Автор Тема: Генерал Никола Жеков  (Прочетена 2129 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11729
  • Пол: Мъж
    • Профил
Генерал Никола Жеков
« -: 16.10.2010 16:08:56 »
Генерал Никола Жеков

Роден в Сливен на 25 декември 1864 г.
Умира във Фюсен, Германия, на 1 ноември 1949 г.
 
Никола Жеков е роден в Сливен на 25 декември 1864 г. в бедно семейство.Лишения и немотия съпътстват изцяло детството му. Едва десетгодишно дете, той носи прана на въстаници, укрили се в планината през 1876 г.
Друг от детските му спомени се свързва с белия кон на генерал Скобелев, пристигнал в града по организацията на южнорумелийската милиция след края на Освободителната война. Детето, което гали коня на генерала на площада в Сливен, е бъдещият командващ на Българската армия.
В детството си Никола Жеков работи, за да се учи. След Руско-турската война от 1877 - 1878 г. тръгва пеш, без пари за София.
 
През 1883 г. постъпва във Военното училище.
Като юнкер-доброволец участва в Сръбско-българската война през 1885 г.
През 1887 г. е произведен в чин поручик от артилерията.
През 1894 г. постъпва в Scuola di Guerra в Торино, където учи заедно с италианските генерали Гуардино – по-късно военен министър, Морнбейли – командир на дивизия на Македонския фронт, Де Антонио и други.
Никола Жеков завършва първи по успех сред българите – възпитаници на Военната академия в Торино и сред първите 75 в общата випускна класация.
 
От 1900 г. до 1903 г. Жеков служи последователно в Щаба на войската и във Военното училище.
През 1903 г. Никола Жеков е назначен за началник на Школата за запасни подпоручици, през която преминава голяма част от българската интелигенция.
През 1910 г. подполковник Никола Жеков е назначен за командир на 1-ви пехотен Софийски полк.
През 1911 г. полковник Никола Жеков е назначен за началник на Военното училище.
 
По време на Балканската война 1912-1913 г. полковник Никола Жеков е началник-щаб на Втора армия. Втора българска армия с командващ генерал Никола Иванов обсажда и превзема Одрин на 13 март 1913 г. Генерал Иванов и полковник Жеков са едни от най-ревностните привърженици на идеята за превземане на Одрин с щурм. Правотата на техните преценки е доказана при атаката на 13 март 1913 г., когато за по-малко от 48 часа, смятаната за непревземаема крепост капитулира.
 
По време на Между съюзническата война през 1913 г. полковник Никола Жеков остава на длъжността началник-щаб на Втора българска армия. Армията заема позиции по брега на Бяло море и долното течение на река Струма – срещу Солун.Армията дава сериозен отпор на гръцките дивизии на крал Константин и отстъпва бавно и организирано на север. Втора армия участва в обкръжаването на гръцката армия, което е спряно с примирието, предшестващо Букурещкия мир.
 
След демобилизацията на армията през 1913 г. полковник Никола Жеков е назначен за помощник-началник на Щаба на войската, а в началото на 1915 г. за началник на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия. Като началник на дивизията е произведен в чин генерал-майор, на 51-годишна възраст, след 28 години прекарани в армията.
 
По време на службата си генерал Никола Жеков никога не е бил фаворитизиран и не е прескачал длъжности и звания.
 
В навечерието на включването на България в Първата световна война, генерал Никола Жеков води преговорите с Турция в Цариград за поправка на турско-българската граница, заради българския неутралитет. Преговорите са прекъснати, но с посредничеството на Германия, споразумението е постигнато.
 
На 5 август 1915 г. генерал Никола Жеков е назначен за министър на войната в правителството на д-р Васил Радославов. След обявяването на мобилизацията в края на септември генерал Никола Жеков е назначен за главнокомандващ на Действащата армия.
 
На 1 октомври 1915 г. започва войната на България срещу Сърбия. Няколко дни по-късно започва войната и срещу съглашенските англо-френски войски, дебаркирали в Солун.
 
В продължение на два месеца – през октомври и ноември 1915 г. сръбската армия е разгромена, а съглашенските войски са прогонени на гръцка територия. Македония е освободена.От 700 000 сръбска армия, мобилизирана в началото на войната, в бягството през Албания на остров Корфу достигат 135 000 души. В плен падат повече от 300 000 сръбски войници и офицери.
 
Предложението на генерал Никола Жеков съглашенците да се преследват и на гръцка територия и в Солун да бъдат изтикани в морето е отменено по политически причини, свързани с гръцкия неутралитет.
 
Генерал Никола Жеков предсказва и неуспеха на мартенската офанзива на генерал Лудендорф през 1918 г.
По време на пробива на Добро поле генералът е на операция на главата във Виена.
 
След Солунското примирие от октомври 1918 г. на генерал Жеков е забранено да се завърне в България. В австрийската столица той става политически изгнаник.
 
Генерал Никола Жеков прави няколко опита да се завърне в България, особено след като е привлечен да отговаря като бивш военен министър за намесата на страната в Първата световна война.
 
На 14 октомври 1921 г. се завръща в София и се поставя в разположение на ІІІ Държавен съд, който съди целия кабинет на д-р Васил Радославов.
 
Връщането на генерал Жеков в България е прието като признак на гражданска и воинска доблест. Пред съда проявява характер и честност.
 
Само с 1 глас мнозинство състава на съда осъжда генерал Никола Жеков на 10 години затвор, с лишаване от граждански и политически права. Осъден е не като главно командващ на Действащата армия, а като министър за 43 дни в правителството на д-р Васил Радославов.
 
На 10 юли 1924 г. генерал Никола Жеков е амнистиран.
Пише военната студия „Българското войнство 1878 - 1928 г.”
 
За участието си във воините е отличен със следните военни отличия:
Военен орден „За храброст” ІІ и ІІІ степен
„Св. Александър” – І степен с мечове
 
Немските - Pour lernerite и „Червен орел”
Австро-унгарските - „Леополд” – великият кръст, Кръст за военна заслуга – І степен с мечове, Златен медал Signum loidis
Турските – „Османие” – І степен с брилянти, златен и сребърен „Имтиаз”
Баварски, Саксонски, Вюртембергски, Кобургски и Шведски големи кордони.
 
След освобождаването си от затвора генерал Никола Жеков води беден, но достоен живот в София, чете лекции и във Военното училище.
 
На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал от пехотата. Избран е за почетен председател на Обществото на Кавалерите на ордена „За храброст” и на Българските национални легиони.
 
В дните след 9 септември 1944 г. емигрира от България , а на 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд.
Умира във Фюсен, Бавария на 1 ноември 1949 г. – на Деня на народните будители.

Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.