Автор Тема: ПРОГРАМА ЗА ПРАЗНИКА НА СЛИВЕН - ДИМИТРОВДЕН 2009 г.  (Прочетена 4336 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11716
  • Пол: Мъж
    • Профил
22 октомври
четвъртък

17.30
зала "Май"   Представяне на романа "Кръстопъти и ветрове" на д-р Иванка Денева
23 октомври
петък

15.00
Къща-музей на сливенския бит   Откриване на нова етнографска експозиция 19-началото на 20 век
16.30
Регионален исторически музей   "Археологическо лято 2009" – представяне на нови находки
17.30
галерия "Май"   Изложба на участниците в 8 пленер по живопис "Нашите корени"
18.30
зала "Сирак Скитник"   Концерт на квартет "София"
18.30
Клуб на дейците на културата   Представяне на сборника "Ние, дечурлигата" по повод 30 г. от създаването на класа по литературно творчество при читалище "Зора"
24 октомври
събота

10.00
зала "Васил Левски"   Държавен турнир по спортни танци с участието на отбори от цялата страна
11.00
пред Общината   Детски празник
11.00
галерия "Май"   Награждаване на участниците в 15 конкурс за рисунка "Аз и моят град" на тема: "Моята картичка за празника на Сливен – Димитровден"
11.30
зала "Май"   Младежки дебат на тема: "Сливен – интересно място за живеене"
16.30
пл. "Хаджи Димитър"   Младежка сцена с участието на наградените от Фестивала на ученическото творчество "Младежта на Сливен днес – бъдеще на Европа утре"
17.00
зала "Сирак Скитник"   "Есенен салон 2009" - откриване на изложба на сливенските художници. Връчване на наградата "Сирак Скитник"
18.00
зала "Май"   Презентация на Алпийски клуб "Планини и приключения"
25 октомври
неделя

10.00
зала "Васил Левски"   Международен турнир по джудо "Димитровден"
11.00
РБ "Сава Доброплодни"   Откриване разширението на Регионална библиотека "Сава Доброплодни"
18.00
Драматичен театър
"Стефан Киров"   Церемония за връчване наградите на община Сливен за 2009 г. Концерт-спектакъл
19.30
пл. "Хаджи Димитър"   Концерт с участието на Айдълите Маги Джанаварова, Теодор Койчинов и балет "Империа"
20.00
пл. "Хаджи Димитър"   Празнични илюминации
26 октомври
понеделник

08.30
катедрален храм
"Св. Димитър"   Празнична Света литургия
08.30
зала "Май"   Тържествено заседание на Общинския съвет
10.00
градска градина   Атрактивно състезание "Най-силният мъж"
10.00
по училища и в
селища на общината   Спортни състезания по тенис, футбол и джудо
10.30
къща-музей
"Добри Чинтулов"   Ритуал по вписване името на носителя на наградата "Добри Чинтулов" в паметната лауреатска книга
11.00
пл. "Хаджи Димитър"   Тържествена церемония по повод празника на Сливен

    * ритуал по издигане на националното знаме, знамето на Сливен и знамето на ЕО
    * приветствие към гражданите на Сливен и общината
    * водосвет за здраве и благополучие на гражданите на Сливен ще отслужи Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Иоаникий
    * полагане на венци и цветя пред паметника на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци

11.45
пл. "Хаджи Димитър"   Празничен концерт с участието на Нина Николина, Калин Вельов и Ансамбъла за народни песни и танци – Сливен
18.00
Драматичен театър
"Стефан Киров"   Танцов спектакъл "Събуждане" – представя балет "Империа"
19.30
пл. "Хаджи Димитър"   "Огнено шоу"
23-26 октомври
по бул. "Цар Освободител"   
Атракционни и базари на открито градинката пред
църквата. "Св. Димитър"   
Есенен фото салон

Димитровден - 26 октомври, Св. вмчк Димитър Солунски

Това е празникът на св. Димитър, когото смятат за родственик на св. Петка. Той е един от най-почитаните светци в народната ни култура.

26 октомври - Димитровден, Св. вмчк Димитър Солунски

Според народните представи от Димитровден започва зимата; народната поговорка гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима”. Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той има дълга бяла брада, от която изсипва снега, яздейки червен кон. Някъде наричат празника Разпуст, защото на този ден освобождават ратаите и слугите и се договарят за следващата година.

Краят на селскостопанските работи се отбелязва със селски сборове, хора и песни.

В някои краища на Димитровден се извършва и обреда полазване: Всички стопани следят какъв човек първи ще влезе в дома им (или ще потропа на вратата). Ако той е богат и оправен, значи следващата година ще бъде богата и плодородна.

Вярва се също така, че св. Димитър е брат и на архангел Михаил (душевадника) - покровителя на отвъдния свят - на умрелите предци. Затова около Димитровден е една от най-големите задушници, на която задължително всеки раздава варено жито и питки за помен.

На този ден, за здраве и дълголетие празнуват много именници, които носят името на светеца.

Димитровден е централният годишен зимен ориентир в етническите ни територии и затова обредните практики фиксират представи, свързани с прелома - преход към зимата. Впрочем, не случайно връзката му с предхождащия го Петковден е “скрепена” чрез роднинството им в народното съзнание.

Условно в празничността можем да отделим две линии - паганистична и християнска. Tе обаче са твърде тясно преплетени една с друга, защото на християнски ясветец се приписват езически митични качества. Той “донася” зимата, яздейки червен кон, с неговото присъствие се свързва гадаенето за бъдещото плодородие (инициална магия); той трябва да бъде омилостивен, за да закриля стопанските начинания и реколтата през следващия цикъл. Св. Димитър е представен като антипод на близнака си - св. Георги. Той е първородният син, по-старият, и е носител на хтоничното начало. Така и в нашата традиция се реализира древният близначен мит, в който здраво са споени помежду си опозициите живот -смърт, младост-старост, лято-зима, сеитба-жътва. тези опозиции маркират чрез празниците на двамата светци и народният ни календар, разделяйки го на две половини.

Така в народнана ни култура съвпадат празникът на св. Димитър и сезонно-стопанският прелом в календара. В представите и обичаите най-ярко обаче се откроява идеята за гранично време, за преход от един цикъл към друг.

СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТРИЙ МИРОТОЧИВИ - СОЛУНСКИ

Св. великомъченик Димитър се родил в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповяда вярата си, понеже по онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си той превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и света Богородица.

Семейството дълго време нямало деца. Съпрузите скърбели много и усилено се молели Бог да ги дари с наследник. Молитвите им били чути и им се родил син, когото нарекли Димитрий. Целият град споделял радостта им, а щастливите родители изразили благодарността си към Бога с щедри милостини към бедните солунчани.

Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господа Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.

Максимиан Херкулий (286-305 г.), съимператор на Диоклетиан (284-305г.), узнал за смъртта на солунския градоначалник. Размислил и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високообразован, разсъдлив и умен, възложил му същия пост - управител на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призовава името на разпнатия Христос.

Приет от жителите на Солун с голяма радост и почит, Димитрий вместо да преследва християните, започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя и да учи всички на истинската вяра.

В късната есен на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Димитрий, като узнал, че през града ще мине този нов ужасен гонител на Църквата, дал половината от своето богатство на верния си слуга Луп, а другата раздал на бедните.

Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката си смърт.

Когато Галерий пристигнал в града, повикал Димитрий, който смело се обявил за християнин и изобличил езическото многобожие. Затворили го в тъмницата, където Димитрий не преставал да пее и слави Бога. В това време, в открития градски театър се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт.

Императорът имал свой любим борец, на име Лий, който умъртвявал своите противници, като ги хвърлял отвисоко извън арената върху остри копия. Обикновено така го карали да постъпва и с християните. В Солун по това време живял един млад момък - християнин, на име Нестор. Той с негодование гледал колко много християни били умъртвявани по този ужасен начин и решил сам да излезе на борба срещу императорския любимец. Той отишъл в тъмницата при Димитрий и поискал благословението му.

Димитрий го прекръстил и му казал:

— Ти ще победиш, но ще бъдеш мъчен!
Нестор излязъл на арената с думите:

— Боже Димитриев, помилвай ме!

И победил противника си. В гнева си императорът заповядал Нестор да бъде убит с копие. Заповедта била изпълнена веднага.

Като узнал, че Димитрий благословил Нестор за борба с Лий, императорът издал втора заповед: Димитрий да бъде наказан със смърт по същия начин като Нестор.

Рано сутринта на 26 октомври 306 г. войници влезли в тъмницата и се нахвърлили с копия върху Димитрий, който по това време се молел, и го убили. Тялото му лежало до вечерта, когато дошли християни, взели го и тайно го погребали.

Верният Димитриев слуга Луп бил в тъмницата и видял мъченическата смърт на господаря си. Прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с кръвта му, и ги занесъл на вярващите. С тях извършвал много чудеса - изцелявал болести и недъзи. И той също бил умъртвен от императора.

Минали години. Гонението се прекратило. Вярващите построили малък храм върху гроба на св. Димитрий. Един илирийски велможа, на име Леонтий, получил изцеление при гроба на светеца и в знак на благодарност построил голям храм. При събарянето на малкия храм намерили мощите на св. Димитрий. Положили ги в сребърен ковчег и ги поставили в новата църква. От мощите му текло миро. Затова Църквата е нарекла светеца - мъченик св. Димитрий Мироточиви.

Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. От онези времена в Тракия и Македония почитат светеца. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват “покровителството на небесния стратег св. Димитрий от Солун”. Заради славянския му произход, от древни времена всички славянски народи честват св. Димитрий. Българи и сърби го почитат като патрон изобщо на славянството.
« Последна редакция: 13.10.2009 19:19:12 от Moderator Club »
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.