Автор Тема: сливенски хирурзи погубват човешки живот  (Прочетена 53251 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Анна Влахова

  • Нов
  • Публикации: 44
    • Профил
    • http://anjito.hit.bg
Майка ми почина преди 2 години на 63 години в интензивния сектор на хирургично отделение в МБАЛ "Д-р Иван Селимински" на 6-я ден след лапароскопия на жлъчката. Оперирана беше от д-р Ангелов - старши. В деня на смъртта и баща ми ми се обади около 11 часа към обяд и плачейки по телефона ми обясни, че майка ми от 3 часа е в инвалидна количка в коридора на кардиологично отделение. Веднага се обадих по телефона на д-р Ангелов и за 5 мин. докато се придвижа с такси до болницата, мама беше настанена в кардиологично отделение. Оказа се, че шефът на хирургично отделение хабер си няма, че въпросния пациент е трябвало и е бил преместен от хирургия в кардиология. В кардиологично отделение пък си позволиха да ми държат тон и език, който достойнството ми на човек ми забранява да цитирам. Малко по-късно майка ми беше преместена в интензивния сектор на кардиологично отделение. На обяд отидох да се срещна с шефката на кардиология, за да ми бъде обяснено какво прави там мама, като е влязла за операциа в хирургия. След едночасово дремане пред кабинета на въпросната дама най-накроя проведохме разговор, в който единственото изречение, казано в отговор на въпросите ми, беше:
- Ами жената трябва да бъде гледана.
Аз не разбрах трябва да дойда в болницата да я гледам, докато е там, или да си я прибирам в къщи нарязана и зарязана.
След това я преместиха в интензивния сектор на хирургия. Почти час след това мама изходи и повърна кръв. Въпреки безумното ми тичане на виковете ми отговори само леко усмихната сестра, която нищо не посмя да каже. Все пак с 300 зора успях да намеря в една баня легенче, в което мама да повръща. Дори това нямаше, подлогите се оказаха кът, а вички консемативи като памперси, кърпички, непромукаеми постелки и прпочие тичах да купувам от аптеката.  В 18:10 излязох от болницата. В 18:45 е записан час на смъртта. В 10 вечерта ми звънят по телефона и ме викат в болницата. Ония записали като телефон на близък телефона на майка ми и звъняли на нейния телефон 3 часа! Накрая се усетили, че като звъннат, звъни апарат в стаята при тях... Поне това са се усетили.
Отивам в 10 вечерта и ми бутват найлонова торба: събрали вещите на мама, да съм ги вземела.
Питам ги защо ми се обаждат чак сега. Някакъв дебелек с манта ми се разкрещя като на последното добиче, че ТЕ НЕ БИЛИ ДЛЪЖНИ ДА ЗНАЯТ и освен това подритна и блъсна табуретка в краката ми.
Взех си майката и си я погребах.
След седмица баща ми намери декларация, която майка ми е подписала, че няма да потърси лекарска помощ от друг лекар или в друга болница до 40 дена след операцията.
В документите написаха, че мама е починала от масивен кръвоизлив и полиорганна недостатъчност.
Те са убийци.
Те не са за съд или разстрел.  Осъждането няма да върне мама от гроба.
ТЕ СА ЗА ЛИНЧУВАНЕ ИЛИ УБИВАНЕ С КАМЪНИ.