Автор Тема: Сливналията Димитър Сяров и Съединението  (Прочетена 2698 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11706
  • Пол: Мъж
    • Профил
Сливналията Димитър Сяров и Съединението

Димитър Т. Сяров е роден в град Сливен през 1847 г. Завършва Галатасарайския лицей в Цариград. Обичта му към род и Родина го изпраща редник в руската войска , а на 28.04.1877 г. постъпва в Българското опълчение в І -ва дружина, първа рота. По време на сраженията неговата Опълченска дружина участва в защитата на гр.Стара Загора. В боевете на 20.07.1877 г. Сяров е ранен в гърба.

Ефрейтор Л.Пеев - пише очевидец - като видял, че лежащия до него Димитър Сяров бил ударен в гърба от куршум, който го изорал под кожа и жили чак до единия крак, побутнал бая си Димитър по главата и му казал, ако е жив - да се измъкне, понеже турците са много и надали ще можем да ги прогоним. Бая му Димитър не отговорил от болки, но Пеев забелязал , че Сяров чул и разбрал, че е жив, така щото като отстъпвали, той следил дали ще види Сярова, за да му помогне. Видял захвърлена пушка от убит и взел па си помислил, че ако не е направил друго за България, то поне тази пушка да отърве. Пеев отстъпвал и следял за бая си Димитър, докато той най сетне го застигнал,тъкмо тогава, когато единият от двамата му другари, които го носели, бил заморен и искал да го остави. Пеев дал пушката, която взел от полето на уморения, а сам се нагърбил да влачи Сярова, заедно с редника Витанова. По едно време Пеев забелязал, че здрав селянин бяга с животно. Извикал му да го докара,но селянина отказал. Пеев разбрал, че ако не качат Сярова на животното то и те ще го оставят на врага, напълнил пушката и се прицелил към селянина. Тогава селянинът се съгласил и докарал животното. Качили Сярова , дал повода на селянина, а на Витанова казал да го крепи да не падне. Димитър Сяров и днес е жив, работи като контрольор в тютюнева фабрика.

 

Сяров продължава борбата за освобождение и обединение на целия български народ. Става член на опълченското дружество в града и активен деец на Сливенския революционен комитет. През м. август 1885 г. в Сливен се получава писмо от Българския таен централен революционен комитет в Пловдив. Секретарят Иван Андонов изпраща пълномощно за трима активисти - делегирани от Сливен пред княза на Северна България Александър І Батенберг. В състава на делегацията са : Димитър Сяров, Димитър Куртев и Манол Лазаров. В своите записки Манол Лазаров пише: "Взехме си въстаническите униформи, цървули и черни върви и заминахме за Котел, а от там за Шумен. Щом минахме границата, облякохме се с формите, стегнахме цървулите с черните върви, както ни виждате в портрета под името: "Табло за спомен от Съединението" и продължихме пътя за Шумен през Осман Пазар и Ески Джумая. Обръщахме любопитното внимание на хората и на 21 август се отправихме за гара Каспичан да посрещнем Н.Височайство, който идеше от Русе с трена. На гарата му се представихме и Куртев държа трогателна реч от страна на Сливенското опълченско дружество. Князът възрадван от сърце и душа благодари и си подаде ръката, която ние целунахме. На сутринта ни се съобщи, че Князът е благоволил да ни отпуснат три коня, с които да се присъединим към свитата му и да вземем участие в маневрите с него заедно. Възседнахме конете и тичахме цял ден подир него. Седнахме заедно на полето да закусим. Там имаше аташета от чужди държави, разни кореспонденти, които ни обикаляха и искаха да узнаят нещо от нас. Казвахме им, че сме делегация от Сливенската опълченска корпорация да присъстваме на маневрите и НИЩО ПОВЕЧЕ. След вечеря Куртев помоли адютанта да съобщи на Н.Височайство , че Сливенската опълченска делегация желае да му се представи ЧАСТНО И НАСАМЕ. Адютантът ни увери, че ще бъдем приети утре сутринта в 11,00 часа в неговата палатка. Там Куртев му подаде пълномощното и му откри истинската наша мисия. Князът ни попита дали знае някой от министрите му за това. Съобщихме му, че през месец юни сме ходили при Каравелова, но той ни изпъди от София. Тогава Князът се обърна с тия думи към нас: "Добре, ами как мислите да извършите този преврат? Имате ли всичко което трябва за това? Народът, войската с вас ли е? ". Разправихме му, че всичко е готово и преврата ще извършим така: ще свалим пашата и ще го изпратим в София, ще обявим Съединението за станало и ще провъзгласим В.Височество за княз и на Южна България. Той се засмя на тия думи, помисли малко и каза: "Понеже народът от двете Българии желае това, ще приема да покровителствувам Съединението. При първо известие за сваляне на правителството и провъзгласяване на Съединението Аз начело на войската си ще мина Балкана и ще взема юздите на управлението в ръцете си. Вие вземете мерки да не се пролива кръв, защото в такъв случай ще се компрометираме пред Европейския свят и ще се попречи на делото, а най много пазете турското население, с което ще турим султана в невъзможност да извърши нещо против. "Ние му обещахме, че ще запазим мира и тишината. И така се свърши, той стана, подаде ръката си, която целунахме, казахме си сбогом и довиждане зад Балкана и си тръгнахме весели и с голям ентусиазъм. В града Шумен за извършената работа изпратихме телеграма с кодирано съдържание до Атанас поп Иванов в Сливен. Оттук се отправихме за Котел, където щом пристигнахме, разправихме какво сме извършили, и че князът прие да ни покровителствува.

Аз останах в с.Ичера, а Куртев и Сяров заминаха за Сливен и на 06.09.1885 г. се обяви Съединението на Източна Румелия и Княжество България".

СЕДМИЦА
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.