Автор Тема: Социално включване на хората с увреждания - мит или реалност  (Прочетена 6995 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Choko

  • Гост
Има ли общинска стратегия за хората с увреждания в община Сливен? Колко са заделените средства на община Сливен в бюджета й за тези хора? Какво ще направи общината за достъпността на сградите, транспорта, образованието, културните и архитектурни ценостти? Ето на тези въпроси ще се радвам ако получа тук отговори и се получи дискусия, защото гражданско общество може да има когато се чува мнението и на обикновенните хора, а не да гледаме на тях като на крепостни селяни и да не зачитаме техният глас и мнение.

Неактивен doktor boh

  • Младши
  • *
  • Публикации: 81
    • Профил
Публикацията е изтрита от модераторите, защото съдържа вулгарни, нецензурни квалификации, лични нападки, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на други коментиращи и лица.
« Последна редакция: 29.01.2010 12:32:34 от admin »

Неактивен doktor boh

  • Младши
  • *
  • Публикации: 81
    • Профил
Много сте жалки! Такива @@@@@@@@@@ като вас, никога не са просперирали! Добре е че го има самостоятелният форум на в-к Седмица! При вас не си заслужава да се пише! Погледнете се никой не пише, да ама на вас не ви пука защото сте гола вода и мислите как да да целунете на Лечков голото теме! Хайде пишете си сами и си отговаряйте! @@@@@@@, чиновнически @@@@@@@@@@!
« Последна редакция: 09.04.2011 12:59:50 от Moderator Club »

Choko

  • Гост
ДО КОГА???
« Отговор #3 -: 30.01.2010 19:22:52 »
От няколко години България е рай за хората с увреждания!!!

С много воюване, с много приказки за социалното включване на хората с увреждания  това най-после стана реалност. Чудя се чия е заслугата за това и след дълго  задълбочено мислене най-сетне си спомних  - заслугата е на държавата и особено на нароените от самата нея организации – различните съюзи и центрове – наречени с гръмкото име национално-представени организации на и за хора с увреждания.

НАЦИОНАЛНОТО И ПРЕДСТАВИТЕЛНОТО винаги ни е изглеждало много гръмко и много лъскаво, много влиятелно, с голяма членска маса. А колкото по-голяма членска маса има една организация, толкова тя е по-влиятелна и силна.

Ето защо преди малко повече от двадесет години държавата ни си създаде и нарои различни съюзи на хора с увреждания. От държавни структури те станаха неправителствени съюзи на инвалидите със стохилядна членска маса, за да лобират пред правителството за интересите на членовете си и да критикуват тези, които са ги създали. На последното дали може да се повярва – не знам. Може ли някой да реже клона, на който седи?

През тези двадесет години положението на хората с увреждания не се промени.

Ха ! – май си противореча ще ми кажете..

Само няколко реда по-горе пиша, че всичко вече е променено.

Не вярвайте! Това не е в България.

И днес продължават да си съществуват домове за възрастни хора с увреждания, домове за деца с увреждания, предприятия за инвалиди......

Приехме си нов Закон за интеграция на хората с увреждания. Вече няма инвалиди, има хора с увреждания.

Но защо ли не се промени живота на хората с увреждания, на децата с увреждания , на семействата им ? Защо когато в младо семейство се роди дете с увреждане държавата ни ги подкрепя толкова много, че те накрая решават да го изоставят на грижите на тази държава?

От екраните на телевизорите ни гледаха децата на Могилино, чувахме по новините за децата в Медвен, за трагедиите в социалните ни домове. Тогава някоя медия решаваше, че трябва да направи кампания за събиране на пари , защото на държавата не й пука за децата ни, а и тя горката няма пари. Нищо, че през всичките тези години много страни от Европейския съюз помагаха със средства, за да се подобри положението на хората и децата с увреждания в България? Къде ли са тези средства?

А какво правеха нашите НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ ???

Как се изправяха да воюват с държавата ни за правата на децата с увреждания и семействата им, за правата на хората с увреждания в социалните домове???

Какви неудобни въпроси!

Нямаше ги. Бяха по-ниски от тревата.

С какви въпроси ги занимаваме само. Какво ги интересуват децата с увреждания и семействата им.? Те не могат да им бъдат членове и не е в техен интерес да им бъдат. Да ги обременяват после с интеграцията им в образователната система, да ги занимават с въпросите за  деинституализацията на децата с увреждания , да решават проблемите с достъпността на обществените сгради и на учебните заведения.

Колко много проблеми имало за разрешаване, ама държавата да си ги разрешава. Тя, добрата ни държавата  е създала Национален съвет за интеграция и в него министерски чиновници и одобрени от нея представителни организации на и за хората с увреждания определят какво е нужно на хората с увреждания.

Държавата определя, съюзните ръководства кимат.

Добра ни е държавата.

Тя много умело и удобно за нея е въвела тези показатели за национално представителство – членска маса/ако може стохилядна/, национално покритие – да не би случайно в това представителство да се промъкне някоя малка, неудобна и непослушна организация на хората с увреждания.

А Вие се досетете кои са тези послушни организации. Никой не смята за нужно да иска от тези организации доказателство за правото им да представляват българските граждани с увреждания.

Защо?

Защото ако държавата ни имаше действаща социална политика, ако съюзите ни бяха национално значими, а не само представителни, тогава отдавна нямаше да има “инвалиди”, а хора с компенсиран дефицит, с право на избор и запазено човешко достойнство.

През всичките тези 20 години на т.нар. демокрация национално-представените организации ги имаше и ще продължава да ги има. Въпросът е до кога?

Отговорът е много прост : докато не се смъкне маската и не се разголи сделката, която продължава да държи в изолация българските граждани с увреждания. Основното, което им е приоритет на тези представителни организации е да си броят членовете. А ги броят, защото ако ги изкарат повече,ще си изкарат повече парички за харч от държавния бюджет. Нищо че никой не знае за какво се харчат тези пари. Ясно е, че не се харчат в полза на хората с увреждания, на онези стохилядни членове на съюзи и организации, които държавата купува на безценица.

 А дали тези членове в действителност са хиляди и защо трябва задължително да са членове на тези организации?И без това никой не го е грижа за тях.

Дали България ще стане рай за хората с увреждания?

Може би – но това няма да зависи от т.нар. национално представени организации. Зависи от  нас – хората с увреждания .Искаме ли да се промени животът ни? Искаме ли да воюваме за това?

Радка Сиренкова – Национален алианс “Усмихни се с мен”
                                 Сливен
30.01.2010г.

Неактивен doktor boh

  • Младши
  • *
  • Публикации: 81
    • Профил
Дръж се човече! Трябва и настоявам, сливенското гражданско общество да се ангажира да помага на хората с увреждания! Те немогат сами.
 Познавам шефката им Капка Панайотова- София, но тя се грижи само за себе си и свои познати! Чрез фондацията си " Център за достоен живот" тя получава милиони уж, че с тези пари тя ще подпомага инвалидите! Раздава тук там някоя троха пред погледите и камерите на журналисти, за да се документира измамата и  така се отчита пред своите донори. Проверете в Гугъл как тази жена си живее живота въпреки, че е инвалид! Живее в охолство така както не живеят мутрите в България!
 В Сливен и в други провинции се работи по същия начин. Болните хора дори не знаят, че се получават толкова много средства за тях и никой не ги контролира! Аз апелирам Прокуратурата и Икономическа полиция да провери каква дейност развиват в тази посока Регионалния Център за Икономическо развитие / РЦИР/на Жулиета Николова, Красимир Недев и компания..., Център за социално подпомагане на Емилия Дескова и Стела Костова шеф на Ромската организация покровителствана от кмета ...
 ПРОСТО, ТАМ СА ВАШИТЕ ПАРИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ!!!!!!  Настоявяйте за граждански ежедневен, ежеседмичен и ежемесечен контрол на дейностите им!!! Аз съм ЗА!!!
 
 

Choko

  • Гост
Протрити дрехи
« Отговор #5 -: 02.02.2010 11:54:20 »


Както дрехата от прекомерна употреба се протрива на определени места, избелява и оръфва, така и думите от много честата им употреба се изхабяват и губят смисъла. Старата и овехтяла дреха я предпочитаме защото сме свикнали с нея и тя ни е удобна, така и с думите. Дори да им търсим заместител те пак ни трябват в общуването.
Та мисълта ми е за думите като „социално включване”, „достъпност”, „интеграция”, „инвалид”, „геноцид” и много други. Използваме ги често с повод и без повод, но не заради това да се намираме на приказка, а да превлечем внимание за решаване на проблемите.
Хората, които си въобразяват, че тези проблеми не се отнасят за тях казват „аман” и „писна ми”, но както казва г-н Петър Бучаров „Да, ама НЕ”. Човек никога не знае дали няма по време на инцидент или болест да мине от нашата страна на бариерата. Дори един миг невнимание може напълно здрав човек да се превърне в човек, ограничен от недостъпните пространства заради нехайството на неговите „здрави” съграждани.
За това обичам да казвам „Не питай за кой бие камбаната, тя бие за теб”. Нашият вопъл за достъпност, интеграция и зачитането ни като личности е не заради друго, а зощото не искаме да бъдем третирани като „паразити”. Не искаме на нас да се гледа като на хора „консуматори”. Винаги съм го твърдял и още го твърдя, че ние сме можеши, способни хора, които искат да се докажат. Стига обаче да ни бъде даден шанс. Давам си ясната сметка, че според уврежданията не можем да упражнаваме определени професии, но други можем.
Ето например аз много искам да имам кола, да имам шофьорска книжка и да пътувам до места до които ми хрумне. Може дори да искам да стана таксиметров шофьор, но уви това няма да стане никога. Никога няма да мога да карам самолет. Никога няма да мога карам камион, защото съдбата така е отредила. Но Ви уверявам че аз мога много неща, които други не искат да правят. Аз, мога да мисля и да се боря, защото вярвам че смисъла на живота е в отстояването на позиции и борба за място под слънцето. Но по-висше от това да задоволиш потребностите си е да се бориш и за другите. Ето пак ще се върна на овехтелите думи като „достъпност”, „интеграция” и „социално включване”. Човекът е обществено животно – така го беше определил един мислител. Аз съм съгласен с него. Ние не можем да съществуваме само като индивиди и сами за себе си. А осмисляме съществуването си в общото, в цялото и т.н.
Ето защо питам:
Кой има интерес хората с увреждане да са в изолация?
Кой има интерес хората с увреждания да изнемогват?
Кой има интерес хората с увреждания да „оцеляват” вместо да „живеят”?

Неактивен doktor boh

  • Младши
  • *
  • Публикации: 81
    • Профил
Уважаеми, Чоко!
 Прочети това което пише дядо ти Доктор Бох!
 Интерес да се затрият / това е точната дума/ хората с увреждане и възрастните ни родители - пенсионери има Държавата с нейните чиновнически крадливи структури и закони! Тях, ги третират като ненужни консуматори  и правят всичко възможно да им съсипят живота! Затова ,че не им се занимава с техните проблеми, са измислили трикове със Фондации и Сдружения с поетични имена на които се превеждат огромни суми държавни, общински и европейски пари! В момента те колят и бесят! Всяка община си е избрала няколко такива организации и ги препоръчва, или е в партньорство с тях при разпределението на средствата!
Ето , сега идва най- важния момент! Тъй като , колкото повече хора с увреждания имаш в списъка, толкова повече средства получаваш! Затова, тези институции нямат интерес да лекуват и намалят броя на хората с увреждания! Ако си обхванал всички болни и състоянието им се подобрява, средствата също вече се намаляват! Тъжно е но ефакт! Влез в Гугъл и напиши: НПО работещи с хора с увреждане! Ще се шашнеш колко много такива има. Може да са повече от болните!??
 Изхода е гражданския контрол, дебата който водим и да накараме, скапаната бюрокращина да си плати за това!!!

Неактивен doktor boh

  • Младши
  • *
  • Публикации: 81
    • Профил
Поредни разкрития за далаверите на Капка Панайотова, собственик на "Център за независим живот" са публикувани в бр. 12, страница 20 на вестник "168" часа.
Цитирам много малка част от материала:
"Милион и 250 хиляди евро е похарчило сдружението Център за независим живот".
"На въпроса колко души са ползвали услугите на сдружението Капка Панайотова отговори - бяха стотици хиляди"! Гнусна лъжа!
"Месечната заплата на изпълнителния директор е 1500 лева, на програмния 1200 лева, на пиара - 1000 лева".
"Купувани са скъпи самолетни билети до САЩ, Швеция, Холандия. Купени са Лаптоп за 5450 лева, шрайбпроектор за 4350 лева, телевизор и видео за 2200 лева".
"Капка Панайотова - аз не вземам пари. Издържам се от преводи и консултантски услуги"

Бай Ганьо

  • Гост
Дядо доктор Бох, не си ли баба доктор Бох?!
Ех доктор Бох и Choko, а имахме държава, ред, законност и работа за хората с увреждания преди 10 ноември, а сега е пълна анархия вече 20 години! Никой не знае кой какви пари взима и за какво ги взима! Пък особено организациите, които се занимават с хората с увреждания. Там е неконтролируема работата. Който бръкне в меда, после много трудно си вади ръката от него, услажда му се.

Неактивен doktor boh

  • Младши
  • *
  • Публикации: 81
    • Профил
Не знам дали си Ганю Балкански, но расъжденията ти са досущ като на бай ти Ганя! Ако искаш да кажеш нещо направи го грамотно и кажи лично ти, какво би направил, за да се спре тази корупция за която само мрънкаш! Много е лесно да кажеш:   "Ами, за тази работа си има служби и институции..." В какво се състои твоята лична отговорности ангажираност да помогнем на хората с увреждания за по- истинско и човешко включване в нашия съвместен живот???

Бай Ганьо

  • Гост
Да ти кажа, че без помощта на институциите нищо не може да стане и особено без икономическа полиция, ако се установят нарушения. Мисля първо да им направя една ревизия, за да се установи кое е крадено и кое е придобито с много труд и пот. А то на 100% всичко е олеперено, мога да ти кажа предварително. Това трябва да се извърши с неутрален счетоводител, който да не е обвързан със съответната организация. Най-добре е да е от друг по-далечен град - например Димитровград. Второ, старото ръководство да се подмени. На една организация й трябва млада и свежа сила, която да работи за благото на хората с увреждания, а не гнили ябълки с гръмнали бушони. И трето, да има мандатност и да се проследяват всички получени пари в сметката на организациите.

Choko

  • Гост
Изкренно се надявам някой журналист да поиска разяснение на "социалният" момент на общинският бюджет за 2010. До колкото чух от г-жа Енергиева. Социалният акцент на бюджета е че няма да се увеличават билетчетата за градският транспорт - за сега. Нямало да се повишават таксите и за детските градини - за сега. Или ни мислят за глупави или тези които искат да изкарат бюджета на общината за "социален" са пропуснали лекциите в университета. Искам да чуя главният архитект на общината, какъв план за тази година е заложила за реализирането на рампи, асансьори, парапети, тактилни пътеки във връзка с НАРЕДБА 4 от 1 юли 2009 г. за достъпна среда на хората с увреждания. Дава ли си сметка общината, че във връзка с тази нареба не само новите сгради а и ремонтираните улици и кръстовища, както и цялата инфраструктура която се ремонтира по закон трябва да се направи едновременно с ремонтните дейности достъпна за хора с увреждания. Нито един разкопан тротоар или пътно плано не може да остане след реконструкцията недостъпно, защото ще е в нарушение с горепосочената наредба. И още БЪЛГАРИЯ е поела ангажимент към Европейският съюз до края на 2006 година да приспособи всички обществени сгради и инфраструктура за хора с увреждания. Колко процента от това е изпълнено? Колко процента не е изпълнено? Кой ще отговаря за несвършената .работа? България ще бъде осъдена за това си нехайство, а не община Сливен т.е. всички ние ще платим безхаберието на управниците.

Choko

  • Гост
източник: http://network-hv.com/index.php?option=com_content&task=view&id=2967&Itemid=1#akocomment8071

Хипократовата клетва – съвременен прочит!

В името на Парите, Властта и Частните интереси, в името на всички които ми плащат за това, поемам върху себе си тази клетва!

На болния, който е дошъл при мене, ще гледам като на клиент, но не и като на пациент, ще му взема парите, и ще му предпиша такива лекарства, които да го поддържат болен, за да идва отново и отново, и да ми осигурява едни постоянни доходи , на мен и на цялата фармацевтична индустрия, до смъртта си.

Ако дойде случайно, някой здрав, то аз се задължавам да го разболея, за да стане зависим от мен и цялата фармацевтична индустрия.

Ако някой открие, такова лекарство, било то на билкова или каквато и да е друга основа, което да не предизвиква странични реакции и да излекува дадена болест, то аз се задължавам да докладвам на моите повелители, за да вземат те мерки и да унищожат тази заплаха за Световната здравна организация!

Ако някой, не иска да ползва услугите ни, и да плаща данъци, то аз съм длъжен да го докладвам за да бъде обявен за престъпник.

Ако някой води природосъобразен живот, той трябва да бъде обявен за назадничав и пречка за развитието на медицинската наука, и да бъде умъртвен по най-бърз начин.

Никога, няма да предавам, колега допуснал лекарска грешка независимо от последствията до които е довела.

Когато, посещавам пациети по домовете, аз ще всявам там страх и чувство за зависимост от лекарствата. Ще говоря сложно за да ме уважават и да ми се доверяват безпрекословно, и да пият отровите които им предписвам без да се замислят.

Ще работя за това, така да манипулираме хората, че те да не търсят алтернативни методи на лечение и здравословен живот.

Ще работя за създаването на частни здравноосигурителни фондове, като ще убеждавам хората, че това е единственото им спасение и път към качественно, но съответно скъпо здравеопазване.

Ще работя за намаляване броя на децата и  пенсионерите в България, защото те са ненужни и само тежат на обществото и държавата.

Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано получа обещаното ми възнаграждение, за да водя охолен и изпълнен с наслади живот, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт.
« Последна редакция: 23.03.2010 15:13:33 от Choko »

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11686
  • Пол: Мъж
    • Профил
Тъжната реалност на днешна България !!!
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Choko

  • Гост
24 март 2010 / News.dir.bg
Върховният касационен съд определи като неправомерно освобождаването от работа на Ваня Стоицова, бивша директорка на Професионалната гимназия по битова техника в Пловдив.

Стоицова бе уволнена от предишния екип на РИО - Пловдив с аргумента, че не е в състояние да изпълнява ръководните си функции и да преподава, тъй като е в инвалидна количка, съобщи вестник "Марица".

Поредицата от дела на различни инстанции приключва с решението на ВКС от 19.03, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Очаквам да ми бъде връчено решението, потвърди вчера г-жа Стоицова. Тя призна, че няма яснота кога точно ще се случи това, но че има силно желание да се върне в училище веднага.

Choko

  • Гост
източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=508996

Концерт по случай Международния ден на хората с аутизъм ще се проведе на 11 април от 16 часа в зала 11 на НДК. Събитието е по инициатива на фондация „Стъпка за невидимите деца на България" и е с подкрепата на сдружение „Асоциация Аутизъм" и алианс „Усмихни се с мен".

Поводът е Международният ден на хората с аутизъм - 2 април, който е обявен през 2008 г. от ООН за световен ден за повишаване на информираността по въпросите на болестта.

Концертът ще премине под мотото „Сам, но не самотен - един от вас", което е името на специално написаната за хората с аутизъм песен на група „Аркс". В реализирането на концерта се включват Графа, Тома, Нора, Маги Дженеварова, Боряна Бонева, Д2 и др.

Европейският съвет обяви тази година за Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване. Водещият принцип на 2010 година е да се даде глас на тревогите на хората, принудени да живеят в бедност и социално изключване, както и да се вдъхновят европейските граждани и всички заинтересовани страни да се ангажират с тези важни въпроси, обясняват организаторите. Министерството на труда и социалната политика подкрепя инициативата на неправителствените организации като средство за повишаване на обществената осведоменост по тези проблеми.

Choko

  • Гост
Много се изписа и каза колко хубави неща е направил кмета за града и за това реших да публикувам това старо интервю на г-н Лечков - кмет на град Сливен, редовно избран на местните избори и кандидат за трети мандат.

източник: Дарик нюз

Лечков: Длъжници сме на хората с увреждания
7 октомври 2008 11:00 | Светлана Димитрова |

 „Длъжници сме на хората с увреждания. За съжаление сградата на общината е стара и ние сме направили всичко, което е било възможно” , това заяви кметът Йордан Лечков по повод проведената кампания „Седмица на достъпността” Организаторите от Центъра за психологически изследвания залепиха стикери с надпис „Как да стигна и аз?” пред сградата на общината и други обществени сгради, недостъпни за хората с увреждания.
Според кмета едно от нещата, които са направени, е работата на едно гише за обслужване на гражданите.
„Тези хора при всички положения са ощетени с цялото устройство - сгради, пътища, тротоари. Давам изрично нареждане на моите служители, че каквото предстои да се прави, трябва да се съобразява с нуждите на хората с увреждания”.
Старите сгради не стават за приспособяване, а новите задължително трябва да осигуряват достъп. Ако искаме да сме европейска държава, най-напред от там трябва да се започне”, каза още кметът.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11686
  • Пол: Мъж
    • Профил
Излиза, че си единственият Чоко, доволен от кмета ни!  ;D  :o
« Последна редакция: 26.04.2010 23:14:43 от Moderator Club »
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Mihailn Dimitrov

  • Гост
Излиза, че си единственият Чоко, доволен от кмета ни!  ;D  :o

Май наистина е така.... Предлагам тази тема да бъде заключена, защото вече същата се превърна в сцена на мераците за значимост на един човек

Бай Ганьо

  • Гост
Чоки, цепиш се от колектива май! Осъзнай се малко - срещу пастира Лечков има 24 000 гласа против, а ти си тръгнал да го защитаваш, засрами се щърк Чоко!

Mihailn Dimitrov

  • Гост
Много се изписа и каза колко хубави неща е направил кмета за града и за това реших да публикувам това старо интервю на г-н Лечков - кмет на град Сливен, редовно избран на местните избори и кандидат за трети мандат.

източник: Дарик нюз

Лечков: Длъжници сме на хората с увреждания
7 октомври 2008 11:00 | Светлана Димитрова |

 „Длъжници сме на хората с увреждания. За съжаление сградата на общината е стара и ние сме направили всичко, което е било възможно” , това заяви кметът Йордан Лечков по повод проведената кампания „Седмица на достъпността” Организаторите от Центъра за психологически изследвания залепиха стикери с надпис „Как да стигна и аз?” пред сградата на общината и други обществени сгради, недостъпни за хората с увреждания.
Според кмета едно от нещата, които са направени, е работата на едно гише за обслужване на гражданите.
„Тези хора при всички положения са ощетени с цялото устройство - сгради, пътища, тротоари. Давам изрично нареждане на моите служители, че каквото предстои да се прави, трябва да се съобразява с нуждите на хората с увреждания”.
Старите сгради не стават за приспособяване, а новите задължително трябва да осигуряват достъп. Ако искаме да сме европейска държава, най-напред от там трябва да се започне”, каза още кметът.


Без да искам да защитавам Чоко, си мисля, че този пост е по скоро изпълнен с ирония, ако не с друго.

Неактивен Веселин Василев

  • Глобален модератор
  • Напредващ
  • ****
  • Публикации: 329
  • Пол: Мъж
    • Профил
Възможно е да е напомняне на неизпълнени обещания - кой знае!? Кметът Лечков при стартирането на мандата си свика среща на представители на организации на хората с увреждания, на която даде щедри обещания с неясни срокове - е нещо от рода докато той е кмет, което чат пат е приемливо донякъде! Положително може да се посочи, ча направи доста за осветлението, организиране на движението и поставянето на пътни знаци но останалата част от плановете му или нещо сериозно куцат или си мисля че няма да му стигнат още два мандата да ги изпълни. Ремонтът на обещаното училище Антон Иванов се бави(Да не говорим че откровенно е оставено безстопанствено и е плячкосано и разрушено от .....кой знае от кого) и отдаването му за нуждите на социални органицации и дейности свързани с хората с увреждания, вече се вижда почти като мираж - но ние не губим надежда! За сега кметът удържа обещанието си Параолимпийските игри да се провеждат в Сливен(Средата на Октомври - най-често 14-16) Но последните игри се проведоха някак изтикани в неприветливата, недостъпна и студена зала Асеновец - а за тренировки на параолимпийските спортисти не се намират отворени врати в залите на града. Въпреки трудностите нашият сливенски спортен клуб и с малко помощ(Пак от общината - да бъдем честни) стана отборен първенец и на последните параолимпийски игри а миналата седмица в Бургас отборът ни по Бадминтон, също зае първото място. В този смисъл стандартната поговорка : "Масите искат но не могат а върховете могат но не искат" в нашият мил град се е обърнала долу-горе по следния начин: " Върховете уж искат но не могат а масите искат но не им дават" Какво да кажем - май не е виновен Възложителят тук(Кмета) а Изпълнителят(С криви пирони кофраж не се прави) Та кметът има още малко време да ни убеди, че не е в него вината - после знаем къде са урните за гласуване!!!
Илли, Илли, лама савахтани!

Бай Ганьо

  • Гост
А Moderator Club, има още един - г-н Василев! Въпреки, че много му е противоречиво мнението - хем го защитава кмето, хем пък го плюе! Обърках се докато го четох! Пак ходи да бяга по тъч линията май!

Choko

  • Гост
3 декември – международен ден на хората с увреждания

В навечерието на 3 декември – международният ден на хората с увреждания реших да напиша няколко реда за нещата които ме вълнуват и нещата които ме карат да се възмущавам.
Този ден е избран не случайно. На този ден целят свят трябва да се поспре от забързаното си ежедневие и да се замисли за тези които имат някакво увреждане сензорно или двигателно. Да се замисли за проблемите които те срещат и как ние здравите хора можем да им помогнем за да могат хората с увреждане да покажат пълните възможности на своят интелект и воля.
Този ден е един в годината, един на 365 дни. Този ден не е достатъчен за да могат да се решат проблемите, но в този ден можем да покажем почит и уважение към несломимата воля на хората с двигателен или сензорен дефицит.

Ето кое ме възмущава. На всеки 3 декември. Много хора облечени във власт се „сещат” за тези граждани на републиката. Само на тази дата, а в повечето време ги третират като най-ниската социална прослойка на обществото, а дори ги обиждат с термина „паразити”. Хората с увреждания не желаят да бъдат консуматори на това общество, те желаят да имат работа, достойнство и да ги третират като равни. Това обаче е почти невъзможно заради робуването на предрасъдаци и архитектурни бариери.

Ето защо на този ден трябва да се гледа като ден в който трябва да поспрем и да се замислим и преди да изречем глупавата фраза „честит празник” да помислим това празник ли е за някого, че е с увреждане и дали е етично да честитим на някого че е болен от СПИН, диабет или с онкологично заболяване.

Неактивен Веселин Василев

  • Глобален модератор
  • Напредващ
  • ****
  • Публикации: 329
  • Пол: Мъж
    • Профил
Много точна статия - Choko! Интересното е, че тази година никакви институции не благоволиха да ни "Честитят" така да се каже, "светлият" ден а и нито един "журналист" не се и опита да подпита, камо ли да прави някакво интервю, какъв е аджеба хала на сливенските хора с увреждане. Първият сериозен пропуск в обещанията на господин кмета пролича през Октомври, когато в Сливен, по негово обещание, докато той е кмет, трябваше да се проведат националните параолимпийски игри. За тази чест се пребори община Ямбол, след нашия отказ и невъзможност да финансираме провеждането на игрите. Другото обещание, за което писахме преди около година, изоставеното училище Антон Иванов в Клоцохор, да се даде за социални дейности на организации на хора с увреждания, вече не изглежда просто като мираж а повече прилича на отдавна издаден сборник с научна фантастика. Всички казват: криза е, пари няма, но явно кризата повече е засегнала сърцата и умовете на хората, отколкото реално джобовете им. И при всичкото това лицемерие и безразличие, някой си финансов "експерт" се мъчи да ни удеждава, че хората с увреждания са едни разглезени и богатеещи, на гърба на съвестния данъкоплатец, пенсионерчета. Това намирисва на друга, доста по-сериозна квалификиция, която ще оставим на творческата фантазия на четящите да определят точно!!!
Илли, Илли, лама савахтани!

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11686
  • Пол: Мъж
    • Профил
Единствената информация за празника на хората с увреждания е тук и тук което си е много учудващо!
« Последна редакция: 06.12.2010 21:58:41 от Moderator Club »
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен Веселин Василев

  • Глобален модератор
  • Напредващ
  • ****
  • Публикации: 329
  • Пол: Мъж
    • Профил
То ще дойдат избори пак  тази година и тогава ще се сетят  господа управниците, че има хора с увреждания !!! Иначе сега им е удобно така да си заравят главите като щраусите в  пясъка на бездействието и безразличието! В България реално над 700 хиляди човека са с трайни увреждания, които са довели до загуба на работоспособност, социално изключване, мизерия и нищета, но с постоянен натиск на правителства подред над органите на ТЕЛК и НЕЛК, реалния брой на хората които са получили някакъв вършещ работа документ, с който да получат необходимото съдействие от уж заинтересованите институции, е редуциран до малко над 400 хиляди човека. Смешна и жалка цифра, рарираща около 5 процента от населението на страната и всичко това при престъпната здравна система(Реформа) която праща всяка година ако не на онзи свят, то поне в редиците на хората с увреждания, нови и нови хиляди попълнения. За справка - в Европейския съюз процентът на освидетелстваните и обгрижени граждани с увреждания варира между 10 и 15 процента, но това също е сериозно редуциран процент- по неофициална статистика около 20 процента от европейските граждани страдат от заболявания, които сериозно пречат на тяхната трудова реализация, социализация и така нататък, но ние можем да се задоволим и с официалните проценти като статистика. Какво да кажем за България, има хора които все още имат съвест и мислят и действат социално и хуманно, но за съжаление те са повече изключение. Все пак положително трябва да се каже едно Браво на Бойко Борисов и неговото правителсто, че не намалиха пенсиите, и въпреки желанието на някой крайно десни елементи, не се подадоха на такава провокация, че да осъществят чисто фашистка политика спрямо хората в неравностойно положение. Това в България обаче, ако го няма начело човек като Бойко Борисов, винаги е висяло и ще виси на косъм. Затова и ние не искаме невъзможното, осъзнаваме, че е криза и всеки лев трудно влиза в бюджета. Все пак един Бойко пролет не прави - дано повече хора да започнат да мислят и действат позитивно като него.
Илли, Илли, лама савахтани!