Автор Тема: Какво видя “Седмица” през миналия уикенд в Ямбол  (Прочетена 567 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11686
  • Пол: Мъж
    • Профил
Какво видя “Седмица” през миналия уикенд в Ямбол

През почивните дни ние от "Седмица" решихме да хвърлим едно око на ставащото в Ямбол. Или по-скоро - как живеят нашите съседи. Оказва се, че те са много по-напред от нас.

Два часа едва ли са достатъчни за това, но видяното ни впечатли. Някъде около 10 часа в събота центърът на южния град гъмжеше от хора, за разлика от полупразното сливенско ларго. Особен чар излъчваха малките градини с надвесени зелени корони по протежение на главната улица, съхранени и до уредени от бившата кметица Николина Хаджигеоргиева. Самите ямболлии си спомнят с добри думи за нея, независимо от подклажданите скандали от политическите й опоненти. Сега не могат да кажат същото за настоящия кмет на града Георги Славов, който също като Лечков е обвиняем. Но в духа на старото съперничество между двата града изтъкват, че нашият градоначалник е… по-обвиняем и по-грешен от него... Но думата ни бе за зелените площи. Видяното в Ямбол ни кара отново да кажем, че похищаването на зелената площ и дърветата пред ДСК в Сливен и къде ли не е наистина престъпление. За него обаче ще плаща градът ни, останал без въздух и без дробове...

Очарова ни и градинката пред ямболския МОЛ /едно не дотам успешно начинание). Но както споменахме най-горе, впечатлиха ни най-вече стотиците излезли на разходка люде и безбройните групички от деца, играещи но детските площадки или подкарали мотоциклети и велосипедчета по главната улица.Такава картина няма да видим из сливенския център. Но бяхме сащисани от още нещо.

Един особен дух цареше край масите на препълнените в съботния ден кафе аперитиви и той извираше от десетките възрастни ямболлии, седнали на чаша кафе или кола. Тръгнете от „Мустан" /където я има, я няма двама-трима възрастни сливналии/ и сами ще се убедите, че сме град пустиня. "Ние сме по-консервативни, по-домоседи” - обясняват потомците на Хаджи Димитър и Панайот Хитов. А вероятно и по-бедни -ще добавим ние. Но нима в миналото е било все така? Помним оживената и изпълнена с духовност сливенска главна улица, по която и денем, и привечер вървяха стотици люде - младите на ниското по асфалта, а по тротоара -по-възрастните достолепни сливналии като Мишо Тодоров, Николай Дойчев, Иван Апостолов, скулпторът Гаджалов, художникът Русчо Симеонов и пр. В Ямбол ни докосна нещо от духа на доброто старо време. А Тунджа, с безкрайната върволица от млади и стари към великолепния ямболски парк ни върнаха и настроението, и спомените. Оставихме след себе си един възмогващ се и само чувствен град. Град без безразборно разкопани улици, без облаци от прах и без мрачни и недоволни лица, независимо от недъзите на сегашното управление. Затова вероятно е допринесла и златната японска инвестиция -заводът "Язаки" с 3500 работни места, който Лечков прогони от Сливен. Всяка сутрин няколкостотин сливналии тръгват на работа към "Язаки", а немалко млади сливналии пълнят ямболските дискотеки. Една от най-новите придобивки на Ямбол е и модерната животоспасяваща кардиологична болница.

Какво имаме ние, освен разкопания си град, пустеещите минерални бани, неуредения Карандил и собствените си разкопани души? Всичко, с което навремето Сливен е изпреварвал Ямбол, е вече история.

Ямбол гледа към бъдещото, а Сливен - към нищото. С такова тягостно чувство се завърнахме от гизмето си в южния град.

СЕДМИЦА
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.