният момент преди полета - статичното запалване на двигателите, за което СпейсЕкс се надява да стане още утре!

Космическият журналист Емре Кели, който работи за Флорида Тъдей, твърди [1], че запалването на двигателите може да бъде проведено на 10-ти януари, в сряда, между 13 и 19 часа местно време, което се пада между 20:00 ч. на 10-ти и 02:00 ч. на 11-ти януари, българско време.

Преди обаче да претръпнете в очакване, държа да напомня следното - "Фолкън Хеви" е първата нова ракета, която СпейсЕкс изпитва от доста дълго време. Отдавна са минали времената през 2006-2007 г., когато компанията е изпитвала "Фолкън 1", или през 2010-2012 година, когато е изпитвала "Фолкън 9". Много вода е изтекла оттогава и може да сте забравили как са протичали тогавашните първи полети на тези ракети - със забавяния, отлагания, неочаквани и изнервящи прекратявания на обратното броене.

Подобно нещо се очаква и при дебютното статично запалване на двигателите на "Фолкън Хеви", както и при първия й полет. Пак повтарям - това е изцяло нова ракета, при това свръхтежка. Има твърде много неизвестности. Изобщо не знаем какво може да се случи още при зареждането с гориво. При зареждането предстои пълненето на резервоарите както на централното ядро, така и на двата странични ускорителя (които представляват две отработени първи степени на ракети "Фолкън 9").

Накрая, когато се стигне до критичния момент на изпитанията - а именно запалването, трябва да се задействат всички 27 двигателя. При това ще се запалят поетапно, за да не се стигне до критични осцилации, които биха могли да разрушат ракетата.

Целта на изпитанията е инженерите  от СпейсЕкс да съберат максимално количество данни за работоспособността на "Фолкън Хеви". В зависимост от успеваемостта на изпитателното запалване, може да бъде проведен втори статичен тест преди полета.

А ако всичко мине наред с всички тестове, излитането на "Фолкън Хеви" ще е в края на януари. Но последната седмица на януари е най-ранната възможна дата - това би било възможно само и единствено ако изпитанията дотогава ще са успешни. Което, както вече повторих нееднократно, никак не е гарантирано, защото това е изцяло нова ракета, тъй че може да има отлагания за февруари дори и по-нататък.

Каквото и да се случи по време на изпитанията, а и на излитането - предстоят вълнуващи следващи дни и седмици!

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11654
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #6 -: 11.01.2018 23:20:34 »
Успех: Върджин Галактик проведе 11-тия изпитателен пилотиран полет на кораба Юнити от серията СпейсШипТу

Снимка на космическия кораб "Юнити" след днешния изпитателен полет
Днес частната компания Върджин Галактик проведе 11-тия изпитателен полет на космическия кораб "Юнити" от серията "СпейсШипТу".

Полетът беше планиращ и в рамките на него беше използван воден баласт, за да се симулира отместването на центъра на тежеста, каквото би било по време на реален ракетен полет.

Върджин Галактик, за разлика от всички останали други частни космически компании, винаги извършва полетите си в пилотиран режим. Днес корабът "Юнити" беше пилотиран от Марк Стъки и Майкъл Масучи.

Днешният полет дойде повече от пет месеца след предишния, проведен на 4-ти август 2017-та година. Близо половингодишното прекъсване беше твърде неочаквано и без съмнение разочароващо - компанията обещаваше, че през есента на 2017-та ще започнат ракетните полети на "Юнити", които първоначално ще са атмосферни, но най-късно до края на декември трябваше да кулминират до космически полети.

За съжаление това не се случи. Но по-добре компанията да се развива бавно и колебливо, но без жертви.

И все пак да се надяваме, че днешното възобновяване на полетите е добър знак и че изпитанията ще зачестят. На фона на останалите отлагания, които претърпяват частните космически компании, Върджин Галактик притежава реален шанс да се превърне в първата компания, изпратила човек над 80-километровата граница, използвана в САЩ за разграничаване между края на земната атмосфера и началото на космическото пространство.

Няма спор обаче - предстоящите месеци ще са не просто вълнуващи, но и притеснителни. Възобновяването на ракетните полети на "СпейсШипТу" ще представлява голяма психологическа бариера - за последен път Върджин Галактик проведе такъв полет в края на 2014-та година и той завърши с катастрофа и смъртта на пилота Майкъл Олсбъри.

За повече информация: Върджин Галактик

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11654
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #7 -: 16.01.2018 12:33:07 »
НАСА намери лесно достъпна вода на Марс

НАСА и частни компании като SpaceX са заети да планират мисии на Марс, но те имат само бегла идея как ще си осигурят необходимата вода. Сега обаче учените, използвайки Mars Reconnaissance Orbiter (MRO), откриха голямо количество H2O с лесен достъп. Намерени са поне осем места, където ерозията на скалите разкрива дебел слой с чист лед само шест фута под скалите. Това означава, че бъдещите мисии – с хора или роботи – по-лесно ще могат да си набавят вода за пиене и създаване на ракетно гориво.

Водата е била намерена както в северната, така и в южната част на Марс, на надморска височина подобна на тази в Южна Америка и Шотландия. Заради липсата на кратери в регионите учените вярват, че тези области са се формирали сравнително скоро.

Находищата на вода са открити чрез замервания на цветовете с камерата High Resolution Imaging Science Experiment (HiRISE) на MRO, а чистота й е потвърдена чрез CRISM (Compact Reconnaissance Imaging Spectrometer for Mars). И преди е намиран лед по други места на Марс, но досега беше невъзможно да се определи колко дълбоки са залежите. Сега учените знаят, че са сравнително близко до повърхността и ще могат да бъдат достигнати лесно. Друго проучване обаче показва, че самата почва не съдържа достатъчно вода, но това може би няма да е толкова голям проблем, ако има големи количества лед под повърхността.



Освен практическите предимства откритието има и важна научна стойност. Ледът записва скорошната история на червената планета. Например, климатът на Марс е изключително променлив, тъй като, за разлика от Земята, наклонът на планетата се променя много по-често. Учените са установили вариации в цвета на леда, което предполага, че той се е формирал по различен начин в различните моменти, в зависимост от наклона. При провеждането на мисия в някое от тези находища на вода, изучаването на отделните слоеве ще покаже една подробна история на марсианския климат.

Откритието е едно от най-вълнуващите, свързани с водата на Марс към момента, но то не е сигурно доказателство, че големи ледени блокове съществуват под повърхността на планетата. Освен това учените не могат да разберат дали във водата има големи количества сол или по-лошото отровни перхлорати. Все пак това насочва учените къде да изпратят бъдещите мисии с роботи, които да достигнат леда директно и да дадат повече информация за миналото и настоящето на червената планета.

PC WORLD
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11654
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #8 -: 21.01.2018 14:10:04 »
Исторически успех: Рокет Лаб изстреля ракетата Електрон до орбита!

Кадър от изстрелването тази нощ
Днес, на 21-ви януари 2018 година, се случи събитие, което безспорно може да се определи като историческо. Днес в 03:43 ч. българско време от космодрума Махия в Нова Зеландия излетя ракетата "Електрон" на американската частна компания Рокет Лаб.

Броени минути по-късно ракетата благополучно достигна до орбита. За пръв път ракета, специализирана в изстрелването на миниатюрни космически апарати, успя да изпрати спътници в правилната им орбитална позиция!

Историческото изстрелване беше излъчено на живо в интернет.

По време на днешния полет имаше три спътника на борда на ракетата - два "Лемур", създадени от компанията Спайър Глоубъл, както и един "Дав" на фирмата Планет.

Очакваме с нетърпение следващите полети на Рокет Лаб. В рамките на един от тях компанията трябва да изпрати към Луната апарат на Муун Експрес. Ако този апарат успее и кацне благополучно на повърхността на нашия естествен спътник, той може да спечели международното състезание за лунни мисии Google Lunar X Prize.

Междувременно революцията за малки космически апарати е в разгара си! CubeSat-ите, които доскоро можеха да летят само като вторичен товар на стандартни носители или да бъдат освобождавани от борда на "Международната космическа станция", вече разполагат със собствена ракета. При това "Електрон" се очертава да е една от многото малки ракети. По-късно през 2018-та година очакваме дебютите на ракетите на компаниите Вектор и Върджин Орбит.

Но в историята най-често се запомня кой е първенецът - и това е Рокет Лаб - малка американска компания, основана от Питър Бек през 2006 г., която разполага с космодрум в Нова Зеландия.

Запис от изстрелването: Рокет Лаб (Youtube връзка)

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11654
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #9 -: 22.01.2018 15:12:16 »
Отбелязваме 50 години от изстрелването на Аполо 5, когато за пръв път лунният модул полита в космоса

Снимка от изстрелването на "Аполо 5".
На 22-ри януари 1968 г. ракетата "Сатурн 1Б" извежда в околоземна орбита първия лунен модул. Безпилотната мисия носи името "Аполо 5", но макар и тя да не полита до Луната, специалистите от НАСА успяват да извършат важни изпитания на модула в околоземна орбита и да потвърдят, че той е годен за пилотирани лунни експедиции.

Мисия "Аполо 5" става реалност след множество отлагания. Ако си мислите, че само в днешни дни напредъкът върви със скоростта на охлюв и чакаме дълги месеци и години, преди нещо смислено най-накрая да се случи, то тогава се лъжете. Отлагания е имало и през 60-те години. Първоначално е планирано лунният модул да бъде доставен на Кейп Кенеди във Флорида на 16-ти ноември 1966 година [1], а дебютното му изстрелване трябва да стане през април 1967 година. Компанията-разработчик Груман обаче се сблъсква с множество проблеми при разработката му, най-вече при произвоздството на двигателите. Модулът най-накрая пристига във Флорида на 27-ми юни 1967 година, два месеца след планираната дата за старт, а наземните му изпитания все още не са започнали. Отнема четири месеца модулът да бъде тестван, след което най-накрая е прикачен към ракетата-носител на 19-ти ноември 1967 година. Тогава през декември един от другите произведени лунни модули в Груман претърпява аномалия по време на пневновакуумни изпитания - част от прозорците му не издържат на наляганията и се пръскат. Това налага прозорците на първия лунен модул да бъдат заменени с алуминиеви плочи, за да може най-накрая да полети в безпилотен режим.

Изстрелването най-сетне е проведено на 22-ри януари другата година. Модулът е вмъкнат в първична орбита с параметри 163 на 222 километра. НАСА планира спускаемата двигателна система на модула да бъде запалена автоматично за 39 секунди, но бордовият компютър я изключва само 4 секунди след задействането на двигателя. Впоследствие инженерите приемат нов план за запалване на двигателя два пъти ръчно, след което е пристъпен към тест на другата двигателна система, която в бъдеще ще трябва да извежда астронавтите от лунната повърхност. След 11 часа и 10 минути изпитанията приключват с успех. Благодарение на благополучния завършек НАСА се отказва да повтори мисията в безпилотен режим - следващият модул лети в околоземна орбита на 3-ти март 1969 г. с пилотирания кораб "Аполо 9".

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11654
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #10 -: 24.01.2018 14:15:02 »
За пръв път през 2018 г. двама астронавти излязоха в открития космос

На кадъра: астронавтите на НАСА Марк Ванде Хай и Скот Тингъл
работят от външната страна на "Международната космическа станция"

Двама американски астронавти излязоха в открития космос днес, за да извършат критичен ъпгрейд на роботизираната ръка на "Международната космическа станция". Тяхната извънбордова дейност продължи цели седем часа и 24 минути.

Това бе първата "космическа разходка" за 2018 г.

В космоса за трети път в рамките на кариерата си излезе Марк Ванде Хай. На него му асистираше Скот Тингъл - новак в космическите полети. Тингъл излетя за пръв път в космоса на 17-ти декември и понастоящем изпълнява своята дебютна дългосрочна мисия. Днес той извърши своята първа "космическа разходка" в живота си.

Двамата астронавти се справиха повече от успешно днес - те подмениха два хващача на роботизираната ръка. Ъпгрейдът е изключително критичен - хващачите се използват за преместването на хардуер от външната страна на "Международната космическа станция", както и за захващането на космическите кораби "Драгън" и "Сигнус".

През настоящата 2018 година се очертава да има много извънбордови дейности. На 29-ти януари в открития космос ще излезе отново Марк Ванде Хай, но този път на него ще асистира японският му колега Норишиге Канаи. След това на 2-ри февруари се очаква руснаците да проведат своята дебютна "космическа разходка". Антон Шкаплеров и Александър Мисуркин ще инсталират нова антена към руския сервизен модул.

Допълнителни американски "космически разходки" се планират през май за инсталацията на още антени, както и през септември - за подмяната на застаряващи батерии. Финална извънбордова дейност ще има съвсем в края на годината, когато ще бъде довършена инсталацията на 3-тия адаптер за скачване. Той ще е наложителен, за да могат да пристигат новите пилотирани космически кораби на САЩ.

Трудно е обаче да се прогнозира колко пъти ще се наложи руснаци да излязат в открития космос - това зависи дали Русия най-накрая ще успее да завърши строежа на сегмента си на "Международната космическа станция". Модулът "Наука" беше многократно отлаган, сега трябва да лети на 20-ти декември 2018 година, но дали ще стане - зависи от ремонтните дейности. Понастоящем наземните инженери се опитват да оправят бъркотията със замърсяването на горивните му резервоари с метални стърготини. Ако работата напредне според очаквания, две руски "космически разходки" са планирани през май и август, в рамките на които космонавтите ще трябва да демонтират остарелия модул "Пирс". След като "Наука" най-накрая излети и бъде прикачен към станцията, ще трябва да има три извънбордови дейности за нейната инсталация.

За повече информация относно вчерашната извънбордова дейност: НАСА

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11654
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #11 -: 25.01.2018 15:06:10 »
3...2...1... Успешно запалване! Свръх тежката ракета Фолкън Хеви за пръв път задейства мощните си двигатели!

Снимка от вчерашното статично запалване
Снощи в 19:30 ч. българско време първата истинска свръх тежка ракета, създадена в света след близо три десетилетия прекъсване, запали двигателите си! Така "Фолкън Хеви" премина през най-сериозното си изпитание преди изстрелването - статичното огнево изпитание.

Илон Мъск потвърди в Туитър, че изпитанието е протекло много добре и че изстрелването на "Фолкън Хеви" ще е факт след приблизително около седмица.

Зрителите в близост до стартовата площадка докладваха, че са чули силен шум. Ракетата наистина е много мощна.

Тестът безспорно беше успешен, дори и само от гледна точка, че ракетата не експлодира! Макар че това не беше все още реален полет, а само статично запалване, то не бе шега работа - ставаше въпрос да се запалят 27 двигателя. Свръхтежки ракети - т.е. ракети с товароподемност над 50 тона, от типа на "Н1", "Сатурн 5", "Енергия" не е имало от десетилетия. Събитието, което видяхме днес, не се е случвало на американски космодрум от много дълго време - от приключването на програмата "Аполо", стига да не броим запалванията на космическата совалка. Макар че двата твърдогоривни ускорителя плюс трите течногоривни двигатели на совалките са били много мощни, това не е била същинска тежкотоварна система поради наличието на много "мъртво тегло" - т.е. самата структура на орбитърите - в реалността товароподемността на совалките е била около 20 тона.

Разбира се, няма гаранция, че самото изстрелване на "Фолкън Хеви" ще бъде също толкова успешно, колкото днешното тестово запалване. Шансът за авария е много голям - Илон Мъск казва, че би бил щастлив, ако ракетата се отправи достатъчно далече от стартовата площадка, преди да експлодира. Евентуална експлозия в близост до площадката ще доведе до нежелани ремонтни дейности, които ще отложат пилотираните планове на частната компания. Поради рисковия характер на предстоящия първи полет, на борда на "Фолкън Хеви" няма да пътува значим космически товар, а баласт - но в случая, вместо да се използва вода или стомана, ще лети стар автомобил Тесла Роудстър.

Независимо от изхода на полета, успех или провал, няма спор, че той ще е космическото събитие на годината. Днешните млади хора, които са на възраст между 25 и 30 години, никога не са имали шанс да видят в живота си изстрелване на свръхтежка ракета. А пък последният пилотиран полет до Луната е бил през 1972 година - т.е. човек трябва да е на възраст 46 години или повече, за да го помни.

Но сега, когато празнуваме 50 годишнината от програма "Аполо", имаме нов повод за радост. Славните времена в космонавтиката се завръщат!

Видеозапис от запалването: SpaceX Twitter

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11654
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #12 -: 30.01.2018 23:35:49 »
САЩ празнуват 60 години от изстрелването на първия американски спътник Експлорър 1

Снимка от изстрелването на "Експлорър 1" на 1-ви февруари 1958 година
На 1-ви февруари 1958 г. в 05:48 ч. българско време, което се пада на 31-ви януари в 22:48 ч. Източно време, американската ракета "Джуно" (или на български "Юнона") извежда в орбита първия американски спътник "Експлорър 1".

"Експлорър 1" е третият спътник в историята на човечеството, след като месеци преди полета му СССР са изстреляли "Спутник 1" и "Спутник 2" с кучето Лайка. Полетът на "Експлорър 1" е проведен в отговор на предизвикателството от СССР, които поемат водачеството в космическата надпревара. Макар че съветските власти са оповестили още по време на Международната геофизична година, че възнамеряват да изпратят спътник в орбита, изстрелването на "Спутник 1" идва като шок за гражданите на Западния свят, които преди това са вярвали, че Америка е по-напред от Съветския съюз в технологично отношение.

По това време американският президент Дуайт Айзенхауер има два плана за изпращането на изкуствен спътник. Единият е проектът "Вангард", който е считан за "граждански проект", а другият се провежда зад затворени врати, ръководен от агенцията за балистични ракета ABMA, оглавявана от д-р Вернер фон Браун. Проектът "Вангард" първоначално е изведен на преден план като приоритетен, защото администрацията на Айзенхауер не иска да има намеса на балистични технологии в изучаването на космоса.

Но на 6-ти декември 1957 г. първата ракета "Вангард" рухва на стартовата площадка в страховита експлозия. Едва след тази авария е даден ход на проекта на ABMA.

Така д-р Вернер фон Браун успява да поеме инициативата и в началото на 1958 година, на 1-ви февруари, ракетата "Джуно" извежда в орбита "Експлорър 1".

Днес масово в учебниците и в популярните статии ще прочетете две неща - едното е, че СССР могат да са първите, изпратили спътници в космоса  ("Спутник 1" и "Спутник 2"), но те не са били екипирани с научни прибори. Второто е, че американският спътник "Експлорър 1" е бил много по-напреднал, с монтирани прибори на борда и благодарение на него е направено първото откритие в космоса - радиационните пояси, които по-късно ще носят името на учения Ван Алън.

В реалността историята е малко по-сложна и има повече нюанси.

Първо, не е вярно, че "Експлорър 1" провежда първите измервания от космоса, макар и да е истина, че прави първото откритие от орбита. Също както днес се съгласяваме, че кучето Лайка не е първото животно, летяло в космоса, а преди нея е имало винени мушици, мишки и други животни, изстрелвани в космическото пространство по суборбитална траектория, така и "Експлорър 1" не е първата машина с научни инструменти, навлязла в космическото пространство. Суборбитални ракети са носили прибори и датчици със себе си по време на полетите си много преди да полетят първите спътници.

Второ, докато е истина, че "Спутник 1" е направен преди всичко с политическа цел и поради това не е екипиран с научни прибори, по време на подготовката за полет на "Спутник 2" съветският учен Сергей Вернов настоява на борда му да бъде монтиран гайгеров брояч. Гайгеровият брояч работи в продължение на 10 дни в космоса и предоставя голямо количество научни данни на Вернов и екипа му. Но защо тогава "Спутник 2" не е този, който открива поясите на Ван Алън? Защо американците изпреварват СССР в космическите науки и правят първото научно откритие от орбита?

Отговорът се крие в неправилното интерпретиране на данните от съветските учени в комбинация с лошата съветска политика по време на Студената война и съветската мания за секретност.

Гайгеровият брояч на Вернов успява да засече някои колебания в радиацията в околоземна орбита. Проблемът е, че съветските учени са имали способност да комуникират със спътника си само когато той е минавал над съветска траектория, а за точното установяване на радиационните пояси е бил нужен подробен мониторинг над цялата Земя. Австралийците успяват да запишат сигнала по време на преминаването на "Спутник 2" над тяхната територия. Но когато Австралия иска от СССР кодовете за деккодиране на сигнала, съветските власти отказват. На свой ред когато СССР иска от Австралия да препрати записите, австралийците отказват да ги предадат. Така СССР пропуска да отбележи важна победа в космическата надпревара - а именно да направи първото откритие от орбита.

Ван Алън и екипът му от учени, работили с приборите на "Експлорър 1", първи разбират, че става въпрос за непознат космически феномен. Но дори и те имат трудности при първоначалното интерпретиране на данните. Основният научен прибор на "Експлорър 1" е детектор за космически лъчи, като получените резултати от неговите измервания показват много по-слаби стойности от очакваните. Студентът Карл Макилвейн пръв предполага, че отклоненията могат да са вторично следствие от пренасищане на прибора с високоенергийни частици.

На 5-ти март 1958 година ракета "Джуно" трябва да изведе спътника "Експлорър 2" в орбита, но поради авария на четвъртата степен спътникът не успва да достигне в орбита. Най-накрая на 26-ти март същата година излита "Експлорър 3", който, за разлика от предшествениците си, носи на борда записващо устройство с лента. То позволява на учените да получат резултати в хода на почти цялата мисия и благодарение на това загадката е разгадана. Когато височината на спътника е ниска, детекторът за космически лъчи отчита нормално постъпване на такива. При по-големи височини обаче приборът отчита по-голям поток на заредени частици, след което показателите рязко падат до нулата. При спускане към по-ниски височини се случва същото в обратен ред - първо приборът показва нула, след това е отчетен по-голям поток на заредени частици и накрая - нормално постъпване. Учените са категорични - когато приборът показва нула, това не е признак за отсъствие на радиация, а напротив - за пренасищане на прибора, както е сметнал по-рано Макилвейн [3].

Така са установени поясите на Ван Алън - най-важното откритие през първите години на космонавтиката!

Междувременно Вернов и неговите колеги пропускат златен шанс. Когато "Спутник 2" е над Москва, височината му е ниска, съответно се намира под радиационните пояси. Когато "Спутник 2" е на по-големи височини, той е извън обхвата на съветските радиостанции [4]. Руските учени чуват за пръв път за резултатите от "Експлорър 1" някъде шест месеца след полета на Лайка. Едва по-късно, когато записите от Австралия на съветския спътник са проверени, става ясно - "Спутник 2" правилно е измерил данните, които биха позволили на учените да открият радиационните пояси! Ако съветската космонавтика е била открита и незасекретена, каквато е била американската, днес поясите щяха да носят името "пояси на Вернов", а не "пояси на Ван Алън". Ето как секретността, която особено много се цени сред военните, може да се окаже пагубна за развитието на науката поради липса на двупосочна комуникация между учени от различни страни. Слава Богу, днес живеем в много по-добри времена, а като изключим строго военните спътници, секретността е сведена до минимум. При междупланетни мисии като марсианските роботи "Опортюнити" и "Кюриосити" снимките се публикуват в реално време, а резултатите от останалите прибори - след кратък период, позволяващ на учените,  построили инструментите, да напишат първите научни статии. Тази прозрачност позволява и обикновени хора да правят открития, не само учени, работещи към правителствените агенции.

cosmos.1.bg
« Последна редакция: 30.01.2018 23:37:28 от Moderator Club »
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11654
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #13 -: 02.02.2018 15:15:19 »
УСПЕХ: Космическа ракета Союз-2.1а излетя от космодрума Восточний и въведе в орбита два спътника Канопус и малки космически апарати!

Кадър от изстрелването на ракета "Союз-2.1а" от Восточний
Рано сутринта на 1 февруари в 04:07 ч. от новия руски космодрум Восточний излетя ракетата "Союз-2.1а". Това бе третият полет от космодрума след дебютното изстрелване през 2016 г. и провала през 2017 година.

Този път Роскосмос потвърди, че основният полезен товар, състоящ се от два руски спътника "Канопус-В" №3 и №4, е достигнал успешно до целевата си орбита.

Освен това беше потвърдено и благополучното отделяне на вторичния полезен товар от ускорителния блок "Фрегат", който се състоеше от микроспътници Лемур (на САЩ), S-NET и D-STAR One (на Германия). С това изглежда, че мисията на ракетата "Союз-2.1а" и "Фрегат" е завършила с пълен успех.

Освен че днешното изстрелване беше общо трето за новия руски космодрум Восточний, то бе първото на Русия за 2018-та година. Следващият руски полет, който също ще включва ракета "Союз-2.1а", но без блок "Фрегат", ще е на 11-ти февруари. Този полет ще се проведе от стария космодрум Байконур и ракетата ще трябва да изведе на път към "Международната космическа станция" товарен кораб "Прогрес МС-08".

Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка)

cosmos.1.bg
« Последна редакция: 02.02.2018 15:17:09 от Moderator Club »
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11654
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #14 -: 04.02.2018 15:52:32 »
УСПЕХ: Япония изстреля изкуствен спътник с рекордно малка ракета!

Снимка от вчерашното успешно излитане
Броени седмици след като американската компания Рокет Лаб изстреля успешно за пръв път до орбита 17-метровата микроракета "Електрон", днес имаме нов пробив в областта на малките космически апарати! Тази сутрин в 07:03 ч. българско време от японския космодрум Учиноура излетя благополучно микро-ракетата "SS-520-5" и тя достави малък спътник в орбита.

С това Япония влезе в историята на космонавтиката като страната, изстреляла успешно най-малката орбитална ракета. Дължината на ракетата "SS-520-5" е 9.54 метра, диаметърът й е половин метър, а стартовото тегло възлиза на 2 600 килограма. Никога досега толкова малка ракета не е доставяла благополучно спътник в космическото пространство!

Космическият спътник, изведен в рамките на днешния полет, носи името TRICOM-1R. Това е сателит от типа CubeSat и тежи едва 3 килограма. Спътникът е идентичен на TRICOM-1, който беше изстрелян в началото на 2017 година с ракета от същия тип, но тогава полетът завърши с провал.

Двустепенната ракета "SS-520" не е нова - тя дебютира през 1998 година като суборбитален носител. Но за днешния полет тя беше екипирана с мъничка трета степен и така бе преобразувана в ракета от орбитален клас.

Разработката на малки космически ракети е перспективен дял в космонавтиката. Една от областите на космическите науки, която силно се разви през последните години, е областта на малките изкуствени спътници. Както неведнъж съм подчертавал на страниците на КОСМОС БГ, днес за под $100 000 долара всеки човек може да построи спътник от типа CubeSat, а за още толкова може да го изстреля. Доскоро възможностите за полети на малки апарати бяха ограничени - те или се извеждаха като вторичен товар на големи ракети, или се пускаха от борда на "Международната космическа станция".

С въвеждането на микроракети в експлоатация обаче става възможно малките космически апарати да летят до специализирани космически орбити. Очаква се през следващите няколко години да бъдат създадени мега-групировки от стотици, даже хиляди малки спътници, които ще служат за наблюдение на Земята, телекомуникационни услуги, научни мисии и т.н. Скоро може да станем свидетели и на първите полети на малки апарати отвъд околоземна орбита, до Луната и Марс.

Няма спор, че живеем в най-вълнуващите космически времена. Сега, след като станахме свидетели на полета на най-малката орбитална ракета, ще насочим вниманието си към най-голямата - "Фолкън Хеви". Стартът на "Фолкън Хеви" е предвиден за 6-те февруари.

И ако се чудите колко по-голяма е най-голямата ракета в сравнение с най-малката, достатъчно е да кажем, че в носовата част на "Фолкън Хеви" могат да се поберат 13 ракети от типа "SS-520-5" (източник).

Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка)

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.