Автор Тема: Размисли на глас  (Прочетена 15410 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Бай Ганьо

  • Гост
Re:Размисли на глас
« Отговор #60 -: 18.03.2010 17:24:16 »
Не съм му светил. Един комшия си води детето при него, точно в зората когато този бизнес беше много печеливш, и ми разказа някои ужасяващи подробности после. Но ми е интересно и друго: Къде изчезнаха всички екстрасенси "лекари", май им мина модата и залязоха?! Жалко е, че си напълниха гушките на наш гръб.

grajdaninat_n

  • Гост
Re:Размисли на глас
« Отговор #61 -: 19.03.2010 13:05:45 »
Ами побликувайте ги тези ужасяващи подробности тук и ние да чуем нещо де  сега щени държите така под любопитство да не можем да спим ли. И аз съм ходил при този брат Илия но пари не е искал то даже нещата там се правиха групово а не индивидуално, но той мисля че не беше екстрасенс или бъркам нещо. При мен имаше частично подобрение за това за което ходих е не на сто процента но все е полза, така че нямам нито добри нито лоши впечатления. А щях да забрава отказах и цигарите тогава при тези срещи с горепосочения брат Илия тогава се правиха при киното дето го събориха срещу художествената гимназия.

Бай Ганьо

  • Гост
Re:Размисли на глас
« Отговор #62 -: 20.03.2010 17:39:33 »
12 май 1991 г. - зад кулисите на помещението, моят комшия видял как един мъж е давал наставления на друг как да се държи пред хората и след колко време да скокне от инвалидната количката все едно, че се излекувал и да лъже, че Бог има пръст в тази работа.

14 май 1991 г. - пак зад кулисите един мъж мушнал пари на друг момък, който пък му било заръчано да се прави на куц и в определен момент да хвърли патериците.

След като видял тези двете изпълнения, комшията ми не потретил при брат Илия.

Е гаси Костов

  • Гост
Re:Размисли на глас
« Отговор #63 -: 27.03.2010 21:46:04 »
Цитат на: Брат Илия
Бях атеист. Не вярвах в Бога. Смятах, че религията е приоритет за стари хора, които са изгубили всяка надежда и търсят нищото, наречено Бог. Това беше моето разбиране въобще за хората, които вярват в Бога. И имах едно чувство на съжаление към тях...
Това е откъс от неговото откровение, което е публикувал в Божествено изцеление! Така, че коментара оставям на вас!
« Последна редакция: 27.03.2010 21:48:09 от Е гаси Костов »

китаеца

  • Гост
Re:Размисли на глас
« Отговор #64 -: 13.06.2010 17:32:20 »
Чувството на мириса на парите! Оооооооо брат Илия, много ги познавам такива като тебе...

Неактивен jivko1128

  • Младши
  • *
  • Публикации: 50
    • Профил
Re:Размисли на глас
« Отговор #65 -: 13.06.2010 20:38:08 »
Това че е повторено три пъте не значи че е едно и също а искам да виждат за какви пари е взел на сестра си Лечков, стадиона и всичко край него за какви жълти стотинки. Това че има прости в Сливен аз го знам но искам в този град поколенията да живеят а не да напущат града, ако искаш прочети от тука всичко:

http://jivko1128.blog.bg/regionalni/2010/06/05/arhivite-sa-jivi-kak-se-krade-ot-sliven.557185

http://jivko1128.blog.bg/regionalni/2010/03/01/gubernatora-ot-quot-dyrjavna-sigurnost-quot.502516
http://jivko1128.blog.bg/regionalni/2010/03/09/arhivite-sa-jivi-spomeni-ot-minaloto-za-da-ne-zabraviame-za-.507391

Choko

  • Гост
Re:Размисли на глас
« Отговор #66 -: 08.08.2010 16:15:00 »
НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875
Петко Рачов Славейков
бащата на Пенчо Славейков

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11736
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re:Размисли на глас
« Отговор #67 -: 08.08.2010 16:53:30 »
Орел и рак и щука

Орел и рак и щука,
не зная по каква сполука,
такваз им работа дошла
да теглят наедно кола.
И ето те са впрягат,
напъват са, напрягат,
ей тъй, че ще са пукнат чак,
а пустите кола не мръдват пак.
Те можаха покара
най-лесничко товара,
но на, орелът кат крилат
все теглял нависоко,
кир Рачо - теглял наназад,
а щуката - в дълбоко.
Кой крив, кой прав - не знам,
Товарът и до нине там.
Несговорна дружина - не могат си почина.

Петко Рачов Славейков
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Choko

  • Гост
Re:Размисли на глас
« Отговор #68 -: 13.08.2010 14:32:51 »
Диагнозата като присъда

Днес, прочетох за един протест на хора с увреждания на колички и облечени в затворнически дрехи. И наистина абсурдната ни действителност е такава.
В много държави поставянето на диагноза е поставянето на начало за решаване на траен здравословен проблем. Приобщаване и социализация на даден индивид. Чрез целенасочените мерки на здравната система и държавата тези индивиди водят пълноценен и равностоен живот.
За съжаление у нас диагнозата е равнозначна на доживотна присъда без право на обжалване. Познавам много хора с различни диагнози за различни заболявания според които световната здравна организация ги смята за лечими или се повлияват добре от определени медикаменти или хирургични интервенции.
В ролята на съдията не е лекаря който поставя диагнозата, а самата ни здравна система, която методични и редовно ни събира здравните вноски, но недай си Боже да ни потрябват внесените средства за лечение ги няма.
Друг типично български кошмар е така наречената листа на чакащите. По старият комунистически почин на опашките и тук сме си измислили такава българска опашка. Нареждаш се в стройна редица в списък и чакаш да ти дойде реда за да те лекуват, ако по Божията воля доживееш до съдбоносният ден и здравето не се е влошило толкова критично, то тогава започва лечението, но както във всичко с процедурата и малкото средства лечението остава на един междинен етап и ако има средства продължава. В много случаи хората търсят сами начин да излязат от ситуацията. Но системата безжалостна и не търпи промени.
Ако имаме пък редкият шанс нашето заболяване да не прогресира, то непременно  се полагат усилия да ни бъде трудно. Невъзможно и почти абсурдно да живеем. Какво имам предвид?
1.   Архитектурна бариера – В доста български градове се полагат някакви усилия за премахването и, но със съмнителен резултат и ниска търпимост към хората с увреждане на гражданите ни подбудена от чисто егоистични причини.
-   Ако има подстъп за инвалиди си спираме колата точно там защото на нас ни е удобно
-   Ако има паркинг място за инвалиди си спираме колата там въпреки че ние сме здрави, защото ни е по-близо
-   Ако имаме асансьор за инвалиди го рушим защото трябва да си изкараме някъде яда.
-   Ако има тоалетна за инвалиди я заключваме да не се цапа и ползва от други.
2.   Информационна бариера
– Обикновено всички надписи са написани така, че се разбират от много български граждани и е изключителна рядкост да видите такива съпроводени от надписи на Браел за хора с нарушено зрение.
- Централните ни емисии новини не се придружават  от  жестомимичен превод за хората с нарушен слух.
- Липса на подходяща визуализираща техника в библиотеките за зрително затруднени лица.
3. Културно-туристическа бариера. Много от обектите с културна и историческа  стойност са недостъпни или трудно достъпни и посещението им е истинско предизвикателство и подвиг за човек с увреждане да ги посети.
И накрая за хорицата с увреждане остава изолацията и затвора на собственият им дом до краят на дните им. Мизерно съществуване с т. нар. интеграционни  и социални помощи които се измерват в рамките на няколко килограма кайма без да се отчитат разходите за нормалното физическо оцеляване на даден индивид.
Диагнозата поставя хората в категория, която е в дъното на таблицата на обществото не само по доходи а и като социален статус без да се отчита интелекта, качествата и способностите на хората.

Можем ли да направим така, че диагнозата да не е присъда без право на обжалване?

samardala

  • Гост
Re:Размисли на глас
« Отговор #69 -: 26.08.2010 23:04:04 »
НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875
Петко Рачов Славейков
бащата на Пенчо Славейков

БРАВО  туй нещо  е много точно написано - защо сме такива не мога да си обесня едно време уж сме били най най ??? започнах да се съмнявам

Е гаси Костов

  • Гост
Re:Размисли на глас
« Отговор #70 -: 29.08.2010 12:43:47 »
По старият комунистически почин на опашките и тук сме си измислили такава българска опашка. Нареждаш се в стройна редица в списък и чакаш да ти дойде реда за да те лекуват
Така е като българските лекари се превърнаха в чиновници и писари, а това не беше измислено от комунистите! Стана след демокрацията и както би се изразил един далновист в своето време - Бай Ганьо, виновни са демократите, на тях търсете отговорност!

Можем ли да направим така, че диагнозата да не е присъда без право на обжалване?
Вече е невъзможно, изпусната работа, не може да се върне назад! Българина в угода на своя манталитет...

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11736
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re:Размисли на глас
« Отговор #71 -: 29.08.2010 13:02:26 »
И то най-големите опашки стават в Пенковата болница, там е уникум.  :o Не знам за другите болници, нямам преки наблюдения! :-X
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.