Автор Тема: Великият космос 2018 г.  (Прочетена 605 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 12010
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #15 -: 05.02.2018 23:05:58 »
Полетът на Фолкън Хеви: какво знаем за ракетата и какви са очакванията?

Снимка от статичното запалване на 24-ти януари
Тези дни погледите на повечето космически ентусиасти са приковани към предстоящия полет на свръхтежката ракета "Фолкън Хеви". Стартовият прозорец се открива на 6-ти февруари, а ако всичко е наред, "Фолкън Хеви" може да полети още на този ден между 20:30 и 23:00 ч. българско време.

Има основание "Фолкън Хеви" да предизвиква такъв голям интерес. Това е първата от типа на свръхтежките ракети, създадена след десетилетно прекъсване. В миналото е имало само две такива ракети, летяли успешно - американската ракета "Сатурн 5", извеждала към Луната пилотираните кораби "Аполо", и съветската "Енергия", извеждала военен товар и совалката "Буран". Освен тях е съществувала и съветската ракета "Н1", създадена в края на 60-те и 70-те години, но тя е имала само четири полета, като всичките са завършили с авария и нито един не е бил успешен.

И така, какво знаем за предстоящия полет на "Фолкън Хеви"?

Първо - това е тестов полет. Шансът да приключи с провал е много голям. Повечето от първите полети на новосъздадените ракети завършват с аварии. Такъв беше случаят с миналогодишния дебют на "Електрон", с японската малка ракета "SS-520-5", първите два полета на "Ариана 5", първите два полета на американската "Атлас" от 60-те години. Даже първите три полета на малката ракета "Фолкън 1" на СпейсЕкс завършват катастрофално. Така че, какво би означавало, ако дебютният полет на "Фолкън Хеви" завърши с провал?

Нищо няма да означава. Разбира се, това няма да попречи на цинично настроените хора да раздухват по форумите и в социалните мрежи колко зле е Илон Мъск. Тези не особено добронамерени лица ще протриват ръце пред видеострийма и ще точат лиги в очакване на фойерверките. Неизбежно е. Но факт е, че при дебютните изстрелвания на ракети няма как да се предвидят всички възможности за провал. Независимо колко много компютърни симулации са направени, колко много наземни изпитания е имало, някои вероятности няма как да бъдат установени, докато няма полетно изпитание. Точно това е смисълът от следващото изстрелване на "Хеви" - да се съберат данни, да се натрупат числа. На базата на тези данни и числа инженерите ще направят нужните модификации за следващите полети на "Хеви", а ако се налага - сериозен редизайн на степените и двигателите. В този смисъл, независимо дали "Фолкън Хеви" ще аварира или ще лети успешно от начало до край, няма особено значение. Спомнете си за ранните провали на кацащите степени на "Фолкън 9". В началото степените непрекъснато се разбиваха, експлодираха или пробиваха дупки в плаващата океанска платформа. Това продължи известно време и едва след като технологията узря и беше придобит опит, успехите при кацанията последваха едно след друго.

Второ - понеже това е високорисков първи полет, на борда на ракетата няма да пътува скъпоструващ полезен товар. Като практика в аерокосмическата индустрия, при дебютите на ракети се използват симулатори и макети, а не функционални спътници и космически кораби. Така беше при полета на "Електрон" миналата година, при дебютния полет на "Фолкън 9" през 2010 година, дори при първите два полета на руски ракети "Ангара" през 2014 година.

В случая с "Фолкън Хеви" Илон Мъск е решил, че при дебюта няма да лети обикновен симулатор - а вместо него ще се използва стара кола "Тесла Роудстър".

По някаква причина този факт много силно дразни някои хора. Макар че съм съгласен, че можеше да се изпратят няколко CubeSat-а и има известни пропуснати ползи, това е извън традиционната практика в космонавтиката, при която се използват макети и симулатори. Ясно е, че "Тесла Роудстър" е сложена на първо място като симулатор, но също така и с цел реклама.

Така полетът й не се отличава много от полета на пилешкия сандвич на KFC миналата година, за който бях писал на КОСМОС БГ. Да, комерсиализацията на космическото пространство тече с пълна сила. Космосът се превръща в последната граница за капитализма. Вече не Голямата наука, нито Големите военни са тези, които организират и координират космическите проекти. Големият бизнес го прави. Когато чуем думичката "космос", в съзнанието ни автоматично изникват образи на смели астронавти, които си рискуват живота, или пък образи на любопитни учени, които бърникат с приборите си из чуждоземните скали. Тази представа е култивирана най-вече от научната фантастика, много голяма част от която е създадена в Източния блок. Днес обаче не толкова чистосърдечните изследователи, които искат да удовлетворят изследователския си гъдел, теглят конците. Правят го предприемачите, чиято основна цел е печалба. Основната цел на всяка една частна компания, включително и на СпейсЕкс, е да печели пари. Да, изследователите, както и ентусиастите, се интересуват от възможностите на новосъздадените ракети и новите космически кораби, но техните желания са поставени едва на второ място след печалбата.

Някои космически експерти съветват да не обръщаме толкова внимание на "Тесла Роудстър", а на самата ракета, както и на характеристиките на нейния полет - отвъд околоземна орбита, към Марс. Има защо да се вслушаме в този съвет. Първо, не е имало досега частна компания, която самостоятелно и със свой собствени средства и пособия да изстреля обект отвъд околоземна орбита. Второ, ракетата си е на СпейсЕкс и те решават какво да правят с нея. Данокъплатците, макар и да са спомогнали за финансирането на "Фолкън 9" и кораба "Драгън", не са платили за свръхтежката "Фолкън Хеви" дори един цент. СпейсЕкс сами със собствени усилия са създали "Хеви", а за да си помогнат и да им е по-изгодно, двата странични ускорителя на ракетата представляват върнати степени от други мисии.

Трето, американското правителство, НАСА и бюрократичните агенции се провалиха с гръм и трясък в инициативата да създадат работеща космическа система след края на космическите совалки. Станахме свидетели на смени на различни президенти. Един налагаше една програма, друг-друга. По едни ракети се работеше, след това се решаваше, че тези ракети не вършат работа и работата по тях приключваше без време. Смело начертани планове потъваха в кошчетата за боклук. Човек не полетя нито до Луната, нито до астероид, нито до Марс. Нещо повече - след пенсионирането на космическите совалки, американски астронавти не са политали даже до суборбиталното пространство, а околоземната орбита изглежда непостижима.

На фона на цялата тази бъркотия, във възможно най-тежкия момент за американската космонавтика, се появи Илон Мъск. Той представи плана за "Фолкън Хеви" през 2011 година, една от най-тъжните за американската космонавтика. През тази година совалките бяха пенсионирани, а американските астронавти бяха принудени да летят на руски кораби "Союз". Мъск обеща, че ракетата "Фолкън Хеви" ще лети още през 2012 или 2013 година и че полетите отвъд околоземна орбита ще станат реалност.

"Фолкън Хеви" най-накрая беше изведена на стартовата площадка през декември 2017 година - четири-пет години по-късно от първоначално предвиденото време.  Впоследствие Мъск призна, че създаването на ракетата се е оказало много сложна задача - не такава, каквато е изглеждала в началото.

"Фолкън Хеви", най-грубо казано, е съчетание от три ядра на ракети "Фолкън 9". "На пръв поглед изглежда супер лесно", каза Мъск на пресконференция миналото лято. "Просто добавяш първите две степени към два странични ускорителя. Колко трудно може да е това? Само че тогава всичко се променя. Натоварванията се променят, аеродинамиката тотално се променя, вибрациите се утрояват заедно с акустиката, нарушава се квалификационното ниво на целия хардуер, налага се нов дизайн на рамката на централното ядро, на системите за отделяне".

Днешният вариант на "Фолкън Хеви" е по-различен от първоначално начертания. В началото Мъск иска страничните ускорители да презареждат централното ядро с гориво, докато ракетата излита нагоре. Когато страничните ускорители се отделят, централното остава с пълен резервоар и така ракетата има по-голяма товароподемност. Това се оказва много сложна задача и СпейсЕкс се отказват от реализирането й. Но дори и в настоящия вариант "Фолкън Хеви" е сложна ракета - общо на първата степен има 27 двигателя. Всички те трябва да се запалят и да работят съвместно. Някои ентусиасти се страхуват, че зад "Фолкън Хеви" наднича призрака на съветската ракета "Н1", с която съветските власти планирали да пратят космонавт до Луната. "Н1" е била екипирана с общо 30 двигателя. Всички четири аварии при нея са се случили още на ниво първа степен, без изобщо да се стигне до отделянето на втората степен.

Но сравняването на "Фолкън Хеви" с "Н1" е крайно неточно. Днес можем да вярваме с пълно основание, че СпейсЕкс няма да върви по пътя на СССР.

Първо, съветските инженери никога не са провеждали статични тестови запалвания на цялата първа степен на "Н1" с помощта на тест стенд и това им е послужило като горчив урок. Ракетата  "Н1" е имала доста проблеми с надеждността на двигателите и със системата, която ги е захранвала с гориво. Но се счита, че ако "Н1" е имала правилно проведена тестова програма, много от проблемите са щели да бъдат коригирани и отстранени своевременно. За сравнение степента S-1C-5 на американската ракета "Сатурн 5" е била тествана на стенд през август 1967 година със запалване на всички двигатели, преди да се даде ход на тестовите полети на "Аполо". Ракетата "Фолкън Хеви" също мина през статично запалване на всички двигатели в края на януари 2018-та, при това на самата стартова площадка.

Второ, Илон Мъск е предприел някои стъпки, за да се подсигури срещу аварии от типа на "Н1". Например, при втория полет на "Н1" възникнали експлозии на турбопомпите поради попаднали отломки в тях. Илон Мъск е бил много притеснен от този сценарий и е екипирал двигателите "Мерлин" с горивни филтри. Освен това двигателите биха могли да работят успешно дори ако в турбопомпите им попаднат някои малки отломки.

Но както казах, първият полет на "Фолкън Хеви" може да завърши с авария по съвсем тривиални причини, които обричат дебютните полети на всички нови ракети в днешно време. Днес компютърните симулации са много по-качествени от тези, правени през 60-те и 70-те години на миналия век. Някои неща обаче няма как да се тестват. Отново повтарям, евентуална авария на "Фолкън Хеви" този месец няма да е фатална. Затова съществуват изпитателните полети - за да могат да се запълнят всички пропуски.

Единственият тип авария, която ще е притеснителен, би бил ако "Фолкън Хеви" падне или експлодира в близост до самата стартова площадка. Това ще наложи скъпоструващи ремонти, които могат да отложат първите пилотирани мисии на "Драгън" за след 2019 година. 

В случай обаче че "Фолкън Хеви" успее, по хелиоцентрична траектория, на път към Марс, ще се отправи колата "Тесла Роудстър". Ако се случи, празненството ще е голямо!

Планират се и кацания на всичките три ускорителя на първата степен. Страничните ще се върнат върху зоната за кацане на Кейп Канаверал, а централният  - върху плаваща платформа в океана.

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 12010
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #16 -: 12.02.2018 14:31:27 »
Бивш зам. администратор на НАСА: СпейсЕкс ни предложи да изстреляме товар, но ние им отказахме!

НАСА разработва ракета за милиарди
долари, но след толкова години работа
по нея все още няма полет

Ако се чудите защо СпейсЕкс решиха да изстрелят стара кола в космоса и да направят такъв маркетингов трик на "Тесла", вместо да изпратят нещо наистина смислено, вече има отговор на въпроса.

Лори Гарвър, която е бивш заместник-администратор на НАСА, написа преди няколко дни любопитна статия за The Hill. Оказва се, че СпейсЕкс предложили на НАСА възможност да изпратят някакъв товар в космоса още при първия полет на "Фолкън Хеви". Но американската агенция е смятала, че частните космически ракети са нейна конкуренция, и отказала офертата. Впоследствие Гарвър съобщи и в Туитър, че подобна оферта е била дадена и на военновъздушните сили на САЩ, но от там СпейсЕкс също получили отхвърляне.

Едва тогава Илон Мъск се е навил да изстреля в космоса "Тесла Роудстър".

Лори Гарвър силно разкритикува и работата на НАСА, в частност разработката на тежкотоварната ракета "Спейс Лонч Систъм". Бившата администраторка смята, че най-накрая трябва да се даде отговор защо изобщо трябва да се продължи работата по ракетата, освен да се пазят работни места. До този момент американската агенция е дала над $15 милиарда долара за "Спейс Лонч Систъм", а първият полет не се очаква да е преди края на 2019 или 2020 година. Дори и всичко да мине наред и "Спейс Лонч Систъм" наистина да полети, едно изстрелване ще струва $1 милиард долара.

За сметка на това "Фолкън Хеви" излиза само $100 милиона долара на старт. Сиреч НАСА може да купи десет полета на "Фолкън Хеви", а с останалите пари да инвестира нещо наистина смислено.

"Време е нацията ни да реши дали наистина искаме космическа програма или програма за работни места", категорична е Гарвър.

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 12010
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #17 -: 13.02.2018 15:55:31 »
Ракетата, която не полетя ... или за провала на държавната космическа програма на САЩ

НАСА разработва ракета за милиарди
долари, но след толкова години работа
по нея все още няма полет

Преди няколко дни ракетата на СпейсЕкс "Фолкън Хеви" успя да проведе своя първи успешен полет. "Фолкън Хеви" е свръхтежка ракета, която в невъзвръщаем вариант може да извежда до орбита общо 64 тона полезен товар. Това е важно число - но още по-важен е фактът, че НАСА понастоящем разработва сходна ракета, наречена "Спейс Лонч Систъм". Ракетата ще има товароподемност от 70 тона до орбита, малко повече от товароподемността на "Фолкън Хеви". За близки мисии като тези до орбитата на Луната това е напълно достатъчно, но след успешния старт на СпейсЕкс мнозина си задават неудобни въпроси - кому е нужно НАСА да продължава да харчи пари за разработката на тежкотоварна ракета, при положение че такава вече има? Как така НАСА усвоява милиарди долари всяка година за полети до Луната и Марс, а резултат от това няма?

И защо "Спейс Лонч Систъм" продължава да се бави? Тя трябваше да лети първоначално през 2016 година, после полетът беше изместен за 2017-та, за 2018-та ... сега се очертава да е най-рано през декември 2019 година. Реално никой критично мислещ човек от космическия сектор не очаква дебютът да е преди 2020 година, а някои скептици са на мнение, че е много по-вероятно да я видим да лети за пръв път през 2022-2023 година.

Официалното обяснение на НАСА е, че има нужда от такава ракета, понеже нито една частна ракета няма да се доближи до нейните възможности. Вижда се, че това не е съвсем вярно - между 70 тона на "Спейс Лонч Систъм" и 64 на "Фолкън Хеви" няма голяма разлика. НАСА обаче настоява, че при по-нататъшни полети - т.е. към средата на 20-те години "Спейс Лонч Систъм" ще бъде ъпгрейдната, за да може да извежда 130 тона полезен товар. 

Само че дотогава СпейсЕкс също очаква наследникът на "Фолкън Хеви" да е готов - ракетата "Биг Фолкън" ще може да извежда до орбита 140 тона полезен товар. Отново "Спейс Лонч Систъм" се очертава да е излишна.

Това е статия за историята на проекта на НАСА и защо той до този момент не успява. Това е и статия за тези, които се чудят как може една частна компания да се справя по-бързо и по-ефективно от държавните агенции.

Историята започва с катастрофата на совалката "Колумбия". 

Когато "Колумбия" се разпада през 2003 година в небето над Тексас, това подписва смъртната присъда на програма "Космическа совалка" на НАСА. По това време администратор на НАСА е Шон О'Кийф. Под ръководството на О'Кийф агенцията успява да си стъпи на краката и да излезе с план за пенсионирането на совалките до 2010 година, когато трябва да е завършена "Международната космическа станция". Самото пенсиониране е тежка и емоционална стъпка за САЩ - совалките  след 80-те години  се превръщат в символ на американската космическа мощ. Това, което е по-лошо, е че САЩ ще си изпълни ангажиментите по конструкцията на станцията, но скоро след това няма да има самостоятелен достъп до нея и ще трябва да разчита временно на руснаците. И това, което е най-лошото, безброй работници по програмата ще загубят работните си места.

Първоначалната идея на администрацията на Буш е НАСА да не се занимава изобщо със строежа на ракети, а да се фокусира върху правенето на полезен товар и космически кораби. Няма как, парите на агенцията са крайно ограничени и ако ръководството й реши да харчи за ракети, няма да останат средства за корабите. Вярно е - по това време ги няма СпейсЕкс и Блу Ориджин (по-точно фирмите вече са основани, но са съвсем в началото на своето развитие и още не произвеждат обществено значим хардуер). Но по това време в играта са Боинг и Локхийд Мартин, а техните ракети "Атлас" и "Делта" са едни от най надеждните в света. Идеята НАСА да разработи нов кораб, който да лети на вече съществуващите ракети "Атлас" и "Делта", е посрещната с одобрение от експертите.

Но през 2005 година Майк Грифин сменя Шон О'Кийф като администратор на НАСА. Под негово ръководство агенцията търпи коренни промени. Грифин излага план за амбициозна програма, наречена "Съзвездие". Тя включва създаването на лекотоварна пилотирана ракета "Арес 1", тежкотоварна ракета "Арес 5" и кораб "Орион". Според начертаните планове корабът трябва да е готов и да лети в пилотиран режим през 2014 година, а до 2020 година човек трябва отново да стъпи на Луната. По време на пресконференцията, на която е оповестена програмата "Съзвездие", Майк Грифин казва следните думи: "Мислете си за това като за Аполо на стероиди". Впоследствие изразът "Аполо на стероиди" става символ не само на "Съзвездие", но и служи като ирония за всичките недостатъци на НАСА.

Майк Грифин излага уж железни аргументи защо НАСА не може да ползва ракети "Атлас" и "Делта", какъвто е бил първоначалният замисъл на администрацията на Буш. Ще трябва да се изстрелят няколко ракети (общо до девет), за да може да се изведе цялата архитектура за евентуална пилотирана експедиция до Луната. От друга страна ракетите "Арес 1" и "Арес 5" няма да натоварят особено бюджета на НАСА - те ще използват части на космическата совалка. Хем вълкът сит, хем агнето цяло. Хем отиваме към Луната, хем пазим работните места на хората, работещи по совалките.

Проблемите възникват още със създаването на лекотоварния носител "Арес 1", който просто трябва да се състои от един твърдогоривен ускорител на совалка за първа степен плюс главен совалков двигател за втората степен. На пръв поглед звучи лесно, но на практика се получава съвсем друго. Проблемът е, че двигателите на совалките са създадени да се запалват в наземни условия. Те не могат просто да се вземат и да се сложат на втората степен на ракета - тогава ще трябва да се запалват в полет, докато ракетата е във въздуха. Нужни са модификации, които биха направили совалковите двигатели скъпи. Поради това НАСА се отказва от тях и решава да използва двигатели J-2X. Този тип двигатели обаче са по-слаби от совалковите двигатели, което налага удължаването на твърдогоривния ускорител на първата степен.

Като резултат "Арес 1" изобщо не се превръща в желаната бърза ракета, която да може да осигури достъп на САЩ до космоса веднага след пенсионирането на совалките. Тя вече не разчита максимално на компонентите от старата совалкова система. Тя се оказва изцяло нова ракета, която си има свои собствени проблеми. По-нататък инженерите се сблъскват с други технически пречки - новият твърдогоривен ускорител предизвиква нежелани вибрации при запалването си, което налага инсталирането на специални шокови омекотители. Това води до спад в товароподемността на "Арес 1".

Разработката на малката ракета продължава до 2009 година, когато тя прави един тестов полет, при който се изпитва работата на първата степен - не и на втората, тогава тя още не е готова и вместо нея се ползва макет. Но до края на годината вече е твърде късно за "Арес 1" - смъртната й присъда е подписана.

Защото в началото на същата тази година президентът на САЩ Барак Обама е вече встъпил в длъжност и е свикал комисия - т.нар. Августинова комисия, която има за цел да разгледа напредъка на НАСА. През лятото на 2009-та комисията публикува шокиращи резултати:

1. На НАСА не са осигурени нужните средства, които да позволят устойчиво развитие на програма "Съзвездие".

2. Ще минат поне седем години след пенсионирането на космическата совалка, преди НАСА да е в състояние да прати отново човек до околоземна орбита. "Арес 1" няма да лети преди 2017-2018 година, може би ще е готова даже към 2020 година.

3. Тежкотоварната ракета "Арес 5" няма да е готова преди 2030 година. НАСА няма да е в състояние да реализира пилотирани мисии до Луната преди 2030-та, ако изобщо може дори тогава да го направи.

4. По силите на НАСА е да използва услугите на комерсиални космически компании за достъп до орбита.

На фона на експертното становище администрацията на Барак Обама прави единственото разумно нещо - всички планове за програма "Съзвездие", заедно с ракетите "Арес 1", "Арес 5" и кораба "Орион", всички те отиват в кошчето за боклук. Даден е ход на комерсиализацията на космическото пространство. Агенцията финансира частни фирми като Орбитал, СпейсЕкс и Боинг първо за доставка на полезен товар, а после и за доставка на астронавти до "Международната космическа станция". Докъм днешна дата, 2018-та, частниците засега изпращат само полезен товар, а не и хора - защо, това е дълга тема и е предмет на друга статия (вижте "Отлагания след отлаганията и пак отлагания").

Решението на Барак Обама да прекрати "Съзвездие" съвсем очаквано среща сериозен отпор от Конгреса. Ако не се използва хардуерът от космическите совалки, мнозина са заплашени да загубят работата си. Забележете - има много политици в САЩ, които разпалено говорят за Луната и Марс, но това е празна риторика - на тях изобщо не им пука за космонавтиката. Никой няма да загуби мястото си в Конгреса, ако човек няма да стъпи на Марс преди 2030 година. Конгресмените обаче се плашат от това ако хиляди хора от техните щати останат без работа. Именно това е в основата на техния натиск след 2009 година.

Натискът се оказва успешен. От програма "Съзвездие" е спасен почти незабавно корабът "Орион" и НАСА продължава да работи по него до ден днешен. Но за да може да лети "Орион", на него му трябва и ракета - затова конгресмените настояват да се пристъпи към работа по създаването на тежкотоварен носител, сходен с "Арес 5".

Но това не е всичко. Конгресът отива една стъпка по-далеч. Вместо само да одобрят стъпките, които НАСА трябва да следва, конгресмените дават задача на агенцията какъв тип ракета да строи, какви части да ползва за нейното създаване и кои да са фирмите, които да я създадат - при това договорите да се сключат без изобщо да се обяви конкурс. Имаме безпрецедентен случай в американската космонавтика - политици чертаят космически планове и се правят на ракетни специалисти, без реално да са такива! В основата на този абсурден парад стоят две лица - сенатор Кей Бейли Хътчисън (от републиканската партия) и сенатор Бил Нелсън (демократ).

Ракетата, която се ражда в лоното на Конгреса, а не в чертозите на НАСА, получава името "Спейс Лонч Систъм" и съвсем неизбежно придобива прякора "Сенат Лонч Систъм".

Говорим за събития, случили се още през 2010 година, и които предопределят пътя, по който американската космическа агенция трябва да върви. Основната цел на НАСА е да строи "Спейс Лонч Систъм", а главната й задача е да пази работните места на пръснатите в различни щати бивши работници от совалката. Евентуално като втора цел може да се мисли за Луната и Марс, но пътят към Слънчевата система върви само през "Спейс Лонч Систъм".

Междувременно след 2010 година СпейсЕкс на своя отговорност реши да почне работа по "Фолкън Хеви" - ракета, сходна по възможности със "Спейс Лонч Систъм", но ресурсите за създаването й са концентрирани на едно място, а работният процес е така оптимизиран, че да се пестят пари.

Ще ме попитате какво се случва след 2010 година. Резултатът е видим: днес "Фолкън Хеви" лети, при това успешно. Докато през изминалите няколко години от страна на НАСА се нагледахме на пауърпойнт презентации, тук-таме тестове на двигатели и бомбастични заглавия за това коя част от многобройните части на "Спейс Лонч Систъм" е заварена с електрожен.

Междувременно датата за първия старт на "Спейс Лонч Систъм" продължава да се отлага - първо от 2017 за 2018, сега за 2019, а скоро очакваме да получим официално потвърждение за отлагане до 2020 година. Миналата година някои конгресмени изразиха сериозно недоволство от тези отлагания  - например Ламар Смит от Камарата на представителите оповести : "Ако отлаганията продължат, ако цените скачат и ако все още има технически предизвикателства, никой не трябва да предполага, че американските данъкоплатци или техните представители ще толерират това".

Но независимо от политическата риторика, шансовете да бъде прекратена работата по "Спейс Лонч Систъм" през 2018 година са твърде нищожни. Вярно е - СпейсЕкс продължава да жъне успехи, а полетът на "Фолкън Хеви" остави даже най-верните поддръжници на "Спейс Лонч Систъм" с пръст в устата. Но надали ще се случи нещо преломно, което може да накара "Спейс Лонч Систъм" да се срути под собствената си бюджетна тежест. Надали ракетата ще последва "Съзвездие" към коша за боклук. Спомнете си, че основната цел на ракетата не е да осигурява напредък в космоса. Истинската цел на "Спейс Лонч Систъм" е да продължава да държи на работа бившите работници от програма "Космическа совалка". В това отношение ракетата успешно изпълнява своята политическа и икономическа обосновка за съществуването си.

С оглед на историята на "Спейс Лонч Систъм", не е чудно защо има толкова много фенове на Илон Мъск, Джеф Безос и другите предприемачи в САЩ. Просто те се опитват да оптимизират работния процес.

И най-важното - защото благодарение на тях през 2018 година вече има видими резултати. Има въведена в експлоатация тежкотоварна ракета "Фолкън Хеви". И тя е налична сега и веднага, а не след 5-10 години.

cosmos.1.bg
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 12010
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Великият космос 2018 г.
« Отговор #18 -: 14.02.2018 21:27:57 »
Новият проектобюджет на НАСА предвижда пилотирани мисии до Луната и приватизация на МКС

"Международната космическа станция" трябва да бъде
приватизирана след 2025 година според новия проектобюджет

На 12-ти февруари Белият дом публикува своя проектобюджет за 2019-та година и има важни новини, които касаят бъдещето на НАСА. Подобно на всеки проектобюджет, той не е окончателен - тепърва предстои да бъде ревизиран и одобрен от Конгреса, а конгресмените могат да се противопоставят на някои от решенията.

Много медии изкоментираха проектобюджета от различни гледни точки. Някои го нарекоха много добър, друг - много лош, даже вреден за науката. Но в случая абсолютизирането е невъзможно. Не може да се каже, че проектобюджетът е добър или лош. Напротив - в него има много добри моменти, но и някои лоши.

Добрите новини
НАСА ще получи повече от $19.9 милиарда долара, близо $20 милиарда. Това е с $372 милиона долара повече от това, което Конгресът одобри за 2017 година и с $800 милиона повече от това, което Белият дом поиска за 2018 година. Няма как да бъде омаловажено че властите проявяват интерес към скромно увеличение на бюджета на държавната агенция, но увеличението е свързано най-вече с развитието на пилотираната космонавтика.

САЩ най-накрая има план за завръщането на хора около пространството на Луната. Още миналата година научихме, че фокусът вече няма да е Марс, а Луната. Сега има яснота как ще бъде изпълнен лунният план. Първо през 2020 година ракета "Спейс Лонч Систъм" ще трябва да изведе кораб "Орион" на безпилотна обиколка около Луната. През 2023 година, т.е. след пет години, "Орион" трябва да лети в пилотиран режим до окололунна орбита. Това ще е първата пилотирана мисия до Луната след приключването на програма "Аполо" през 70-те години на миналия век.

Проектобюджетът поставя за пръв път фокус върху строежа на станция около Луната. Вече има дата за изстрелването на първия модул - 2022 година. Това е модулът, който ще осигурява придвижването и електрозахранването на станцията. Предвижда се модулът да лети с комерсиална ракета. Това може да е "Фолкън Хеви".

По отношение на комерсиалната космонавтиката, НАСА ще трябва да задели до $900 милиона долара за подпомагането на частните компании да усвоят околоземна орбита. Това означава, че частните компании ще разполагат с повече възможности или да приватизират "Международната космическа станция", или да създадат свои собствени станции. При всички положения Белия Дом планира да спре издръжката на "Международната космическа станция" след 2025 година. До този момент всички партньори-участници в проекта на МКС са се съгласили станцията да се издържа до 2024 година и поне засега няма планове за удължаването на този срок.

Много добри новини има за междупланетната космонавтика. За планетарни науки се заделят $2.2 милиарда долара, с $400 милиона повече от 2017 и с $300 милиона повече от 2018 година. Основни приоритети са следващият марсоход на НАСА, който ще излети през 2020 година, както и мисията до юпитерианската луна Европа, която също ще лети през първата половина на 20-те години. Заделят се $50 милиона долара за ранно проучване на възвръщаема мисия за взимане на проби от Марс, като се обмисля реализацията на мисията да стане с подкрепата на частен партньор.

Лошите новини
Ако пилотираната космонавтика и междупланетните мисии получават финансов стимул, не така стоят нещата с астрофизичните мисии. Този дял получава $1.1 милиарда, което е спад в сравнение с 2017 година - тогава са получени $1.3 милиарда. Най-сериозният шок е прекратяването на програмата за телескопа WFIRST, специално предназначен да търси планети около други звезди. Мотивите на администрацията да прекрати работата по телескопа е че е скъп, ще отнеме много време да се разработи (също колкото отне на "Джеймс Уеб") и че добра наука може да бъде свършена с по-малки и евтини мисии.

Отново напомням, че това е само проектобюджет. Възможно е решението на Белия дом да се ревизира след силно противопоставяне от страна на научната общност и най-вече на Конгреса.

За пореден път най-големият губещ са мисиите за наблюдаване на Земята, което се вписва в политиката на Доналд Тръмп за скептичност относно климатичните промени и глобалното затопляне. Пет мисии ще бъдат прекратени (същото беше предложено миналата година), сред които са PACE и OCO-3. Пред прекратяване е и работата на великолепната камера EPIC на DSCOVR. Миналата година Конгресът успя да предотврати спирането на мисиите, тази година Белият дом отново опитва - ще видим какво ще се случи накрая на годината. Пилците се броят наесен.

Вместо заключение: Проектобюджетът със своя фокус върху Луната прави щастливи някои частни компании, които искат да развиват лунен бизнес. Щастливи са привържениците на междупланетните мисии и по-точно тези, които искат полети до Марс и Европа. Астрономическата и климатичната общност обаче са силно разочаровани. Ще следим с интерес какво ще е развитието на проектобюджета и как предложените промени от администрацията на Тръмп ще се приемат от Конгреса.

За повече информация: Проектобюджетът на Белия дом за НАСА за 2019 година (PDF Файл)

cosmos.1.bg
« Последна редакция: 14.02.2018 21:31:43 от Moderator Club »
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.