Автор Тема: Махалото отива наляво  (Прочетена 4699 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Петър Василев

  • Напредващ
  • **
  • Публикации: 232
    • Профил
Махалото отива наляво
« -: 14.09.2007 14:11:00 »
Махалото отива наляво

Даниел Стефанов
Bulgarian Post

Десните партии се борят за оцеляване. Подобно на тях обаче, БСП също е изправена пред много проблеми и ако не се промени, има вероятност и тя да мине в по-долна група политическа партия.

От няколко години наблюдаваме потъването на десния фланг на партийната система. Липсата на разбираеми, смислени идеи и сушата на атрактивни политически лица от тази част на политическото пространство вече не е изненада. Злата участ на политическите противници радваше както част от левите избиратели, така и групи от левите политици. Те просто се радваха на електоралната си победа – малко повечето спечелени гласове. Както те, така и политиците от десния спектър, не обърнаха внимание на прогнозите, че дългосрочната немощ на единия край на партийната система рано или късно ще доведе до обща криза на партийността в държавата.
 
Последните месеци показват, че тази прогноза вече се сбъдва. Ако има махало, което люлеейки се разбива всяка структура, която му се изпречва, то това махало вече е в зоната на левите. Проблемите на основната и до скоро единствена партия в лявото пространство – БСП стават все по-сериозни. Събитията от последните месеци са само симптоми на сериозна криза в партията. Това може би звучи добре в ушите на десните избиратели и антикомунистите, но всъщност  проблемът на лявото е проблем и на България и партийната система, по същия начин, по който е упадъка на дясното.
 
БСП вече има няколко съвсем видими проблема, които доскоро бяха типични за десните. Това са електоралната нестабилност и абсолютната липса на нови идеи. Заедно с тях е и, разбира се, най-видимият през последните месеци – невъзможността на партията да издигне кандидати, които са достатъчно конкурентноспособни.
 
Електоралният проблем на БСП е може би най-лесно различим. От 1997 г. насам без значение дали губи или печели, БСП получава винаги по-малко от очаквания брой гласове. Пример за това и сегашното коалиционно правителство, което всъщност дойде след като през 2005 г. социалистическата партия получи гласове достатъчни само за 82-а народни представители. Тогава очакванията бяха, че БСП ще спечели поне 100 или дори над 120 места и ще може да управлява сама.
 
Изразен в абсолютни числа вотът за БСП става все по-нестабилен и колеблив. До момента спасението за БСП беше ниската избирателна активност и относителната дисциплинираност на левия електорат. Известно е, че повечето от гласоподавателите на БСП приемат гласуването като морално задължение към партията и държавата. Въпреки това, сравнението на резултатите на социалистите през годините е показва започнал процес на електорална немощ. От 90-те до 1997 г. БСП редовно получаваше около 2 млн. гласа. През 1997 г. те паднаха под 1 млн., а през 2005 г. бяха около 1,1 млн. На изборите за Евродепутати БСП удари абсолютния минимум от малко над 410 хиляди гласа.
 
Въпреки че последните избори за европейски парламент не могат да дадат реална представа за електоралното състояние и потенциал на социалистите, те са ясен знак, че техните избиратели вече не са толкова дисциплинирани и последователни. От друга страна една разлика от около 1,5 млн. гласа не може да се обяснява само с липса на мобилизация. Ясно е, че има и огромна жива загуба на гласове, която от избори на избори се превръща в тенденция. И тя заплашва в един момент за смъкне столетницата в по-долна група политическа сила.
 
Тази слабост не е особено учудваща, ако се погледнат посланията и политическите идеите на левицата. Последните опити на икономическия министър за псевдо регулиране на цените, както и царящата в БСП надежда, че цените на стоките ще паднат след оттеглянето на туристите от България, може би са само върха на айсберга. Ако си припомним и предизборните послания на социалистите, ще видим, че в тях няма някаква идея. „Европа за теб” беше толкова безлично, че можеше да бъде лозунг на всяка една партия или кандидат без да му донесе успех. Не може да се пропусне и специфичният контекст на това послание – опитът БСП да използва чалга певци, за да обясни какво мисли за Европейския съюз. Самата идея, че център на една кампания могат да бъдат концертите на певци, пък били те и много известни, показва нещо. Това означава, че партията не иска да говори на своите избиратели, че тя няма нуждата да им разкаже своите идеи и да поиска подкрепа за тях.
 
Другият съвсем видим проблем в БСП е невъзможността на партията да издига и поддържа смислени и конкурентноспособни кандидати за избираеми постове. В момента БСП получава още по-тежък удар, който е доказателство за тази теза. Някои от кметовете от БСП не просто да се явяват като независими, а се отказват от подкрепата на партията и търсят опора в други партии или местни сдружения. Същевременно ръководството на социалистите издига лица като Бригадир Аспарухов, които са твърде неподходящи за поста, особено в конкуренцията на способните личности, с които БСП разполага. Нежеланието на някои политици в партията да се включат в т. нар. изборна битка показва, че в средите на социалистите просто вече не вярват в способността на партията да печели. Най-ярък пример за това, разбира се, са изборите за кмет на София. Никой от столетницата дълго време не се престраши да се изправи срещу Бойко Борисов. Това е странно тъй като при многото си загуби в столицата, БСП е имала по-добри резултати като брой гласове от вота за бившия главен секретар на МВР на частичните местни избори преди 2 години. Реално, този резултат на лидера на ГЕРБ не го прави такъв електорален мастодонт, от който една партия с традиции може да се плаши.
 
Това са няколко сериозни проблема за БСП, но те са само симптомите на много по-дълбоки и стари язви в партията. Някои от тях трябваше да бъдат решени още в началото на 90-те години, други пък са плод на междуличностните отношения в социалистическия елит от 2001 г. насам. По-конкретно партията има два стратегически възела.
 
Първият от тях е свързан с идеологическия облик на БСП и въпросът какви интереси представлява тя – на забогателите червени бизнесмени, бивши номенклатурчици, на изнемогващите, но верни и пенсионери или на хората живеещи в 21 век, за които социалната чувствителност е над всичко.
 
Ако през 1990г. БСП беше партията на уморения социализъм, който не искаше да се предаде на либералната демокрация, то сега това съвсем не е ясно. Левите пропуснаха да решат няколко основни вътрешни въпроса: за или против реформи, комунистическа ли е, социалистическа или от типа „трети път” по подобие на лейбъристите. Така в нея останаха да членуват едновременно ортодоксални комунисти и социалисти, социално-чувствителни демократи и едри бизнесмени-работодатели. На фона на това „многоженство” на партията, въобще не е изненада, че партията не знае как да се държи, към кого и как да се обърне. Сега БСП е толкова шарена и многолюдна, че там нормалните идеи си пробиват път много трудно.

БСП отдавна заяви посока към социалдемократизиране, но това става твърде бавно. В момента партията е по средата на пътя и в нея продължават да се борят двете идентичности – на модерна лява партия и на партия представител на интересите старата номенклатура. Тези две идентичности обаче са почни несъвместими в нормалните партийни системи и БСП рано или късно ще трябва да извърви пътя докрай.
 
Вторият стратегически проблем на социалистите е нещо, което може да се нарече висока персонализация на политиката в партията. В политологията има изследвания, които показват, че има голяма разлика между обвързаността на избирателите и симпатизантите с партията и с определени личности от партията. Личностите може да се ползват с голяма подкрепа, но тя много често започва да работи срещу единството на партията. По друг начин казано издигането в култ на определени личности в БСП в периода около 2001 г. и съсредоточаването на големи ресурси в тях, доведе до създаването на скрити и явни фракции. Фракционерството съществува във всяка партия, но то се превръща в проблем, когато интересите и идеите на различните групи започват да се различава твърде много.
 
Такова нещо явно се случва в БСП. През 2001 г. Първанов беше пуснат в битката за президент като че ли повече, за да бъде жертван. Неочакваният му успех обаче го превърна в супер силната фигура на БСП. Победата на президентските избори обаче извади този властови център извън БСП и така на практика се появи многовластие в партията. Различните центрове започнаха да водят тиха борба за налагане собствените си идеи. Всеки един от тях си избра и водач. Проблемът е, че тези хора имат различни амбиции както за себе си, така и за партията. Първанов например има амбицията да остане фактор в партията и да запази позициите на комунистическата номенклатура. Други представители имат съвсем ясно изразени икономически интереси, които се противопоставят отчасти на интересите на номенклатурата. Естествено, има и група, която иска да запази посоката на развитие на БСП и виждат себе си в един умерено ляв политически проект с бъдеще.
 
Проблемът е, че всеки един от тези центрове работи повече за себе си, отколкото за партията. Това естествено влияе на нейния краен продукт – политическите послания и идеи за управление. А това е вече проблем на цялото общество, защото БСП е в управлението. От друга страна, след срива на десните партии, реформаторското крило в БСП остава единственият политически играч, който може да се противопостави на опитите на тъмни субекти от миналото да се върнат на бял кон в публичното пространство и властта. Тази група има шанс да извади от руините на БСП една нормална социалдемократическа партия. В тази партия обаче няма място нито за Бригадир Аспарухов, нито за Румен Петков. Тя по-скоро би си сътрудничела с умерените десни, отколкото с крайно левите.
 
БСП тръгна по пътя на десните партии, които също като нея се промениха навреме. Поради предаността на електората си и някои външни фактори, които се намесиха при десните, социалистическата партия все още има малко време да не изпадне от борда както това стана с другите партии от прехода. Битката в партията обаче е тежка. Ако победители в нея са хората с реформаторски възгледи, партията ще се промени и ще запази влиянието си. Ако спечелят представителите на старата номенклатура, БСП най-вероятно ще бъде изместена от друг политически проект. Този проект обаче със сигурност ще бъде по-отворен и реформаторски от старата БСП. С други думи, старите в БСП много трудно ще спечелят, но затова пък БСП може да загуби всичко.

http://opinions.bulgarianpost.com/story-read-14306.php

Неактивен KAMTE

  • Нов
  • Публикации: 13
    • Профил
Махалото отива наляво
« Отговор #1 -: 22.10.2007 20:19:39 »
Как няма да имат такива проблеми ,когато партиите се изродиха в холдинги.

Неактивен Анализатора

  • Младши
  • *
  • Публикации: 87
    • Профил
Махалото отива наляво
« Отговор #2 -: 24.10.2007 01:20:17 »
А общинските администрации се превърнаха в мощни ООД-та.
Няма търг или пряко договаряне да е спечелено по честен зачин. Не казвам по нормален начин защото в съзнанието на хората нещата вече са изродени и за нормално се приема ненормалното съгласно писаната норма.
Партиите са подчинени на общинските администрации. Ако някой стопански субект "не слушка" му показват "червен картон".
Накъде отива махалото?
Отива натам накъдето го засилят, а после поема в обратна посока. Колкото по-силно е изтласкано - колкото по-големи са били обещанията и откровените лъжи, толкова по-силно се връща в обратната посока.
Лошото е, че този който го е засилил напред хйитро се отмества в съседна политическа позиция за да не го отнесе при обратния си ход и естествено махалото отнася главите на глупавите верни партийни редови функционери. 8)