Автор Тема: Късно-античната и средновековна крепост „Туида” край Сливен  (Прочетена 3956 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Moderator Club

  • Глобален модератор
  • Старши
  • ****
  • Публикации: 11654
  • Пол: Мъж
    • Профил
Късно-античната и средновековна крепост „Туида” край Сливен

Периодът от края на ІІІ-IV в. се характеризира с усилено крепостно строителство в балканските провинции на Римската империя, предизвикано от вътрешнополитическата криза и зачестилите варварски нашествия от север.

Античното селище на територията на днешния град Сливен от ранната римска епоха І-ІІ в. се е намирало южно и югоизточно от хълма „Хисарлъка". През този период хълмът се очертава като свещена територия на античното селище. Намерените епиграфски паметници на територията на хълма по време на археологическите проучвания дават основание да се допусне, че на „Хисарлъка" са съществували светилища, в които са почитали Зевс и Аполон. Тези паметници позволяват да се изясни също така и името на античното селище – Туида.

Във връзка със зачестилите нашествия и политическата нестабилност в Тракия, през първата половина на ІV в. сл. Хр. в м. „Хисарлъка" край Сливен е издигната крепост. Площта на крепостта обхваща повече от 40 дка, като планът й е изграден според античните фортификационни традиции. Укреплението има правоъгълна форма, като ъглите са фланкирани с кръгли кули. Главна улица пресича крепостта от север към юг, като свързва двете главни порти на града. Защитеният хълм дава сигурна защита на местното население.
Късно-античната и средновековна крепост Туида край Сливен Късно-античната и средновековна крепост Туида край Сливен    Късно-античната и средновековна крепост Туида край Сливен Късно-античната и средновековна крепост Туида край Сливен    Късно-античната и средновековна крепост Туида край Сливен Късно-античната и средновековна крепост Туида край Сливен

През средата на V в. крепостта е тотално унищожена от хуните, като животът замира. В края на V в. и началото на VI в. укреплението е възстановено от император Анастасий І (491-518г.). Крепостта е издигната почти из основи. Животът в крепостта продължава докъм края на VI в., когато укреплението е опожарено от поредните аваро-славянски нашествия на полуострова.

Продължително време крепостта остава необитаема и по всяка вероятност отново е възстановена и заселена, когато влиза в пределите на Първото българско царство. Поради стратегическото си местоположение и близостта й със старопланинските проходи, крепостта е възстановена.

Множеството находки със старобългарски характер, открити в крепостта позволяват да се допусне, че тя вече е важен център на българската държава.

В началото на ХІІІ в. животът в крепостта прекъсва. Населението се оттегля все по-навътре в Старопланинския масив. Крепостта край Сливен разполага с интересни архитектурни съоръжения, които могат да се видят от посетителите. Интерес представлява голямата три корабна базилика, която е построена през ІV-V в. Югоизточно от базиликата се издига автономен шестконхален баптистерий, който няма аналог по нашите земи. Подът на баптистерия е покрит с великолепна мозайка, шедьовър на византийското строително изкуство.
Нарасналите икономически възможности на ранно-византийското селище позволява то да се благоустрои. Изградени са водопреносна и канализационна системи, така също и големи обществени сгради, като една от тях се намира в центъра на крепостта и може да се посети. В южната част на крепостта се намира казармено помещение, както и обществено зърнохранилище. Всичко това определя градския характер на селището.

Крепостта е била важен църковен център. В писмените извори се споменава като епископски център, който спада към диоцеза на митрополията на Адрианопол. Тези сведения се подкрепят от разкрития старо-християнски култов комплекс.
Християнската традиция продължава и по-късно във времето, като през XII-XIV в. по времето на Втората българска държава се оформя манастирска общност, известна в литературата като Света гора Сливенска.

Южно от крепостта е издигната голяма три корабна базилика, която е обслужвала населението, живеещо извън укрепената част на града. Днешният храм „Св.София" в кв.„Ново село" лежи върху зидове на средновековна църква от XII в.

Населението от античния и средновековния град се занимавало със занаятчийство, като производство на тухли, керамика, предмети от кост и др. Всички открити предмети от крепостта могат да се видят в залите на Регионален исторически музей - Сливен.

sliven-news
« Последна редакция: 19.02.2011 19:56:19 от Moderator Club »
Танкът мачка и пердаши, няма наши, няма ваши. Няма ваши, няма наши, танкът мачка и пердаши.

Неактивен KAMTE

  • Нов
  • Публикации: 13
    • Профил
Привет!
Може ли да дадете повече информация по темата:
-какви римски пътища е имало на теритирията на общината ни;
-какви крепости и съоръжения са били изградени по Новоселска река
Благодаря предварително!