Автор Тема: Насилие  (Прочетена 6186 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

lssi

  • Гост
Насилие
« -: 28.11.2009 17:53:28 »
 Беше 06.30 часа /сутринта на 27.11.2009 год. / , когато телефонът ми звънна . Докато се отправя към него, той замлъкна , което за миг ме смути.  На екрана се изписа  „1 неприет разговор от лицето Х "

              Изтръпнах. Това беше моя приятелка и колежка, която наскоро сподели с мен, че се притеснява за живота си. Толкова отчаяно звучеше през последните изминали седмици, че в момента си казах „ нещо се е случило” . Веднага се опитах да се свържа с нея, но уви. Сигналът даваше свободно и всеки следващ  тон ми казваше  „ ... тръгвай не се бави „ .  Опитах се да изтрия всички мрачни помисли в момента от съзнанието си и започнах да се обличам. Само си казвах „ дано не е късно„ .  Бяха ми необходими около 45 мин. път,  докато стигна до нея , тъй като живеем в различни градове. Тези 45 мин. ми се струваха години.

             На път , телефонът ми отново звънна . Погледнах с надежда да е тя, но този път беше нейната майка. Силно обезпокоена и плачейки ме умоляваше да отида в апартамента на дъщеря и / майка и живее в друг град / . Тревогите и бяха продиктувани от среднощен звън.  Разказа ми как бившият приятел на дъщеря и се е обадил , за да и обясни колко неблагодарна и долна е нейната наследница, колко много неща е правил за нея и колко използван се чувствал . Обяснил и също ,че лицето " Х " никога няма да избяга от него, ще я преследвал до края на живота си и ако се опилата да избяга от града, ще я обяви за национално издирване. Майчицата и ридаеше ли ридаеше. Опитах се да я успокоя , макар че болката в сърчицето и беше толкова раздираща, че усилията ми бяха почти напразни.

              Пътувах и си мислех. Всичко ми се преплъзна в съзнанието, като на филмова лента . Върнах се две години назад и си казах „ Боже, какво ли ни и се струпа на плещите и „. И все пак последната година беше успешна за нея . Дипломира се. Лишаваше се от всичко, за да заделя пари и да се дипломира . Устоя достойно на нападките Му / мъжът с който имаше интимна връзка / , че е неспособна и че само си въобразява ,че ще завърши . Всъщност с каквото и да се захванеше тя, той вместо да се радва , тотално я сриваше и се опитваше да откърши и последното и изградено достойнство .  Делеше я от всичко и от всички . Опита се да я изолира от заобикалящата я среда. Наричаше я “ мръсница” ако има за приятели други мъже и се съмняваше за  приятелките и. Всички ние бяхме „ кучките „ / разговор проведен само между тях, иначе беше способен да ми се усмихва лицемерно и да ми казва „ Здравей приятелче” / .  Той разчиташе на това, че когато остане тя сама , ще бъде единственият владетел на тялото и душата и.  Несигурността и желанието му за притежание , отприщваше ревност, която не бих описала и не бих свързала със силата на любовта. Всяка негова проверка по телефона и съпътстващите въпроси „ Къде си , с кого си и какво правиш „ ги обясняваше със загриженост за безопасността на партньорката си , за това тя да използва пълноценно времето си или да взема правилни решения. В същия момент след несполуките му ,  настъпваха други обвинения , че го разстройва и му пречи да се съсредоточи в работата си.

            Голямото напрежение я принуди да сложи край на връзката. Не беше категорична в изказа си , но в последните месеци му показа с действията си ,че всичко е приключило. Не смееше да бъде крайна в думите си. Страхът надделяваше в един момент. Предполагаше, че времето през което са разделени , ще му помогне да осъзнае краят на отношенията им.  Да, ама не.

            Наближавах блока в който живееше приятелката ми. Качвайки се по стълбището нагоре , се молех да е жива. Когато доближих до вратата, ми направи впечатление, че тя зее . Вероятно някой се бе опитал да влезе там неканен. Започнах да звъня настойчиво. Опитах се да отворя и  в един момент успях. Бравата не беше достатъчно устойчива и влязох. Гледката ме смрази. В първият момент си помислих за най - лошото. Едно отпаднало и изтощено тяло лежеше на дивана . Нямаше сили да отвори очи и се опитваше да поеме глътка въздух, но и беше трудно.  И въпреки всичко , когато ме видя  се съвзе и ми каза „ Благодаря ти, че дойде „ . Но болката толкова беше силна в гръдтта и ... едва шепнеше.  Опитваше се да ми каже нещо . Улових името на насилника / бившият и приятел / . Обадих се веднага на близък до нейното обкръжение.  Имах нужда от мъжка опора. В същият момент се сетих за една прокурорка, която бе позната  на жертвата  и я помолих за съвет. Облякох я , оставих я малко да се свести, обадих се на майка и да и кажа ,че поне е жива и оставаше да я заведем в болница. Опитахме се да не даваме гласност за случилото се, макар че така ми се искаше да изкрещя и да го посоча с пръст , за да може бъде съден за деянията си.  Първо, трябавше да потърсим съдебен лекар . Поизчакахме го два часа. Поогледа я , не че взе някакво отношение, но поне се съгласи с мен, че трябва да и се направи рентгенова снимка. Докторът – рентгенолог разчете снимакта и каза, че спешно трябва да се оперира. Веднага ни препрати в спешно отделение / защото бяхме без направление за хоспитализация / . След направен преглед, лекарите констатираха ,че нараняванията са вследствие нанесен побой . Дойде полиция . Взеха сведения , като оправдателно ни предопредиха, че е възможно да няма развитие по случая, тъй като тя е била длъжна да звънне още тогава , когато насилникът е бил там . Обърнах се към единият следовател и и се опитах да му обясня  , че една жена, претърпяла такова насилие , изпада в шок и  не знае кое редно и кое не е . Нима той щеше да и позволи ? Все пак лицето " Х" даде писменни показания с молба поне да бъде предопреден да не я безпокои.
           Сега приятелката  ми е в тежко състояние / средна телесна повреда /, с дренаж в белия дроб, защото в следствие на три счупени ребра е направила „ пневмоторекс „ . Лявата част на дроба според лекарите е била колабирала. Хубавото от цялата тази история е , че поне един живот вече е извън обасност. Лошото е , че е наранена една психика . Още по лошо е , че имам усещането ,че насилникът ще остане ненаказан . Той е сред нас ! Внимавайте !!!
           Апелирам : Жени не мълчете ! Защото проявата на насилие винаги ще следва друга проява на насилие.

           Винаги има мирен начин , но е нужно да се търси баланс. И то всеки да го търси в себе си и да го открие. Така да се възпитаваме, че да израстваме съзнателни, отговорни за себе си и за всички други. Грижата за човека трябва да е винаги на първо място.

 

*************************************************************

Ще добавя още нещо свързано с фактологията на планираното деяние. Вероятно предварително замислено, насилието е извършено в ноща , когато насилникът трябваше да бъде на работа. И си беше на работа поне до 18,00 часа. Смяната , която застъпва той е от 08,00 ч. сутринта до 08,00 ч. сутрин на другият ден. Всъщност това може да му послужи за оправдание, че не е извършителят той , тъй като е бил на работа . Безочието му прехвърля граница, когато я пребива , после я взима на ръце, пренася я на дивана и дори я завива / по разкази на потърпевшата / . Приятелката ми не помни ,кога е излязал от апартамента . На сутринта е звъннал по телефона и . Тъй , като се е притеснила , че ако не му отговори , той отново ще дойде, е вдигнала телефона и той е казал :   „ Притеснявам се, че ще закъснееш за работа . Събуди се „ .
Поговорката " ни лук ял, ни лук мирисал "

grajdaninat_n

  • Гост
Re:Насилие
« Отговор #1 -: 29.11.2009 22:01:01 »
На мен лично, написаното горе ми изглежда прекалено романистично за да е истина докрай, но ако не съм прав моля да бъда извинен! Защото в този стил повече прилича на брошура от кампания срещу домашното насилие, отколокото на действителен случай! Но не е лъжа ако кажем, че напоследък българинът масово психяса и насилието се увеличава. Мисля че жените трябва да са по-подготвени за проявите на агресия спрямо тях, като се въоражат с нещо от съвременния арсенал на защитните средства, като: електрошок, спрей\CS,нервнопаралитичен или друг) а защо не и малък газов пистолет!!! Аз не съм и против закон за носенето на лично оръжие за самозащита! Но явно тези теми са неудобни за родните депутати и те не искат такъв закон да се приема в народното събрание! Също според мен трябва да се увеличат наказанията за посегателство срещу личноста, но и за това явно също няма политическа воля!

Неактивен Веселин Василев

  • Глобален модератор
  • Напредващ
  • ****
  • Публикации: 329
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re:Насилие
« Отговор #2 -: 30.11.2009 10:23:00 »
Хм, а според мен насилникът явно работи в някаква силова структура - такова работно време от осем до осем сутрин е свързано най-вече с охранителна дейност може би СОТ, а ако е полицейски служител правораздаването там е особенно трудно. Но това няма никакво значение. Наистина в нашата скъпа държава всеки трябва да отговаря за постъпките си и ако това е нужно - и пред закона! Сега, чета, че жертвата живеела в блок. За да се разбие една врата в  блок обикновенно се вдига много шум а и скандалите и разправиите няма как да не направят впечатление на съседите. Та въпросът ми е - къде са съседите - тези мили съседи които иначе си врат носовете където не им е работата и знаят всичко, та не са се обадили в полицията! Любопитно е защо не сте искали да дадете гласност на случилото се особенно когато се касае за човешки живот, особенно когато жертвата е имала и познат прокурор, който е могъл да ви окаже голямо съдействие. Е, така от страни е лесно да се анализира, а и като знае човек доколко ни работи съдебната система, може да разбере развоя на събитията досега! Надявам се държавата ни да помисли повече за защита на личната сигурност на гражданите си, но чак пък да се разреши носенето на пистолети, както пише гражданинът преди мен, е малко пресилено. То от къде е сигурно че и насилникът по тази логика няма да си вземе оръжие и да вземе направо да стреля по жертвите си? Както казват - насилието поражда насилие! Виж за газовите пистолети - хубаво но те не могат да се използват в затворени помещения а със спрейовете е същото - демек гръмнеш ли или натиснеш ли и теб те хваща димния облак! Електрошоковете са добра идея но после трябва да се бяга, но според мен са наистина добра защита(ще взема да си купя и аз един, че знае ли човек)!!!
Илли, Илли, лама савахтани!

lssi

  • Гост
Re:Насилие
« Отговор #3 -: 03.12.2009 08:16:33 »
Да , това което написах е като начало за роман. Всъщност , ако бях по пряка и по крайна в изразите си ,щеше да прозвучи по зловещо. За мен няма значение ,как е описана една действиетлност , по наприятното е , че е факт от реалноста. За тези които си помислиха, че все пак не е дадена гласност, бих допълнила, че са взети необходимите мерки и това деяние, ще си понесе последствията .

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11736
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re:Насилие
« Отговор #4 -: 06.01.2010 13:28:17 »
Като роман на Агата Кристи ми прилича, но е твърде реалистично, типично за нашите закони, които в повечето случаи оправдават насилника!
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

mechoka_57

  • Гост
Re:Насилие
« Отговор #5 -: 27.02.2010 21:40:04 »
Криминално романче...